Димо Тонев: Отборът е тотално неподготвен, играхме без настроение

За женския национален отбор Европейските игри можеха да послужат за две неща - да се постигнат успехи, в което не успяхме, и да се обиграят млади състезателки, което също не стана. Трудно с две думи може да се обясни такова представяне.

Причините са няколко. За мен отборът е тотално неподготвен - и физически, и технически, и тактически. Отборите, с които играхме, просто ни надиграха. Това нещо се видя най-ясно срещу Сърбия, срещу Хърватия, когато всички топки минаха през диагонала и ние така и не ги спряхме, и най-вече се видя срещу Холандия. Това е отбор, който ние сме побеждавали не един път в последните години, и то на ниво Гран При. Миналата година ни биха на световното, защото отборът ни играеше по почти същия начин, както сега - без никакъв тактически замисъл, с много непредизвикани грешки. Аз видях едни разколебани състезателки с мрачни физиономии. Те осъзнават, че начинът, по който играят, не им харесва и не им приляга. Преди две години тези волейболистки победиха Бразилия биха Япония и Сърбия. Те могат да играят, когато са мотивирани, а това става, когато са тренирани добре и са подготвени.

Не мисля, че малкото време за подготовка е причината за тези резултати. Със сигурност другите отбори не са имали повече време, защото нашите момичета играят в същите първенства, в които и техните. Просто видях безидейна игра без никаква система за защита и подсигуряване. Това беше много явно днес (б.а. вчера) срещу Холандия. През цялото време биеха къс сервис в Елица Василева и я изваждаха от нападението, а след това блокадата им се насочваше към другите ни нападателки. Цял мач не успяхме да се организираме да направим една блокада на най-добрите им нападателки. Непрекъснато бием сервис в либерото на Холандия.

Не знам дали има разумен човек, който може да го обясни

Винаги когато сме играли срещу Холандия, сме атакували на сервис през Марет Гротюс и тя винаги е давала точки в най-важните моменти.

Потенциалът на нашия отбор е много по-голям от този на Хърватия например, но те играят като отбор. Няма как да стане при нас индивидуалности да бият един цял отбор. Има много неясноти в играта ни, много бъркотия. В моменти, когато топката дойде при нас, ние не можем да си я вдигнем и прехвърляме с две ръце отдолу.

Не може отсъствието на някои състезателки (б.а. Добриана Рабаджиева и Страшимира Филипова) да е оправдание за начина, по който играем. Разбирам да се правят технически и индивидуални грешки. Но ние играем без настроение. Момичетата усещат, че не са подготвени, и те не искат да се представят по този начин. А организацията на играта е работа на треньора и подготовката също. Познавам тези момичета и знам как могат да играят, когато са подготвени.

Със сигурност ще трябва да се направи сериозен анализ, но аз видях един неподготвен и разколебан отбор. За подготовка за Гран При няма никакво време. Времето може да стигне, ако се работи в правилната посока. Не искам да съм особено критичен към треньора и нямам нищо лично, но имаше неща, които можеше да се променят и да изглеждат по различен начин. От това, което виждам, не съм особено обнадежден.

"7 дни спорт"

Следвай ни: