Реал Мадрид прибавя към състава си един съзидателен полузащитник, талантлив, с по-добри физически и технически качества за атака отколкото за защита, който на своите 21 години има забележително настояще и видимо чудесно бъдеще.
Ако онова, което Рафаел Бенитес наистина е искал, е вътрешен халф със защитни характеристики, пазещ позицията си, твърд в единоборствата, Матео Ковачич не е точният човек за този пост. Той има повече от качествата на Лука Модрич и Тони Кроос отколкото от тези на Каземиро или Асиер Ияраменди. Огледалото за него като профил е Андрес Иниеста: отлична техника, дрибъл на скорост, добра смяна на ритъма и разбиващ защитите извеждащ пас.
Коя е идеалната му позиция? Това и самият играч би искал да разбере. В Интер направо го подлудиха с постоянните смени на поста му, породени и от редовната въртележка на треньори. Миналия сезон бе същински запълвач на дупки в средата на терена и трябваше да се нагоди към всички тактически схеми.
Ето и всичките му роли: като част от двойка пивоти в 1-4-2-3-1 (само в един мач); зад двойка нападатели в 1-4-3-1-2; като втори нападател в 1-4-4-1-1; отляво на полузащитната тройка в 1-4-3-3; на върха на ромба в 1-4-4-2; отляво на ромба пак в 1-4-4-2… както и завърши сезона. В хърватския национален отбор в евроквалификациите игра отляво в 1-4-4-2 и като втори нападател в 1-4-2-3-1.
Цялата тази въртележка на постове доказва, че се чувства по-уютно близо до противниковото наказателно поле отколкото до своето, а именно там го използват обичайно треньорите му досега. В началото му в Динамо Загреб също се движеше в зоната на втория нападател или на лявото крило, откъдето навлизаше навътре в индивидуални акции като десничар.
Един човек, който познава идеално Ковачич, тъй като го следи още от времето му в Динамо като 17-годишен юноша, е Луис Суарес. Единственият испански носител на „Златната топка”, доскоро президентски съветник в Интер, на практика е изгледал всичките мачове на хърватина от пристигането му на „Сан Сиро”.
Енрике Ортего, „Марка”