Българският нападател Димитър Бербатов определи за "Скай спортс" своята идеална единайсеторка на футболистите, с които е имал шанса да играе в кариерата си. Сред тях попадат девет бивши играчи на Манчестър Юнайтед, един на Тотнъм, както и най-добрият му приятел Стилиян Петров.
Вратар:
Едвин ван дер Сар (Манчестър Юнайтед)
"Ван дер Сар е човек, който обича да се социализира и да разговаря с хората. Ние седяхме заедно в автобуса и той винаги опитваше да ме заговаря, но вие ме познавате - аз не съм от най разговорливите. Когато предстоеше важен мач, той винаги бе напълно концентриран. Умееше прекрасно да командва защитниците пред себе си"
Десен бек:
Гари Невил (Манчестър Юнайтед)
"По-голяма част от кариерата ми премина в Англия, така че Гари Невил е логичен избор. Както и Ван дер Сар, той винаги разговаряше, както на терена, така и извън него. Винаги ще запомня как той тренираше и какъв голям професионалист беше.
Веднъж си спомням как ми каза: "Виждам, че идват нови млади играчи и затова продължавам да тренирам, все едно съм на 20 години, защото те ще настигнат". Той бе прав и бе страхотен професионалист, а също и прекрасен човек".
Централен защитник:
Неманя Видич (Манчестър Юнайтед)
"Видич и Рио оформиха страхотно партньорство. Видич бе готов да воюва за отбора и за съотборниците си. Лицето му бе като на герой от войната. Освен това той бе сърбин и с него бе най-лесно да се разбираме, затова станахме добри приятели в съблекалнята".
Централен защитник:
Рио Фърдинанд
"От другата страна бе Рио. Не съм виждал защитник, който да прави по-малко шпагати. Той знаеше как да "чете" играта и да дебне съперника. Това е нещо, което много харесвам в един футболист. Въпреки че беше защитник, той винаги бе на правилното място, защото знаеше къде ще отиде топката. Това се нарича интелигентност".
Ляв бек:
Патрис Евра (Манчестър Юнайтед)
"Това бе моят най-добър приятел и брат от друга майка. Той винаги бе първият, който идваше да ме поздрави, след като отбележех гол. Както тичам в единия край на терена и след малко го виждам как той идва към мен да празнуваме заедно. Винаги много откровено се радваше на моите голове. Виждах изражението на лицето му и това ме правеше щастлив. Дори и с малкия си ръст, той успяваше да скача и да се бори с по-големите от него. Винаги бе трудно да се изправиш срещу него. Той бе веселякът в съблекалнята. Винаги правеше шеги, пускаше музика. Той бе страхотен".
Дясно крило:
Кристиано Роналдо (Манчестър Юнайтед)
"Играх с него само един сезон. Това, което най-много ми направи впечатление бе ниговият талант, но и това, че работеше повече от всеки друг. Той бе невероятен. Когато имам възможност да играя с по-млади футболисти, чиято кариера сега започва, твиждам, че те се опитват да го имитират. Опитвам се да им обясня, че той не е станал изведнъж такъв играч, а тренираше усърдно всеки ден. Винаги си тръгваше последен, плуваше, тренираше във фитнеса - това са важни неща, ако искаш да станеш най-добрия. Ясно бе, че той иска един ден да стане №1 и ето че успя".
Централен полузащитник:
Стилиян Петров (България)
"Той може да тича цял ден. Аз вече съм се прибрал да си лягам, а той продължава да тича. Той не знаеше как да се предава и винаги се бореше докрай, както в Астън Вила, така и в националния отбор, където играехме заедно.
Дори и когато съм играл срещу него, аз обичам да играя срещу най-добрите, а той бе един от тях. Смятам, че той заслужаваше да играе в по-голям отбор".
Централен полузащитник:
Пол Скоулс (Манчестър Юнайтед)
"Харесвам го, защото той бе като мен, не обича да говори много. Гласът му рядко се чуваше в съблекалнята. Когато тренировката свършеше, той веднага се качваше в колата си и заминаваше към къщи. В същото време обаче всички го уважаваха, защото когато излезеше на терена, можеше да унищожи съперника. Пасове, удари, поглед над играта - той бе невероятен и затова смятам, че е сред най-добрите полузащитници за всички времена".
Ляво крило:
Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)
"Както и Пол Скоулс, и той бе доста тих, но той бе играч, който вдъхновява със своя пример. Има футболисти, които обичат да говорят и да крещят и така да опитват да се надъхват, но всъщност това е знак за несигурност. Той беше спокоен и просто излизаше на терена и си вършеше работата.
Заради него започнах да се занимавам с йога. Аз не съм от най-гъвкавите, но понякога можеш да се учиш от другите. Хубаво е да взимаш пример от най-добрите. Затова, когато го видях след тренировка да отива във фитнеса и да прави йога, и като знам в каква форма се намираше, се замислих, че може и аз да правя същото".
Централен нападател:
Уейн Рууни (Манчестър Юнайтед)
"На терена виждаш как той се раздава докрай и дори и сега продължава да го прави и това му харесва. Той продължава да тича все едно е на 20 години и аз се възхищавам на това. Ние имахме доста добро партньорство помежду си.
В някои отбори има играчи, които извън терена не си говорят, но когато са заедно на игрището, просто си пасват. Повярвайте ми, понякога не е нужно да си говорите с някого, за да се разбирате на терена".
Централен нападател:
Роби Кийн (Тотнъм)
"Имах прекрасно партньорство с Роби Кийн в Тотнъм. И с него не сме разговаряли много извън терена и вината е в мен - както знаете, аз не съм от приказливите. Той знаеше това и не ме притискаше, но когато излизахме на терена, ние имахме химия и бележехме много голове. Харесвам го като човек, а и той също бе неуморен. Той не спираше да тича, да подвиква, да насърчава съотборниците си и да прави така, че всеки да се чувства добре. Никога не съм го виждал да се сърди за нещо. Той бе много позитивен и приятен човек".