Странният случай с… Русимар Палхарес (I част)

   Палхарес успя да се превърне в един от най-страховитите и опасни бойци в листите на UFC и WSOF. Със същия успех, с който заключваше опонентите си, той успя обаче и да се самоизгони от тези две ММА организации. Защо този бразилски атлет си издейства кошмарна репутация и какво, освен фактът, че прилича на „Хълк“, кара бойците да се страхуват от него, а феновете да скандират за изгонването на „Токиньо“?!?

Щом четете това, вече знаете, че Палхарес направи името си известно главно чрез нарушаването на етикета, който е приет за нещо като мантра в света на Бразилското Джу Джицу – а именно „потупването“ (Tap). Чрез това невероятно удобно умение, което е едно от първите неща, на които трябва да се научи всеки практикуващ Бразилско Джу Джицу и Граплинг, можем да индикираме на тренировъчния си партьнор или състезателен опонент, че не можем да излезем от наложения ключ и се предаваме, за да избегнем сериозни контузии.

Потупването е тази важна част от изкуството, която прави възможно практикуването на Бразилското Джу Джицу много по-дълъг процес от обикновения период за бойни спортове. Предадете ли се – всичко приключва и слагате точката. Този, който прилага ключа е също толкова запознат с етикета, колкото и Вие. Отпуска събмишъна и въпреки че само преди секунди сте били в интензивна и понякога ожесточена схватка, имате невероятната възможност да продължите още и още, а накрая да се приберете вкъщи без абсолютно никакви последствия.

Точно поради тази предпазна мярка много атлети, имащи доверие на спаринг партньорите си, притежават уникалния шанс да дават всичко от себе си и да атакуват на 100 процента от възможностите си, което най-вероятно е и причина Бразилското Джу Джицу да се развива с толкова скоростни темпове по целия свят. Стига разбира се, когато партньорът се предаде те да отпуснат мигновено „смъртоносната примка“. Такава опция за превенция на сериозни наранявания и травми не съществува в ударните бойни спортове. Точно заради това Граплингът и Бразилското Джу Джицу са толкова ценни за света на бойните изкуства.

„Токиньо“ неведнъж е показвал, че не е от хората, които ще сложат здравето на опонентите си пред победата. Той многократно прекрачва границата и умишлено продължава с изпълнението на ключа след предаването на втория мъж в клетката и дори на татамито, в състезания по граплинг, където адреналинът не е на същото „опияняващо“ ниво като в ММА мач.

Незачитането на точно тази превантивна мярка, кара спортът да покаже и другото си лице. Когато няколко секунди задържане те делят от това дали ще можеш да използваш крайниците си пълноценно в следващите няколко месеца, или те чака изпадане в безсъзнание, болници и гипс и патерици, тогава по-добре да имаш голямо доверие на хората, с които упражняваш техниките.

За да се опитаме да разберем какво кара човек като Палхарес да се държи по подобен начин в клетката, трябва да имаме поне малка представа какво става в съзнанието му. Русимар Палхарес е роден в изключително бедно семейство. Толкова бедно, че той работи от малък по ферми и строежи, като изкарва прехраната си мъкнейки строителни материали редом със зрели мъже. „Токиньо“ и семейството му не са вечеряли чисто месо, зеленчуци и екзотични плодове, както много от хората в Бразилия, занимаващи се със здравословен начин на живот препоръчват. Понякога семейството е прибягвало до използване на храната, предназначена за животните във фермата, за да оцелеят. Той самия казва, че е имало случаи, в които дори от нея не е имало за всички тях. Белегът, който Палхарес има на гърдите е от злополука, която го оставя с огромен разрез. Семейството му не може да си позволи лекарските грижи и прибягва до … по-битово решение на проблема. Залепят огромната му рана на гърдите с лепило.

Малко по-късно той се изнася от тях, но няма пари за квартира и живее под мост в Рио Де Жанейро. На 15 години започва да тренира Бразилско Джу Джицу, за да може да се състезава професионално. Получава черния си колан от UFC легендата Мурило Бустаманте, като според множество експерти притежава потенциала да се превърне в един от най-надарените граплъри в целия свят. По време на UFC 84 (24 май 2008 година) е първото му участие в Октагона на UFC. През 2011 се състезава в най-елитния турнир по Граплинг – ADCC, където става вицешампион и губи единствено от фаворита Андре Галвао.

Pic4

Историята на детството му не е за да търсим оправдателни доводи, а просто да изясним с какъв човек си имаме работа и какво може да е преживяло и видяло младо момче, живеещо по този начин.

Да разгледаме някои от мачовете, в които Палхарес записва победа чрез ключ, но и умишлено задържа събмишъна.

След отлично изпълнение на армбар от бекмаунт, лесно можем да видим, че Марио Ямасаки трябваше да хване ръката на Салавери и да издърпа преди Русимар да отпусне ключа.

Палхарес задържа нарочно ключ на крака и срещу поляка Дрвал, с ясната цел да го контузи умишлено. Русимар е отстранен за 3 месеца.

Изключително добро изпълнение, което, обаче, също можеше да бъде прекратено преди поразяване на коляното на противника.

Това вече беше прекалено явно. След този мач Дейна Уайт отстрани Русимар Палхарес от организацията си.

 

Край на първа част. Очаквайте продължението съвсем скоро!