Лодките на световното първенство по гребане заимстват космически технологии

На световното първенство по гребане в Пловдив през юли ще се състезават 330 лодки. Всички те са уникални - защото са проектирани и построени точно за състезателите, които гребат в тях, и заради вложените космически материали и технологии. Това разказа доцент д-р Румян Христов. Той е директор по спортно- техническата част на първенство и преподавател в Националната спортна академия. „Еволюцията на гребния спорт е направила лодките свръх леки и тесни с обща тенденция за по-малко съпротивление във водата”, обяснява доц. Христов. Нещо повече, стремежът към олекотяване на лодките е причина FISA да наложи минимални тегла за всяка лодка. И ако при претеглянето преди старта лодката се окаже по-лека, съдиите добавят в корпуса тежести, докато се изравни с теглото на лодките на всички останали състезатели.

„Това е нещо, което публиката на състезанията не знае, но е важно за почтеността на надпреварата, където всички трябва да гребат при равни условия”, обяснява доцент Христов. Едноместната лодка (скиф) например не може да тежи по-малко от 14 килограма, а двойките - по- малко от 28 килограма. В това тегло влиза самата лодка, крачното устройство, подвижната седалка (слайд), аутрегери и ключове (устройство за прикрепяне на греблата към корпуса на лодката). Корпусът на една състезателна лодка наистина е направен с космически материали като кевлар и карбон-графитни материали. Според регламентите на FISA при греблата няма никакви ограничения. Тенденцията е те да стават по-леки. Вече се произвеждат изцяло от карбон, което ги прави леки и здрави. Един чифт гребла за скулово гребане например тежи около 1,8 килограма. Удобството и предимствата на леките гребла са в това, че създават по- малки инерциални сили особено при високо темпо на гребане. Няма стандарти за дължина на греблата и форми на лопатките. „Греблата са един вид скоростната кутия на лодката. Тази „скоростна кутия” се наглася спрямо възможностите и стила на състезателя”, продължава с разясненията доцент Христов.

Но докато през последните 20 години FISA не е правила корекции в стандартите на теглата на лодките, останалите пропорции в тях не са фиксирани - лодките могат да бъдат по-къси или по-дълги, по-широки или по-тесни. Дължините на едноместните лодки (скиф) варират с около 60-80 сантиметра. Няма и стандарт за формата на лодката (напречно сечение), като целта на всички конструктори и дизайнери на лодки е да намалят съпротивлението във водата. Най-динамично в последните години се развива дизайнът на аутрегерите (устройствата за прикрепяне на греблата към корпуса на лодката). Съвсем до скоро това бяха алуминиеви тръби, сега са тип крила от карбон. Изнесени високо нагоре над корпуса, така че при по-силен вятър вълните да не се блъскат в тях и да пълнят лодката с вода. Това е последната техническа новост в лодкостроенето. Колко струват лодките Преди десетина години немската фирма „Емпахер” бе всепризнатият лидер в производството на лодки. Техният фирмен цвят е жълт и лодките, които конструираха бяха с жълти корпуси. Повече от 2/3 от лодките на най-силните състезания в света бяха на „Емпахер”, припомня доцент Румян Христов. В последните десетина години обаче все повече от елитните лодки смениха цвета и са бели. Това е цветът на новия лидер в лодкостроенето - италианската „Филипи”. На американския континент в лодкостроенето властва фирмата „Хъдсън”. Тя обаче не може да пробие в Европа, където е големият пазар на лодки. Транспортът на лодките е един от най-големите разходи при състезания по гребане. Сигурността на превоз е от голямо значение, защото и самите лодки са много скъпи. Един скиф (едноместна лодка) струва между 8000 и 9000 евро. Двойките са около 20 000 евро. Чифт гребла струват 450 евро, а единичните гребла (за разпашните лодки) струват също към 450 евро. Така че една добре екипирана съвременна единична лодка струва около 10 000 евро с греблата. На световното първенство по гребане в Пловдив през тази година се очаква 95- 98 на сто от състезателите да дойдат и да гребат със собствените си лодки, с които са гребали минимум 6 месеца. Защото всеки състезател и всеки екипаж регулира много неща в лодката според потребностите си. ФИСА обаче има своя програма за подпомагане на състезателите и отборите с по-скромни бюджети. За тях има лодки под наем.