Нешка няма грешка! Треньорката на няколко поколения златни момичета става на 70 години днес. Хулена и възхвалявана, голямата Нешка за пореден път доказа запазената си марка - да е винаги силна и да е над хорската глупост. Затова след грозната дискусия сред министрите заслужава или не орден "Стара планина" тя отказа да приеме отличието. За поуките от живота, за успехите и катастрофите – едно откровено интервю на Нешка Робева.
- Г-жо Робева, ставате на 70 години. Досега винаги сте казвали, че не празнувате. Но няма ли все пак по някакъв начин да отбележите годишнината?
- Да, така е, не съм празнувала. Така се случваше, че рожденият ми ден съвпадаше с някое състезание и не ми беше до празненства. Впрочем спомням си шестдесетата ми годишнина. Бях в залата. Получих подаръци за цяла ботаническа градина. И сега, разхождайки се из градината, си припомням липата е от Ани, магнолията - от Светли и Криси, ясенът, туите, розите и така нататък... Тази година има Световна купа в София. Илиана Раева поиска да ме зарадва. Организира тържество. Аз пък ще ги зарадвам със спектакъл. Много се надявам българските момичета да спечелят медали. Ще зарадват цяла България, така всички ще празнуваме.
- Имаше една доста грозна сцена преди юбилея ви - с предложението да получите орден "Стара планина" - първа степен. Това поредното разочарование ли беше за вас и очаквахте ли да има такова разделение сред министрите?
- Вижте, честно да ви кажа, не съм мислила за това никога. Иначе за мен бе приятна изненада, когато ми съобщиха, че са ме предложили за орден "Стара планина". И че ще дадат предложението на президента. Разбира се, след приятната изненада дойде неприятната – по какъв начин става всичко. Защото беше доста унизително. И в действителност господата от Министерския съвет не ми дадоха право на избор. Нито един човек не може да се чувства нормално и комфортно, когато му се предлага отличие по този начин, не мислите ли? Нали?
- Да, права сте, унизително е.
- Ето затова аз нямах друг изход. И отказах ордена. Обадиха ми се хора, за да ми кажат, че министърът на МВР Румяна Бъчварова нещо е публикувала в отговор на моя отказ. Аз не споря с никого и нямам нужда от отговори. Тя пише, че не мога да върна нещо, което не съм получила. Това показва, че явно министър Бъчварова не е прочела това, което аз съм написала. Или до такава степен вече ние сме отишли към Америка, че сме забравили значението на българските думи, нали? Защото аз отказвам да приема ордена и съвсем ясно пиша, че не бих искала да принуждавам президента да взима решения, които евентуално няма да му бъдат приятни. И че той последен решава да бъде или да не бъде. Така че аз не знам къде тази жена е прочела, че връщам нещо. Аз мисля, че всеки човек, който уважава себе си, трябва да замълчи в този момент. Ако няма сили да се извини. Но да тръгне да отговаря по такъв начин, и то без да прочете това, което е написано?!
- Засегнахте ли се?
- Аз бих искала да кажа на всички в Министерския съвет, че не се чувствам засегната от това, че са ме обсъждали. Като се замисля, при мен цял живот нещата стоят така, че би било изненадващо, ако не ме обсъждат. Ако ме обсъждат, значи всичко е както трябва!
- Тази грозна история показателна ли е за отношението на държавата към успелите – независимо дали те са в сферата на спорта, културата, точните науки?.. Примерите са не един и два – като че ли повече ни ценят в чужбина, а не тук, в България.
- Забелязала съм, че отношението е такова към непослушните. Още народът е казал с преклонената главица какво става!
- Какво ви мотивира да продължавате да работите – все ви намирам в залата с вашите момичета?
- Обичам работата си. Уморена съм, но я обичам. А какво бих правила, ако не работя. Сигурно веднага ще се срина.
- Как мотивирате младите да тренират?
- Да мотивирам младите? А защо да ги мотивирам, та те са млади, какво ще правят, ако не работят?
- Преди сте ми казвали, че сте отхвърлили доста покани да работите в чужбина. Съжалявате ли, че останахте в България?
- Да съжалявам, че съм останала в България? А къде да вървя? Кой ви е казал, че в чужбина е по-добре? Не бих могла да живея в чужбина. И сега ме канят. Родината затова е Родина, вижте колко ласкаво звучи. Тук съм се родила, тук са погребани предците ми, тук искам и аз да остана. Колкото за оправията, ние носим отговорност, няма място за отчаяние. Ние сме тези, които трябва да оправим дома си...
- Най-важните уроци, които научихте за тези 70 години?
- Честно казано, не съм от най-добрите ученици на живота, но все пак научих това-онова. Като например някои житейски истини от шопския фолклор. "Оти да се секирам, као че ми мине?" или "Е, оти ги ядохме жабетата?", но също така и "Червата да ми се влачат, че казвам - цървулот ми се е развързал".
- Сещате ли се за началото, за първия път, когато влязохте в залата? Майка ви е разказвала преди време как като отивате на преглед, лекарят ви казва, че сърцето ви е слабо и не можете да тренирате. Обезкуражихте ли се?
- Не, защото аз вече тренирах усилено, така че тръгнах да доказвам, че се лъжат в диагнозата. И го доказах. При мен май нещата винаги са ставали трудно Много трудно. Но не се ли откажа - стават.
- Вярно ли е, че сте искали да ставате певица, но ви е било фалшиво „ла”-то?
- Обичах да пея и дори с фалшивото "ла" пак ме приеха в училищния хор. Но майка винаги ми казваше истината – точно тя отбеляза, че имам фалшиво „ла”.
- Защо в хореографското училище са ви наричали „Нешка амбицията”?
- Да, наистина ме наричаха "Амбицията"! Не обичах да кретам на опашката. Учех и съответно учителите ме обичаха, а съучениците - мразеха. Веднъж мой съученик ме удари, защото когато на целия клас писаха тройки, на мен поставиха отличен. Спомням си, че така ми причерня, че скочих върху него и го захапах за ръката. На другия ден ми показа - през куртката му бях направила черен хематом. Бях много дива и различна от останалите. Не пиех, не пушех, затова не ме искаха на купоните. Тогава какво ми оставаше, освен да уча? Освен това, за да остана в София, при приятеля си, трябваше да запиша нещо. Кандидатствах ВИФ. Най-лесно за мен беше да запиша художествена гимнастика.
- Спомняте ли си първата голяма победа на състезание? Или вярвате на максимата: „Няма малки и големи победи”?
- След четири месеца тренировки станах републикански шампион, първи разряд. Имаше по-добри от мен, но съдиите ме оцениха по-високо, може би защото използвах танца и бях по-различна. Бях убедена, че съм надценена... Ужасно се срамувах... Най-стойностните и големи победи са тези над самия теб. По време на тренировки. Да победиш умората, нежеланието, болката и да продължаваш. Максимата "Победи себе си и ще победиш целия свят" е вярна. И трудно осъществима. Има, разбира се, малки и големи победи. Според конкуренцията...
- А кое е било най-голямото ви разочарование в художествената гимнастика?
- Когато осъзнах, че и в спорта не зависиш от себе си и от труда си. През 1973 г. беше последното ми състезание. При майсторките не бях печелила титла, все грешах. Този път я спечелих и точно преди награждаването моя съотборничка заяви, че ако Нешка стане шампион, тя ще откаже да участва на световното първенство. Събраха комисията, промениха оценките... Аз подадох ръка на "победителката". Публиката я освирка... И какво от това? Спортът възпитава. Въпросът е как.
- За 70 години сигурно сте имали много приятелства и раздели. Кои са най-трайните ви приятелства и те в сферата на спорта ли са?
- Най-трайните приятелства? От спорта, разбира се. Или благодарение на спорта. Има приятелства, които са необясними. Те траят цял живот. Има и предателства, има и разочарования, всичко има в един 70-годишен живот. Само дето аз не съм човек, който обича да се разголва, да охка, да се тюхка или жалва...
- Предателствата от близки хора демотивират ли ви? Спомняте ли си критиките на вашата гимнастичка Бианка Панова?
- Бианка Панова няма да обсъждам.
- Момичетата, които тренирате, казват, че сте доста строга?
- Да, строга съм. Но иначе наистина съм сговорчива, стига да успеят да ме убедят.
- Какво трябва, за да си добра гимнастичка – воля, физика? Кое е зрънцето, което прави големите?
- Всичко, взето заедно, и единствен Бог.
- Откъде тръгна „Нешка няма грешка”?
- От всички, които толкова силно го желаеха, че ми го вмениха като дълг. И въпреки това греша.
- Пречеше ли професията на личния ви живот? Дъщеря ви упреквала ли ви е, че не й отделяте достатъчно време?
- Дъщеря ми, която в момента е одитор, отрича, но съм правила опити да й се извиня за това, че по моя вина беше лишена от семейство. Казва, че е била щастлива. Мисля, че ме щади. В замяна на това тя самата е изключително грижовна майка. При всичко, което ми даде спортът, разплащането е тежко... Но справедливо.
- Неминуемо е личност като вас да си създаде врагове през времето. Имало ли е хора, които са ви завиждали и пречили да вървите напред?
- Не ми се говори за това. Не ми се връща назад. Помните ли Валери Петров - "... До люлката детска, така близо бил гробът, откъде толкоз завист и защо тази злоба?..." Често си го цитирам.
- Има ли криза на духа и вие как се справяте?
- По всичко личи, че има. Как се справям? Справям се някак си.
- 143 златни, 63 бронзови, 88 сребърни медала. Това сте спечелили за България с вашите момичета...Младите сега имат ли хъс за победа и може ли това пак да се повтори?
- Много са. Наистина са много. Не знам, имам чувството, че съм живяла в друг свят. И така беше. Иначе не съм мислила за това дали може пак да се повтори – зависи от младите.
- Защо българинът винаги не е доволен и все намира повод да критикува успелите – Стоичков, Григор Димитров...
- Не само българинът е недоволен и критикува. Това е общочовешка черта. По-лесно е да критикуваш или съветваш, отколкото да го направиш. Нормално е.
- Чувала съм да говорите за познанството ви с Людмила Живкова. Вярно ли е, че дъщерята на Тодор Живков е познала датата, на която е родила ваша приятелка?
- Това, което казвате, се отнася за леля Ванга и Людмила. Аз не познавах лично Людмила, но това не ми пречи да признавам заслугите й към България и българската култура.
- Отглеждаме ли чалга поколение – и духовно, и физически? Трупата, която тренирате, слуша ли чалга?
- Да, за съжаление слушат и чалга. Но имат и много други интереси. Те са млади хора, не могат като цяло да бъдат много по-различни от връстниците си. Обичат народната песен, музика и танц. А това е предпоставка за бъдещо развитие...
- Считате ли, че опитът ви в политиката е грешка?
- Трудно е да се ориентира човек в тези времена и за да не греши, би трябвало да се занимава сериозно с политика. Колкото и да се опитвам да се изолирам, не успявам.
- Интересувате ли се кой ще спечели президентските избори?
- Да. Интересувам се кого ще предпочете народът ми за свой обединител.
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)