)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
В първата част от историята за ММА боеца Русимар Палхарес Ви запознахме с проблемите, които възникнаха с бившия шампион на WSOF и бивш боец от UFC. Днес ще продължим с някои от неговите най-брутални завършвания на мачове, в които си личи, че бразилският граплер има повече от опасни намерения за всеки, който влезе в клетката с него.
Първият мач на бразилеца след подписването му с WSOF. Отново позната гледка. Русимар отказва да пусне докато не усети поражение за противника или реферът не се намеси. Когато Палхарес изпълнява ключа всяка секунда се усеща като минута…
Срещу Джон Фитч
Можем просто да сложим знака за повторение. Heel hook към Kneebar и задържане докато нещо не се счупи или не издаде ужасен звук.
След поредица бъркания в очите и мръсна игра, Палхарес докопа Kimura, превъртя американеца и не спря да натиска, въпреки множеството потупвания както от страна на Джейк, така и от Стийв Мазегати, чието поведения като рефер в клетката също не бе адекватно и този път.
След последния пример и организаторите на World Series of Fighting решиха да сложат точка. Вицепрезидентът Али Абдел Азиз отстрани Палхарес и му отне шампионския пояс в полу-средната категория.
Ясно личи, че Русимар трябва да бъде наказан за незачитането на границите, които са поставени, за да може спортът да бъде наистина професионален и атлетите да имат кариери. След като Палхарес реши да изостави своя първоначален отбор Brazilian Top Team, неговият дългогодишен треньор шокира ММА феновете с изказването, че бившият му ученик често е контузвал и своите тренировъчни партньори в залата. Нещата са били толкова зле, че съществува слух, за спортни психолози, които чисто и просто са вдигнали ръце от боеца и са заявили, че не могат да му помогнат.
В името на спорта, такъв тип атлети трябва да бъдат държани под око и отстранени при повтарящи се провинения от подобен тип. За момента „Токиньо“ няма място на световната ММА сцена и без променяне на навиците си е трудно да си представим, че някоя голяма организация ще рискува да го наеме.
С все по-често излизащите изследвания за връзка мозъчни травми и атлети в бойни спортове, американски футбол и въобще всичко, което може да причини удар по черепа, е редно да си зададем един друг въпрос :
„С какво е по-различно това, което прави Палхарес, от ненужните тежки удари на опонент, който видимо не е в състояние да продължи мача?“
Не трябва ли да има санкции и критики за бойците, раздаващи бомби върху вече неутрализиран опонент, докато съдията не ги спре? Когато е нокаут и няма моментални последствия за здравето на атлетите, публиката ликува, но когато има счупен крайник, те освиркват. Ето един ясен пример, който връхлетя паметта ми докато пиша това:
Дали не е много вероятно Русимар Палхарес наистина да не може да се поправи? Решението, което взима да нарани противника си да не е умишлено, а да е част от него самия и от света, в който е израснал. Напълно е възможно това да е боецът, който той винаги ще бъде, въпреки финансовите наказания, уволнения и отнемане на титли.
Тъжното за много от феновете на Граплинга и Бразилското Джу Джицу е, че поради невъзможността на този безспорно силово и технически безупречен атлет да се контролира, няма да можем да наблюдаваме красивите му умения му в клетката, но това е цената, която трябва да плати заради провиненията си. Бойните спортове не са само техника и физическо изпълнение, те са и начин на поведение, уважение на противника, оценяване на ситуацията и самоконтрол. Поради тази причина за нас отстраняването му е правилния ход.
Какво мислите виe, фенове? Искате ли да гледате „Токиньо“ в клетката, или смятате, че той трябва да бъде наказан за неспортсменското си поведение в Октагона?
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)