Сега накъде, ФИФА?

Слуховете се разпръснаха като запалителна течност по барбекю от момента на обявлението – малко преди 4 часа следобед местно време: ще има пресконференция на ФИФА в 18 часа в седалището на т.нар. Дом на футбола.

Подобни набързо свикани пресконференции обичайно значат само едно: нещо голямо се случва. И най-логичното бе да си помислиш, че каквото и да е то, е свързано с Жером Валке – генералния секретар на ФИФА.

По-рано през деня се появиха документи, че той е оторизирал три банкови трансфера от сметки на ФИФА към президента на КОНКАКАФ Джак Уорнър от името на Южноафриканската футболна асоциация през 2008 г. ФИФА в началото твърдеше, че Валке не е замесен в плащането, и настоя, че е за нещо на име Програма “Наследство диаспора” – досега непозната схема за развитие. Департаментът по правосъдието на САЩ обаче сметна, че това си е чиста проба подкуп, платен за осигуряване на домакинството на Мондиал 2010 в ЮАР вместо в Мароко.

И тъй медиите се събраха в залата, докато пресаташетата на ФИФА поставяха три етикета с имена на бюрото: по един за директора по комуникациите Валтер Де Грегорио, за председателя на комисията за одит и съблюдаване на правилата Доменико Скала и за президента Сеп Блатер. За Валке етикет нямаше.

Ако генералният секретар не бе там, за да се защити, значеше ли това, че бива отстранен? Защо иначе щяха да свикват извънредна пресконференция, за да говорят за него?

Дойде 18 часът, после 18:30. Пресаташетата отстраниха етикетите на Блатер и Скала – знак, че те няма да седнат зад дългата маса и следователно вероятно няма да отговарят на въпроси.

В 18:44 Де Грегорио зае мястото си и обяви, че и Блатер, и Скала ще направят изявление.

И край.

Дали Блатер щеше да обяви, че дясната му ръка от 2007 г. насам Валке е отстранен? Не. Вместо това хвърли бомбата, като обяви, че сам приключва. Точка. Край след 40 години тук, 17 от тях като президент. А скоро вече няма да бъде. Поне не на ФИФА.

По-малко от 120 часа след своето преизбиране и завършването на речта си с размахване на юмрук и предизвикване на скандиране “Давай, ФИФА! Давай, ФИФА!”, изправил поддръжниците му на крака, той обяви, че хвърля оставката си.

Блатер каза, че усещал, че е “без мандат от целия футболен свят”. Това е несъмнено вярно, ала по принцип повечето избирани ръководители нямат мандат от целия електорат. Ако сте циник (или просто не наясно), бихте знаели, че въпреки безпрекословните му изборни победи, той винаги е имал опоненти и врагове.

Тъй че това ли бе истинската причина да се оттегли? Вероятно не. Дали са паралелните разследвания от Ню Йорк и Швейцария? Вероятно отчасти да. И повече от самите разследвания са тревожни евентуалните разкрития, особено ако повечко дълговременни водещи служители във ФИФА решат да изплюят камъчето.

Следващите думи на Блатер бяха красноречиви. Той говори за нуждата на ФИФА от “дълбока чистка”. Само по себе си това не е толкова важно – и преди сме го чували да го казва, макар и с различни думи. Когато обаче Блатер отстъпи на Скала и чухме директора на комисията по одит и съблюдаване на правилата да говори как ФИФА ще търси моментална, задълбочена реформа и ще натисне за въвеждане на препоръките от доклада за “Добро управление” от Марк Пийт, стана ясно, че този път може би положението не е обичайното.

Препоръките на Пийт (сред тях времеви ограничения за заемане на длъжност в Изпълкома и президентската институция, разследване на кандидатите за Изпълкома от ФИФА вместо от конфедерациите, финансов контрол и повече прозрачност в разпределението на фондовете) бяха игнорирани през 2012 г. Сега изглежда, че са се върнали на масата, а това може да е само от полза за ФИФА и, по-важното, за футбола.

Още по-добре е това, че най-сетне ще видим промяна на върха. В съответствие със статутите на ФИФА, изборите няма да се проведат още четири до шест месеца, ала надпреварата вече започна. Принц Али бин ал Хусеин, събрал 73 гласа в петък, каза, че е отворен за ново кандидатиране, макар да не го потвърди официално.

Кой друг би могъл да се включи?

УЕФА и нейният президент ще изиграят водеща роля тук. Самият Мишел Платини бе готов да се бори през 2011 г., преди да се откаже след кандидатирането на Блатер, а оттогава е във война с президента на ФИФА. Той подкрепи трима различни кандидати този път – принц Али, Луиш Фиго и Михаел ван Праах, преди последните двама са се отдръпнат в полза на първия.

Платини може да поиска и сам да участва. Той никога не е криел амбицията си: когато не се включи миналия август в Монте Карло, се пошегува, че “хората, които ме обичат, искаха да остана в УЕФА, а хората, които мразят Блатер, искаха да отида във ФИФА”. Сега ландшафтът е различен и ще трябва да прецени дали да подкрепи принц Али, дали другиго, или сам да влезе в надпреварата.

Иса Хаяту, президент на Африканската футболна конфедерация (КАФ) е друга ключова фигура. КАФ е най-голямата от всички конфедерации (56 члена) и за президентство в рамките на четири десетилетия той я превърна в същинска сила, главно чрез лоста на блокиращия вот. Хаяту веднъж се кандидатира през 2002 г., губейки от Блатер в скандални избори, след което обаче стана един от най-лоялните му съюзници.

Другаде ситуацията е по-гъвкава. Азия е разделена и разграничителните линии могат само да се разширят при напускането на Блатер. Президентът на КОНКАКАФ Джефри Уеб е разследван и изправен пред екстрадация, тъй че има властови вакуум в Северна и Централна Америка към момента.

Освен отчаяно нужната реформа, главният въпрос пред следващия президент и Изпълком на ФИФА ще са Мондиалите в Русия 2018 и Катар 2022. В допълнение към продължаващите разследвания на швейцарските власти стои и докладът “Гарсия”, който към момента е виждан всъщност от по-малко от дузина ръководители на ФИФА (в това число написалите го).

Който и да поеме властта, ще е под изключително напрежение да публикува този доклад. А на този етап залози не се приемат. Всичко, което е нужно по правилата на ФИФА за свикване от Изпълкома на прегласуване, е желание и доказателство за политическа намеса или корупция. Прагът на тези доказателства е толкова нисък, че купища пъти сме го преминавали.

Всъщност човек сега би очаквал нервите да са опънати в Доха и Москва. Несигурността не е ничий приятел, а Катар и Русия са напълно наясно, че има сума ти готови да им вземат Мондиалите страни.

Блатер, който обича мореплавателните метафори, говореше как е извел кораба на ФИФА от урагана обратно към спокойни води. Е, те явно не са били толкова спокойни, колкото си е мислел. Всъщност, наоколо кръжат морски чудовища и може би има цунами на хоризонта. Затова и той свали капитанските си нашивки, оставяйки другиму кораба. Който и да е новият капитан, ще е в несигурни води с всички рискове и опасности.

Поне обаче ще има нещо различно. Години наред мнозина говореха за нуждата от промяна. Е, тя стана, поне по отношение на президента. И тепърва предстои още много.

Габриеле Маркоти, ESPN

Следвай ни: