Арсенал е твърде арогантен и наивен, за да е шампион

Гари Невил е блестящ анализатор и със своето избухване към Арсен Венгер, че неговият Арсенал е „наивен и арогантен”, не само уцели правилните ноти, а и се доказа като безстрашен критик. В деня, в който Рой Ходжсън отложи обявяването на състава на Англия заради липсата на достатъчен избор на играчи, неговият асистент и по съвместителство ТВ анализатор нападна мениджър, който може да осигури цели шестима национали.

Невил очевидно не си пада по дипломацията, но нека си го признаем: дори при все това, че Алекс Фъргюсън нямаше никога да пусне и един от своите футболисти в националния тим, ако същото бе казано по адрес на Манчестър Юнайтед, Невил бе прав в много отношения.

Неговата теза, че Венгер е „или наивен, или арогантен”, за да мисли, че може да е шампион само с техничари, бе доказана от камикадзе играта  на Арсенал срещу Ливърпул. Поредният разочароващ резултат оставя отбора на пет точки зад диктуващия темпото Манчестър Сити. Твърде рано ли? Може би да, но не мисля, че Арсенал ще вземе титлата.

„Щом продължават да губят точки по един и същи начин, не става въпрос за вяра, а за сбъркана вяра – коментира Невил в ефира на „Скай Спортс”. – Изпитвам огромно уважение към Арсенал и към работата на Венгер, но просто не мога да осъзная защо той не взима мощни играчи, които да подкрепят наличните техничари в похода към титлата. Това е единственият, ако щете, черен печат върху Венгер в последните 10 години – защото не открива проблема с този тип играчи (б.р. – сочи към Коклен и Касорла), а с тях не можете спечели лигата. Не може да стане.

Не мога да се сетя за дума, описваща ги. Т.е. мога, но не е за телевизията. Те не са със сигурност от онези, които ви трябват за титлата – силни характери по цялата ос, каквито имаше в шампионския Блакбърн или Манчестър Сити с Яя Туре и Венсан Компани.”

Мачът с Ливърпул подчерта куп проблеми. Подчерта също, че на Венгер поне публично не му пука какво говорят хората. Освен ако хората не са Жозе Моуриньо, разбира се. „Всеки си има мнение – каза французинът. – Мога да ви докажа, че не е непременно, както се твърди.”

Да, можеш, Арсен. Но ще трябва да се върнеш 11 години назад, за да го сториш. Защото тогава Арсенал спечели за последно титлата.

И го стори с отбор от гиганти. Непобедимите имаха в състава си планини като Сол Кемпбъл, Патрик Виейра и Тиери Анри. Имаха и философия – излизаха на терена, играеха както си искаха и не се тревожеха за съперника, защото бяха твърде дяволски добри.

Нещата се промениха. От всички отбори в Европа може би само Барселона може да избере 11 играчи, да не се тревожи за съперника и постройката му и да знае, че ако е на най-доброто си ниво, ще вземе победата. Венгер обаче още се крепи на мечтата, че може да стори същото със своя тим. И ако ви трябва доказателство за това, то дойде срещу Ливърпул. Арсенал излезе без титулярната си двойка централни защитници, а вместо да им бъде осигурена закрила първото полувреме, Венгер остави открит отбора си и съперникът го прегази.

В началото на второто полувреме Арсенал задуши вълната, като просто премина от схема 4-1-5 на 4-2-3-1 и Санти Касорла се върна да партнира на Франсис Коклен (това също говори красноречиво за „силата” на полузащитата). Домакините най-накрая взеха юздите с различната си подредба, контрираха противника и можеше с лекота да спечелят.

Зная, че мнозина ще кажат, че Арсенал би спечелил и така, ако не бе отменен редовен гол на Аарън Разми. И ще са прави. Ливърпул обаче също можеше да бие 1:5, така че „артилеристите” трябва да благодарят на късмета си и да анализират къде са сбъркали, вместо да гледат съдиите.

Може да ви е трудно да го повярвате, но е факт: от края на миналия сезон Арсенал полага повече труд от опонентите си. Видеоанализи, тактика и отборни срещи – това стана практика след поражението в Саутхамптън на 1 януари и се запази.

Само че те сякаш блокираха психически в домакинствата: вкарвали са само в един от последните шест мача на „Емирейтс” и това е огромен повод за тревога. Според мен бяха арогантни срещу Уест Хам с мисълта, че е достатъчно само да излязат на терена, за да бият, а после бяха наивни срещу Ливърпул. И ето че се връщаме към миналия сезон с разочароващото му начало и изоставането от кандидатите за титлата.

От самото начало твърдя, че Ман Сити ще е шампион, а усещам също, че Арсенал ще е изправен пред редовната борба за място в Топ 4 вместо да натисне към върха. Защото съм съгласен с Гари Невил: Венгер е блестящ мениджър, най-добрият възможен за клуба и бих бил щастлив неговото виждане за красива игра да тържествува с титлата. Но Сити ще триумфира – защото подкрепи техничарите си с мощ в защита и в средата на терена.

Арсенал не разполага с достатъчно Петерчеховци. Той е човек върлина и с опит, който ще печели точки за тима си, както стори снощи. Велико попълнение, ала бяха нужни повече. Да бяха дошли още двама като чеха и можеше да се атакува титлата. Ама не дойдоха.

Хората като че се вкопчиха в припомнянето, че Непобедимите станаха шампиони след прибавянето само на Йенс Лееман предното лято, и го смятаха за добра поличба. Виждали ли сте обаче онзи тим? Тим, стигнал до дубъл през 2002 г. и сдал сам титлата през 2003-а, когато пак беше, и то с разлика, най-добрият в лигата (да ме прощава Манчестър Юнайтед).

Мисълта ми е, че тогава нямаше нужда от голямо подсилване. Две поредни купи на Англия са нещо много различно от печеленето на титла. Настоящият отбор е силен в турнирите и не е имал нужното постоянство за първенство от 11 години. Да се мисли, че може да се запълни тази дупка само с едно попълнение, е скандално. Удивително. И много наивно.

Според мен трябваше да се вземат класен опорен халф и нападател. Грешно е да се смята, че заради четири впечатляващи месеца Коклен е готов да те изведе до титлата. Трябваше да се атакува Морган Шнайдерлин. Напред пък стрелец от топ класа би вкарал положението на Оливие Жиру от второто полувреме. Да, той е недолюбван и недооценяван, но Тиери Анри е прав: не може да се спечели титлата само с Жиру.

Без да искам да се правя на умник, не бях изненадан от туийта на Карим Бензема за „клоуните” и оставането „у дома” в Реал Мадрид. Арсенал наистина имаше интерес към него, ала това важи за всяко от последните три лета. Мадрид продава, когато сам пожелае – точно както стори с Месут Йозил. Мисля, че Бензема се бе прицелил към фантазьорите, според които той е летял в понеделник за медицински прегледи.

Наясно съм, че има недостиг на нападатели от топ класа. Единсон Кавани е друг от желаните от Венгер. Те са трудни за докарване и според мен няма да бъде добавен нов стрелец.

Джон Крос, „Мирър”

Следвай ни: