"Запомнете това име" - Елизабет Кирилова (ВИДЕО + ГАЛЕРИИ)

"Запомнете това име" - Елизабет Кирилова (ВИДЕО + ГАЛЕРИИ)

Елизабет Кирилова е поредният спортен талант, който представяме в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. От началото на годината Sportal.bg започна да запознава читателите си с млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Кирилова е състезателка по академично гребане и е родена в Костинброд. Спечелила е много медали от републикански и международни турнири, за които има специално отделено място у дома. Па-важни за нея обаче са постиженията. 

Първоаприлска шега

Бети е родена в Костинброд, но благодарение на баща си, който е бил няколко години гребец, попада на гребния канал на Панчарево: "Баща ми е бил гребец няколко години и се е срещнал с първата ми треньорка Илияна Савчева, показал й е мои снимки, тя ме е харесала и така започнах да тренирам." Датата е 1 април 2011 г. и всичко започва като първоаприлска шега: "Започнах наистина на шега, но тази шега се оказа най-голямата мечта за олимпийски върхове."
Спортната жилка у Бети е и благодарение на майка й, която е била няколко години лекоатлетка, а в момента се занимава професионално с народни танци.

От Панчарево към Пловдив

В началото на 2015 година се мести да живее и тренира в Пловдив заради по-добрите условия, които предлага градът под тепетата: "На Панчарево няма условия за трениране и постигане на някакви резултати, защото езерото е дълго 900 метра. В нашия спорт дистанцията е 2 км на състезание и няма как да тренираме на по-малко. Много харесвам Пловдив и отдавна обмислях този вариант, имах и проблеми с клуба си в София. Така тази година се насочих към Пловдив - това е един от най-хубавите канали в света."
18-годишната състезателка е изключително благодарна на сегашния си клуб Хеброс, казва, че това е единственият клуб, който й е дал възможност да продължи да се развива. Определя го като един от най-добрите, а дори и като най-добрия клуб, тъй като има треньори за всяка възраст, обръща се внимание на всичко - от това как се изпълняват упражненията в залата до професионалното гребане. Именно заради такъв проблем тя решава да напусне София - претоварват я по време на тренировка и в момента има две дискови хернии. Изказва огромни благодарности към сегашния си треньор Петко Аргиров за постигнатите резултати през годината. 
Благодари и на бившия си клуб ЦСКА, защото въпреки всички неприятности, които е имала, именно там е получила основата, на която сега градят професионално бъдеще с Петко Аргиров. 

Далеч от семейството

Решението й да продължи спортния си път в Пловдив има и своите последствия, тъй като не живее със семейството си. Това е и едно от най-трудните изпитания за нея: "В началото ми беше много трудно да съм там сама и когато не идват на състезания, не успявам да се концентрирам и да се представям на високо ниво. Когато те са с мен, имам по-голямо самочувствие. За мен семейството е най-важното."
Сигурна е, че един ден ще бере плодовете на тези лишения да споделя миговете с близките си: "Трябва да се науча да се справям сама. Може би затова ме оставиха да живея там и да спортувам сама, за да вляза в живота."

Планове за бъдещето

Младата гребкиня има да учи още една година, а след това вече е намислила да се насочи към Медицинския колеж или към Национална спортна академия, където да изучава "кинезитарепия". Няма обаче никакво намерение да изоставя спорта, въпреки че не е обмислила как точно ще съчетава учението в София с тренировките в Пловдив: "Ако се наложи, ще тренирам в София. Не съм го мислила."

Вярна на принципите си

Бети е включвана в двойки, четворки и осмици на някои състезания, но предпочита скифа, където разчита изцяло на себе си и може да търси причината за евентуални неуспехи единствено у себе си: "В скифа мога да покажа какво мога, за какво съм тренирала и ако не направя нещо, тогава мога да кажа, че аз не съм тренирала. И ако постигна успех, ще знам, че е изцяло мой. На Световното първенство в Пловдив бяхме двойка скул с Десислава Тодорова, защото времената ни бяха много близки, а не успяхме да покрием нормативите."

Финал "С" вместо "А"

Преди Световното първенство за младежи до 23 години в Пловдив целта пред Бети и партньорката й Десислава Тодорова е попадане в "А"  финал, но в крайна сметка участват в "С": "Организацията беше чудесна, но за нас не мога да кажа, че сме се представили добре. Имахме много малко време за съчетаване и за всичко. Не съм доволна от нашата федерация - лагери се правят пет дни преди състезанието, витамини ни се дават пет дни преди състезанието, всичко се прави в последния момент и се очакват сериозни резултати. При такова натоварване, нещата не може да се случат без възстановяване. Благодарна съм на "Eврофутбол", които ми поемат лагерите и възстановяването. Без тяхна помощ нямаше да успея в последните две години."

Не е нужно всичко да се знае

Бети е на принципа, че не е нужно преди състезание хората да знаят, че има здравословен проблем. Смята, че човек сам преценява дали е способен да се състезава в определения ден и ако е избрал да го направи, не трябва след това да търси оправдание при евентуален неуспех: "Бях контузена преди някои от състезанията, но защо трябва това нещо хората да го знаят? Имах болки в кръста, решила съм, гребала съм, победила съм и така… Никога не съм се оплаквала. Ако ме боли нещо или съм с температура, ще си стоя вкъщи!  Защо трябва да си вържа, както се казва, торбата преди старт и да кажа т.е., ако не стана първа, хората да знаят, че съм била болна? Не. Влизам, греба си, бият ме, първа съм, качвам се на стълбицата, гордея се, когато видя сълзите от щастие в очите на семейството си!"

Спортът на произвола на съдбата

С тъга в очите Бети казва, че в България никой не се интересува от спорта: "В нашата държава никой се го интересува за спорта. Израснала съм в спортно семейство и може би това ми е дало старта, чувството да седиш на първото място на почетната стълбичка не може да се замени с нищо."

Поглед към чужбина

Младата българка е разочарована от отношението към спорта в България и през главата й минават мисли да напусне родината: "Много искам да се състезавам за България, но ако нещата продължават по същия начин, може и да замина за чужбина." За момента не е получавала конкретни оферти, но в името на спортната си кариера твърди, че би приела да гребе за друга държава: "В първия удобен случай, когато ми предложат, може би ще изляза навън. Не казвам, че ще го направя със сигурност, но е твърде вероятно. Със сигурност България много ще ми липсва, но плюсовете извън родината ни много натежават. От страна на носталгия ще бъде по-трудно."
Въпреки трудностите, Бети няма намерение да се отказва от спорта и да се насочи към друга професия, от която да изкарва повече пари.

Медалите или постиженията?

Не обича да брои медалите си и смята, че постиженията й са по-важни от извоюваните отличия. "Не съм броила медалите си, но вкъщи мама ми е направила една червена стена - когато ги погледна, понякога се просълзявам и връщам лентата назад, оценявам какво съм направила, въпреки че за тези медали не съм получила нищо друго, освен 'благодаря'. Радва ме, че семейството ми е гордо с мен и хората, които ме подкрепят."

Плуването - голямото препятствие пред Бети

Макар от няколко години да е успешна състезателка в академичното гребане, Елизабет признава, че все още не умее да плува: "За момента не съм се обръщала, но в нашия спорт имаме лепки на обувките, а лодката не може да потъне - ако случайно се обърне, можем да се закачим с обувките за лодката. Имах страх от водата да не се обърна, но първият ми личен треньор Ивайло Кунзов ми помогна. Имахме една контрола на 1000 метра и трябваше да отида по-навътре в езерото, казах му, че ме е страх, но той влезе с неговия скиф вътре, за да греба. Той ми помогна да преодолея този страх. Така осъзнах, че когато те е страх не можеш да водиш лодката, защото при нас едно трепване нарушава целия баланс на лодката. Не мога да кажа, че ме е страх от водата, просто не мога да плувам."

Атлетиката и Стефка Костадинова

Бети е избрала за свое поприще гребането, но сред любимите й спортове е леката атлетика, като не пропуска почти нито едно състезание в Пловдив: "Много обичам атлетиката, а Стефка Костадинова е моят кумир. Имала съм шанс да говоря с нея и й се възхищавам, тя е моят пример за спорта. Исках да тренирам лека атлетика, но съм дюстабан и лекарите казаха, че е по-добре да не се занимавам с този спорт. Преди всяко мое състезание гледам интервю на Стефка и нейния скок, това ме надъхва и ми дава кураж."

Различна гледна точка

Младото момиче от Костинброд има различна гледна точка за забавленията и не обича да прекарва свободното си време по дискотеките и баровете, както правят голяма част от младежите на нейната възраст. Предпочита да разпуска с леки кросове и ходене в планината, като Витоша е сред любимите й места. Все още не е опознала природните красоти на Пловдив, но се надява скоро и това да се случи.

Допингът - голямото зло в спорта

В наши дни темата за допинга в световния спорт е глобален проблем, но Бети вярва, че елитен спорт без допиг е възможен: "На 100 процента вярвам, че всичко може да се постигне без допинг. Допингът е - не вярваш на себи си и на това, което можеш. Аз не бих се гордяла с това, което постигам, ако съм използвала допинг."

Усмивката - решението на проблемите

18-годишната спортистка смята, че усмивката й помага да се справя с трудностите. Спомня си една случка от Световното първенство в Пловдив: "Загрели сме, последните 7-8 минути тялото трябва да е в покой и не трябва да се прави нищо. Отиваме към старта, всичките с наведени муцуни, а аз усмихната. С едни мои приятели се шегувахме - в един вестник бяха сложили моя снимка с усмивката от старта и те ме питат: "Добре де - отиваш да гребеш или да се усмихваш?"

Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg и личен архив


Включете се в новия Viber публичен чат на SPORTAL.BG - ТУК!!!



ФОТОГАЛЕРИЯ на Елизабет Кирилова ТУК!!!

ФОТОГАЛЕРИЯ с личен архив на Елизабет Кирилова ТУК!!!

Още от Водни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти