Григор Димитров и Димитър Кутровски изковаха победата на двойки, която реши сблъсъка с Люксембург и за първи път от 2005 г. насам ни подсигури шанса да се борим за влизане в I група на Евро-африканска зона на купа "Дейвис". Съперникът ни в плейофа ще е Унгария, а мачовете ще са между 18-20 септември на родна земя. Ето какво заявиха Димитров и Кутровски пред камерата на БНТ:
- Нека започнем с Григор като лидер на отбора. Как се чувствате в тази роля?
Г.Д.: Винаги съм се чувствал добре, когато играя за Бългалия. С Дими направихме един много силен мач, нямаше неща, които да се пропукват в нашата игра, въпреки че не играем често двойки и нямаме възможността да се сработим, което винаги създава трудности.
- Малко детайли можеха да се видят, в които липсваше синхрон. Как се чувствахте до Григор на корта?
Д.К.: Той е много добър тенисист и когато има някакви проблеми успява да компенсира. Съперниците ни нямаха никакви шансове на неговия сервис и това ни даде сериозно самочувствие за останалите аспекти от играта.
- С вас двамата отборът на България е от друго измерение. Усещате ли това в съблекалнята?
Д.К.: Не, в съблекалнята не си говорим, колко сме добри или пък колко е силен нашият отбор. Когато излезем на корта всичко е "бизнес" и се опитваме да играем възможно най-класно, а резултатите идват сами.
- Десет години минаха, откакто България игра плейоф за влизане в по-горна група. Как оценявате този факт, със сигурност сте доволни.
Г.Д.: Разбира се, всяка победа винаги е добре дошла и ние си заслужихме да сме тук. Още е малко рано да се говори за първа група. Нека просто видим как ще се развият следващите мачове и да се надяваме всички да са в добра форма, когато дойде моментът.
- Как се чувствате с този екип със знамето на България?
Г.Д.: Добре, още не съм го свалил (усмихва се). Винаги, когато играя купа "Дейвис" чувството е по-специално, защото всички се обединяваме, има силен отборен дух в съблекалнята и това много ни помага.
- Има ли нещо, което искате да кажете на българските фенове?
Г.Д.: Те винаги ме подкрепят. През всичките месеци и години, в които съм в професионалния тур, винаги виждам български знамена по трибуните, което ме окуражава и ме кара да се чувствам малко или много още по-защитен от всичко останало. Срещу Люксембург отново играхме за България.