Триумфът в ШЛ е лоша новина за Луис Енрике

Триумфът в ШЛ е лоша новина за Луис Енрике

Човек трябва да съчувства на Луис Енрике, чийто първи сезон като треньор на Барселона му донесе кариерния връх. На само 45 години неговото CV бе украсено от шампионска титла, купа на страната и трофей в Шампионската лига само в рамките на месец. Накъде от тук? Откъде ще дойде жаждата за повторение на този изумителен требъл, когато знаеш, че единствената амбиция е да повториш идеалното?

Луис Енрике съзнава ясно, че печеленето на Европейската купа от първия опит се равнява на написването от Пол МакКартни на “Вчера” на 22 години или на изпяването на “Над дъгата” от Джуди Гарланд като тийнейджър. Без значение колко велики неща следват, стартовата точка ще прави всичко да изглежда по-малко и незначително.

Наставникът на Барса се превърна с последния съдийски сигнал в събота на “Олимпиащадион” в Берлин в треньор, осъден да изкара остатъка от своята кариера в гонитба на бляскавото си минало. Всеки лош етап оттук насетне ще служи на неговите критици да сочат с пръст към историческия сезон 2014/15: “Да, но това беше тогава, Луис. Какво си направил оттогава насам?”.

Джосеп Гуардиола (който също спечели требъл в първия си сезон) се изправи пред същия проблем на “Камп Ноу”, когато дори да печелеше всяко състезание, в което влизаше, буквално не задоволяваше претенциите на публиката, ако не предлагаше същата есенция на чист офанзивен футбол от оригиналната марка. “Браво за това, че ни изведе в различна стратосфера миналата година, Пеп. Сега, ако успееш да сториш същото, само че малко по-добре, би било есплендидо (б.пр. – чудесно).”

В Барса получаваш доверие само за няколко месеца, след като си изобретил наново колелото, преди да изискат от теб да излезеш с нещо ново и свежо като идея.

По-лошото за Луис Енрике е, че заслугите за огромния успех на тима ще се насочат отвъд скамейката, тъй като в съвременната история на клуба винаги за архитект ще се приема Пеп, а другите просто ще са надграждащи завещанието му с помощта на аржентинския гений с №10 на гърба.

Разбира се, ще има и възхита към Луис Енрике, задето изгради така отбора, че да извлече максимума от Лионел Меси, Неймар и Луис Суарес, ала под повърхността ще има завист и злобни коментари за това как се е възползвал от наследството на други и че ако поставиш и едно шимпанзе начело на тази група играчи, те пак ще мачкат повечето изправили се пред тях съперници.

Има някои предположения, че на Луис Енрике му е дошло до гуша и може дори да не изпълни оставащата си една година от договора. Това не е изненада. За да си треньор в Испания, трябва да си колкото Ринус Михелс, толкова и Хенри Кисинджър. Задоволяването на президент в кампания за преизбирането му и на нарцистични играчи е също толкова съществено колкото и самото трениране.

Най-големите звезди там пословично предизвикват треньорски смени на конвейер. Властта на играчите не е мит в Ла Лига, а едва ли не договорно задължение. През януари се говореше, че Меси не е фен №1 на Луис Енрике, тъй че Берлин може да предложи триумфално сбогуване. Това кара човек да осъзнае какви щастливци са хората по пейките в Англия.

Асоциацията на мениджърите в лигите се оплаква от липсата на уважение към своите членове в Премиър Лийг, но какво да кажем за Испания? Карло Анчелоти спечели ШЛ само преди година, а менажирането на състава му бе на такова ниво, че всичките му играчи тъжаха при напускането му. Някои в управата на Реал Мадрид обаче го сметнаха за “твърде обичан”, за да укроти суперзвездите на тима.

Това, разбира се, е в пълен контраст с Жозе Моуриньо, който напусна само година след спечелването на Ла Лига, защото (така говореха) играчите не можели да го понасят. На практика най-голямата заплаха за треньор в Ла Лига са не резултатите, а скуката.

Веднъж щом на ръководителите им писне от теб, никое оправдание не е твърде скандално, за да те сменят. Можеш да си твърде обичан, твърде мразен, да не успееш да наложиш правилния стил на игра или да не победиш със също толкова добра игра като последния път.

Барса победи Ювентус в събота и може би никога няма да има по-добро за Луис Енрике в кариерата му. Той може и да продължи напред като Пеп или да потърси свежи предизвикателства с ясното съзнание, че единственият начин да засенчиш спечелването на всичко с най-добрата колекция офанзивни играчи в историята е да го повториш с по-малко надарени футболисти.

Луис Енрике може да приеме авансите на дългата опашка ухажори, които биха били щастливи, ако той разпръсне частица от звездния прах на “Камп Ноу” в техните клубове. А за Барса ще остане да се оглежда за другиго, който да се заеме със задачата да подобри неподобримото.

Крис Баскъм, “Дейли Телеграф”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички