ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Гледай на живо

Георги Градев и екипът му представят програмата си за управление на БФС

Царят в решаването на дилеми Лучо води Барса до върха

Царят в решаването на дилеми Лучо води Барса до върха

В трудни, бурни, изпитателни вечери като тези не всичко се решава от таланта – важно е как се справяш с дилемите. Първата голяма се падна на Хавиер Масчерано. Рядко за него, той сгреши отговора. Напълно го сгреши.

Неговата дилема бе дали да повали Кевин Гамейро. Дали съзнателно или подсъзнателно, той избра да не се довери на Марк-Андре тер Стеген да го извади от положение. Аржентинецът не е от онзи тип хора, които оставят на другите да им чистят мръсотията. По-вероятно е да го видите да нахлузи трико и да изиграе „Лебедово езеро” в Болшой театър.

Може би защото е по-свикнал да играе пред Клаудио Браво и за момент забрави, че на вратата е младият, бърз и дързък германец, Шефчето взе грешния избор, своя faux pas, като фаулира френския нападател. Така остави Барселона с 10 играчи срещу 11 на надъханата Севиля. Може би вие смятате, че е разрешил правилно тази дилема предвид крайния резултат. Предвид това, че всъщност неговите съотборници го извадиха от малката дупчица, в която сам се набута.

Да се върнем на това.

Голямата дилема дойде при Луис Енрике. Вижте нещата от този ъгъл: веднага щом Барса остана с трима в отбрана и Жерард Пике, Дани Алвеш и Жорди Алба трябваше да защитават един-на-един, бе очевадно, че Лучо трябва да предприеме промяна.

Той изчака до почивката, за да вземе своето решение, цели 10 минути след излизането на Масче, ала това осигури ценно време за мислене за него и помощника му (бившия вратар на Севиля) Унсуе. Време, което бе използвано добре.

От четиримата офанзивни играчи на съперника с голяма скорост се отличават Гамейро, Витоло и Коке. Четвъртият – Висенте Ибора, е звяр. Гигантски. Ако Пике останеше срещу него, един от дребните бекове на „блаугранас” щеше да трябва да се изправя срещу Гамейро, а заместващият централен защитник, за 10 минути, Серхио Бускетс е всичко друго, но не и бърз. Шансовете да изкара още 45 минути, без да бъде минат на скорост, бяха твърде ниски и Луис Енрике го знаеше отлично.

Треньорът призна после, че това е бил мачът с най-много решения за вземане през целия сезон – дали да бъде сменен нападател, халф или защитник. Оставянето на Бускетс в отбрана драматично би разстроило баланса в средната линия и, по-важното, би променило изцяло типичната игра на Барса с регулатор в центъра, който разпределя времето и мястото за топката и организира пресирането. Оставянето на Иван Ракитич и Андрес Иниеста сами в тази зона просто не бе вариант.

Абсолютно точният бе пускането на Жереми Матийо. Той не само (ето изненада) е един от най-бързите играчи на испанския шампион, но е и висок, добър във въздуха и тотален любимец на Луис Енрике. Проблемът бе само в това, че е 100% левичар. Естественият вариант при негово влизане бе ваденето на Алба и залагането на тройка от Алвеш, Пике и Матийо с периодично прибиране отзад на Бускетс и възможност за Алвеш или Матийо да се включват в атака.

Вместо това треньорът на Барса избра да остане със защитна четворка с двама галопиращи бекове и да накара Лионел Меси да се върне в полузащитна тройка, но като „десетка”, а не в ролята на работната пчеличка Ракитич. Дори в най-тежките моменти през второто полувреме, когато Севиля натисна и замириса на техен втори трофей в рамките на пет дни, това решение изглеждаше доста умно.

До момента, в който Меси пусна от дълбочина в продълженията паса към Алба за изключителното съчетание от смелост, интелигентност и дух, вече бе кристално ясно, че Луис Енрике е разрешил огромна дилема и е взел печелещото купата решение. Той и футболният директор Роберт Фернандес имат обаче една по-стратегическа дилема пред себе си това лято. Не само че съставът се нуждае от освежаване като широчина, качество, скорост и младост, а и има голям проблем в отношението си към топката. Не само заради загубата на най-великия испански футболист на всички времена Чави, днес Барса не контролира топката по онзи начин, който навремето я правеше недосегаема.

Когато тимът бе до въжетата срещу Севиля, бе ясно видимо колебанието какво трябва да се прави, за да се задържи дълготрайно владението на топката. Точно както и при пораженията срещу Реал Мадрид в Ла Лига и Атлетико Мадрид в ШЛ. Понякога пропилян фаул, понякога неумел тъч, понякога сбъркан пас, понякога невнимание, понякога прекомерна амбиция при вземането на игрово решение. Късата и дългата версия обаче е, че има неразбиране към преподаваното преди от Йохан Крайф и Джосеп Гуардиола: стратегията, целта, философията на задържането на топката; изморяването на съперниците, извеждането им от позиция, объркването и обезсилването им, създаването на числено предимство в ключови зони.

По някаква причина – било смяна на тактиката, смяна на ерата или психическа пренастройка – се видя отдалечаване от старата идеология. И това струва скъпо на Барса, когато не може да извади коз от ръкава в лицето на Меси, Луис Суарес и Неймар. Все пак има време за Лучо и Роберт да решат всички тези проблеми. Едно от красивите неща в спорта, особено в любимия на всички ни футбол, е предоставянето на възможност за изкупление много по-бързо отколкото в живота.

При поражението срещу Атлетико, когато „блаугранас” имаха топката, но твърде често не знаеха какво да я правят при яростното пресиране, голямата жертва бе Алба. Неговата грешка при гола на Антоан Гризман – изчистване напосоки, бе миниатюрна, но все пак с огромна цена. Преди онзи спад на отбора той изглеждаше готов да сътвори история, като стане първият, защитил трофея си в ШЛ. Вместо това бе изхвърлен от по-добър, по-бърз, по-умен и по-целеустремен съперник. Затова и голът на Алба срещу Севиля бе наистина славно изкупление.

Спортът обаче е и жесток. И то зловещо жесток.

Спомняте ли си кой заложи на младия ляв бек, когато бе освободен от Барса, защото той бе твърде хилав и вече имаше твърде много играчи на поста му? Да, това бе Унай Емери във Валенсия. В неделя вечер той водеше Севиля, но в етапа си на „Местайя” (2008-2012) той заложи цялото си доверие, цялата си амбиция на това хлапе, открито от скаутите на „лос че”. Емери също го познаваше. Той бе изучил до дъно миналото на летящия бек и понякога го пускаше като инсайд или чисто крило, защото точно такъв Алба винаги бе мечтал да бъде. Като Христо Стоичков. Веднъж Алба, роден на крачка от „Камп Ноу”, ми разказа, че именно въз основа на играта на този ас на Дриймтима на Крайф е моделирал стила си.

През 2012 г., малко преди да вкара подобен гол във финала на европейското първенство срещу Италия и да се върне в Барса, го видях да играе съвсем малко зад нападателите на Валенсия срещу АЗ Алкмаар. Разписа се и тотално контролира мача. Той има блестящ завършващ удар и го доказа при спечелването и на тази Купа на краля.

Нека ви кажа и още нещо, в което е добър: в това да овиква Неймар. Не съм сигурен, че двамата се обичат особено много. Особено докато бразилецът решава на сляпо в играта, докато не успява да задържа топката при числен недоимък на отбора и докато не извежда Алба, който е спринтирал да го заобиколи отвън, при все че е разбит физически.

Дилеми, дилеми. Тази трябва да я решава треньорът, като обучи Ней. Неговият гол наистина уби интригата във финала, а бегът му предизвика изгонването на Евер Банега, ала това бе поредният голям случай, в който Неймар просто показва потенциала си, а не хваща юздите на мача.

Последната дилема? Как може испанската лига да принуди клубовете да осигуряват по-приличен процент билети за гостуващите фенове? Тази идея не е особено позната в страната. Културата на пътуването за мач не е като във Великобритания или Германия заради лудите начални часове, огромните разстояния между стадионите и нуждата да си рано на работа на другия ден. И все пак, всеки път щом има финал за Купата на краля с голям стадион, разделен между две цветни, възбудени и лоялни групи фенове, става епично. Безумно епично! А и бяхме разглезени напоследък със сблъсъци като Барселона – Атлетик Билбао, мадридско дерби, Севиля – Атлети, няколко Класики, а сега и това.

Ако случайно не съчувствате на играчите и треньора на Севиля, а би трябвало, тогава поне ви моля да имате капка човешка милост за изключителните привърженици на този клуб. Те бяха блестящи, изумително шумни и забавни. Но, досущ като своя тим, бяха непреместяем обект само до един момент, поставени пред неудържима сила.

Този момент бе изправянето на Луис Енрике пред неговата дилема. Тогава треньорът взе своето решение и то подпечата седмия му трофей само за два сезона – същата бройка за същия период като Пеп. Шапки долу пред Лучо!

Греъм Хънтър, ESPN

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти