Хулио Веласко - герой на 3 континента

РАЗДВОЕН

"Обиколих света благодарение на Аржентина, запознах се с международния волейбол и се подготвях в отбор като Ферокарил", разказва роденият в Ла Плата специалист, който в Италия акостира през 1983 г. и започва кариерата си на треньор в Йези в Серия А2. "И когато започваха да ме разпознават, бе защото бях треньор на националния отбор на Италия, но аз дължах нещо на моята родина. И затова победата в Торонто е по-различна за мен. Не можете да си представите какво почувствах, когато аржентинското знаме се извиси най-отгоре в Торонто. Чувствам се доста като италианец и няма да го отрека и сега, когато спечелихме. Но аз съм и аржентинец и да видя знамето да се вее тържествено и да чуя националния химн заради победата, е нещо, което ми се случва за първи път", отбелязва Веласко.

РЕКЛАМА

"Националният отбор има за цел да рекламира спорта. И преди всичко, когато става въпрос за спорт, различен от футбола. И по тази причина избрахме да участваме в Панамериканските игри, които заради традициите и важността имат по-голям отзвук в Аржентина отколкото Световната лига например. И да спечелим медал бе целта ни. А да спечелим златото, е още по-добре", разяснява легендарният треньор.

СПОМЕНИ

"Започнах да бъда волейболен треньор в средата на 70-те години. Първоначално идеята ми не бе да се занимавам с това цял живот. Всичко това се случваше, когато бях студент по философия, през най-тежките години от военната диктатура. Бях председател на студентския съвет, а не биваше да се показвам много-много. Някои мои приятели започнаха да не се прибират у дома си да спят. Всичко стана много опасно. С волейбола имах възможността да изкарвам някакви пари. След това разбрах, че ми допада да прекарвам времето си с млади момчета и да ги уча на волейбол. Така университетът остана на заден план. Когато пристигнах в Италия, ми предложиха да завърша образованието си. В крайна сметка, ми оставаха само шест изпита, за да се дипломирам. Но прецених, че е по-добре да се концентрирам само върху волейбола. Междувременно станах треньор на Модена в Серия А1. И имах все по-малко свободно време. Не завърших заради прищявка, но когато приключа с треньорството, кой знае ..", споделя Веласко.  

33 ГОДИНИ

"Тръгнах си, като първоначално смятах да остана извън Аржентина три години, но станаха 33. И затова успехът на Панамериканските игри сега има различна стойност за мен", допълва специалистът.