Барса - как яростта прерасна във футболно господство

Барса - как яростта прерасна във футболно господство

Току започва последната четвъртинка от големия финал. Ювентус за пореден път оставя прекалено много пространство на Лионел Меси, който връхлита на скорост, намира пролука за стрелба и затруднява максимално Джанлуиджи Буфон. Секунда по-късно топката е в мрежата след сигурно насочване от крака на Луис Суарес. Наглед най-обикновено попадение, но всъщност с изключителна стойност. Набутаният вдън земя преди по-малко от година Лучо се възкачва на европейския трон - вече много по-зрял, изстрадал и заслужаващ почести.



Да, това беше поредният рецитал на гениалния Меси, който без съмнение е най-добрият сред най-добрите в момента. В лицето на уругваеца обаче каталунците намериха третото колело на машината и завършиха нападателно трио, изградено от безупречността и завършеността на Меси, магията и финеса на Неймар и борбеността и непредсказуемостта на Суарес. "Деветката" донесе така ценния успех над Реал Мадрид с истински бисер за 2:1, торпилира ПСЖ, както той си може - като звяр, търсещ гола. В Мюнхен отново се превърна в подгласник.



Напомни за най-добрите години на Самуел Ето'о, макар уругваецът да играе много по-комбинативно и да използва експлозивността си просто като част от атаката, не задължително за заключителния й акорд. Усмиреният звяр свърши прекрасна работа на Луис Енрике през този сезон. Лучо (треньорът) използва Лучо (играча) и като "жертва" след бунта на Неймар. Бразилецът се сметна за неприкосновен и треньорът реши да не създава напрежение в края на сезона, вадейки почти всеки мач Суарес, който прие ролята на смирен. Положението, в което беше поставен Суарес, е макет на цялостния образ на отбора.



Меси също се подчини на голямата идея и през този сезон промени леко стила в търсене на разнообразие и изненада в съперниците. Гениалността се въплъти не само в рейдове и картечница от голови куршуми. Този изключителен диагонален фалцов пас зад защитата е made in сезон 2014/15 и е сред най-съсичащите съперника мечове. Мотивацията и желанието за игра на Лео въздигна играта на Барселона, която през този сезон е много по-скоростна. Добавяйки към бързината и изконната философия за технично владение на топката, виждаме една развита версия от отбора на Гуардиола, която заслужено покори европейския връх. "Лос блаугранас" пренесоха тежестта върху шеметното нападателно трио и това най-ярко се видя в първата среща с Байерн, когато насищането на халфовата линия на баварците се оказа най-кошмарната грешка на Пеп.



Андрес Иниеста даде само една асистенция през целия сезон в Примера, но се отличи с такава и на финала. Той стана MVP на финалите на трите най-големи футболни форума - ШЛ, Световно и европейско първенство. Това само доказва колко е важен опитът и класата в решаващите битки за трофеите. Големият Чави Ернандес също е с изключителен принос не само заради класните си изяви, а и заради лидерските си качества. Може би той е човекът въдворил ред в съблекалнята след януарските разправии между Луис Енрике и Меси. Със сигурност той е човекът съгласил се да бъде резерва и да дава с пълни шепи на терена по време на малкото си игрови минути. Скромното момче от Тераса, което се превърна в испанско величие, записа в Берлин точно 900-ия си професионален мач (заедно със срещите за Испания) и напуска Европа като велик крал.



Набедените за грешници в началото на годината сякаш напук на критиците се стегнаха, заприличаха на здрав юмрук и не допуснаха проблемите от съблекалнята и клубните офиси да стъпят на терена. Възмутеният от клубното отношение Даниел Алвеш, недоволният от статута си Педро Родригес и, не на последно място, "обезкървеният" Луис Енрике, размятан от медиите като човек без дума в съблекалнята, показаха, че футболът обединява, а целта винаги е една и обща - победа. Не трябва да забравяме и вече бившият спортен директор Андони Субисарета, който нарече нещата с истинските им имена и беше пропъден. Неговото уволнение въздейства безусловно и на крилете на яростта каталунският колос прелетя чак до европейския връх.



Барса успя, но не трябва да забравя, че това състояние на духа лесно прераства в нещо друго, което в повечето случаи разбива съблекалнята и проваля отбора. Суарес невинаги ще търпи прищевките на Неймар, а Алвеш вече почти сигурно си отива. Големите характери натриха носа на всички шефове и критици, но им предстои много по-трудното - върхът трябва да се брани.

Снимки: Getty Images/Guliver

Още от Футбол свят

Виж всички