ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Барса изгуби лигата и после я спечели пак

Барса изгуби лигата и после я спечели пак

Долу до пейката играчите на Барселона се бяха подготвили за спринт, точно както и преди месец. Тогава обаче серия от 4 мача без победа стопи преднината им на върха в Ла Лига и ги принуди да я спечелват за втори път по думите на Жерард Пике. И в събота те сториха именно това. Оставаха няколко минути на „Лос Карменес”, когато Луис Суарес вкара 3-тия си гол в мача с Гранада, за да осигури петата поредна победа и титлата. И съиграчите му, и привърженици на трибуните бяха готови да нахлуят на терена. На крака, прехвърляйки тежестта от единия на другия, настъпващи тъчлинията. Готовииии…

Старт! Последната свирка прозвуча и играчите се втурнаха на игрището, начело с взелия ранна преднина Мунир. Те паднаха в обятията едни на други, отново шампиони. Събраха се в кръг, празнуваха, стотици фенове ги доближиха като човешки стрели, сякаш са издадени наставления за евакуация и отборът е отправната точка. Притичаха фенове на Барса. Притичаха фенове и на Гранада. Някъде в средата бяха играчите. В крайна сметка те се промушиха към тунела. Лионел Меси свали фланелката си, Андрес Иниеста каза няколко думи и после всички се върнаха на терена. Този път обръч от жълти потници осигури защита на публичното им празненство.

Това обаче бе само началото. Извън съблекалнята на гостите стоеше Исаак Куенка от Гранада. Юношата на „блаугранас” все още не се бе решил да влезе вътре. „Празнуват”, обясни той и затуй изчака. Впоследствие играчите се появиха и тръгнаха към своя автобус, който пое към летището в 20:03 часа. Когато кацнаха, бяха изпратени с аплодисменти от самолета, фенове осветиха с факли пътя им обратно към Сант Жоан Деспи, а други се насочиха към Рамблас. „Камп Ноу” бе претъпкан – там свиреше Брус Спрингстийн. „Поздравления, Барселона!”, ревна на каталански Шефа.

Крайморски хотел приюти празнуващите титлата си за нощта, а на другия ден имаше парад с автобус с отворен покрив. „Ще дам всичко от себе си там”, заяви Пике. И защо не? Та това бе титлата, която Барса можеше да загуби, най-великият колапс въобще, а в крайна сметка бе поредната спечелена титла. Ако печеленето на лигата се усещаше по-скоро като задължение отколкото като възможност, това чувство се бе изпарило до събота вечерта. Да, лудият мадридист Томас Ронсеро възхвали като шампион Зинедин Зидан в „АС”, ала никой друг не го стори. „Това мирише на слава. Печеленето на лигата никога не може да бъде лош сезон”, каза Иниеста. И още повече печеленето ѝ отново: това бе шестата титла на Барса за осем години. А тепърва предстои и финал за Купата на краля със Севиля.

Луис Енрике подчерта, че „ако вземането на титлата значи лоша година, е време да пускаме кепенците и да си ходим вкъщи”, и допълни, че „ако беше толкова лесно, на съперниците от нашето ниво нямаше да им е толкова трудно да го сторят”. Съперници като Реал Мадрид, с други думи. Да, на тях им предстои финал в Шампионската лига и това винаги ще засенчва всичко друго, но в гореспоменатите осем години „белите” имат само една титла. В последните 12 години Барса има 8, а Мадрид – 3.

„Напълно заслужено!”, отбеляза в челото си „Спорт” и малцина могат да го оспорят. Новият стар шампион вкара повече голове от другите (112), а Меси, Суарес и Неймар нанизаха общо 130 във всички състезания този сезон; би Атлетико Мадрид дважди и като гост Реал Мадрид с 0:4; стоя начело от октомври насам и когато изглеждаше, че може да бъде свален, удържа. Ако в лагера на вечния съперник има задоволство от натискането на лидера до самия край (Зидан с право е горд от играчите си, които завършиха с 12 поредни победи и предстоящ европейски финал), в този на Барса също трябва да го има заради удържаното предизвикателство.

След 39 поредни официални мача без поражение, пет срещи през април заплашиха да разрушат всичко: изхвърлен от ШЛ от Атлетико, Барса падна в Ел Класико и последваха още три мача без победа. Когато Пике вкара във втория суперсблъсък с Мадрид за сезона, каталанците бяха за момент с 13 точки пред „лос меренгес” и всичко изглеждаше приключено, ала 5 кръга преди края на първенството преднината пред тях бе една-едничка точица, а само преките двубои с Атлети ги задържаха над „дюшекчиите”. Загубата у дома от Валенсия ги остави без право на нова грешка. Л.йнометърът се завърна, също и треперушката. „Луис Енрике става Карлуш Кейруж”, врякаха критиците им. Но бъркаха, и то не в едно отношение.

Когато питаха Луис Енрике дали трябва и може да бъдат спечелени петте мача до края, той отвърна: „Да и да.” Така и стана. Барса не трепна: 5 от 5 победи с общо 24:0. Бе нужен финален спринт и пресече първи финиша.

„Имам чувството, че преди 20 години нямаше да вземем тази титла, защото твърде често потъвахме в собствения си песимизъм”, каза Пике. Този път обаче това не стана и малцина символизират по-добре от него променения дух. „Жерард е фундаментална фигура за нас, лидер”, заяви Серхио Бускетс. „Пике ще е нашият президент един ден”, каза настоящият Джосеп Мария Бартомеу. „Защо не! Бих бил щастлив от това”, отвърна самият Пике, облечен с фланелка с надпис “S’ha demostrat”. Той и колегите му наистина бяха показали нагледно нещо: характер отгоре на играта. Меси, Даниел Алвеш, Иниеста и Хавиер Масчерано особено бяха великолепни. Малцина обаче водеха тима като Пике и Суарес.

Уругуаецът олицетворяваше до голяма степен еволюцията на отбора през миналия сезон и бе решаваща фигура през този. От 24-те гола в последните 5 мача той вкара 14. В уикенда, в който титлата бе заложена на карта, заби хеттрик. В навечерието на двубоя „Спорт” предположи, че Суарес се нуждае от тази титла, за да преодолее разочарованието от загубената с Ливърпул (все едно миналогодишният требъл не се бе случвал), и ако на терена на Кристъл Палас имаше сълзи, на „Лос Карменес” имаше празненства. Един сезон, който бе започнал с негов гол на единия край на Испания (на „Сан Мамес” в Билбао), завърши с негов гол на другия ѝ край – в Гранада. Поредните му три попадения го изведоха до кръглото 40 в първенството, 59 във всички състезания, а Барселона – до титлата.

Никой преди не бе вкарвал повече голове в лигата за един сезон, ако изключим Меси и Кристиано Роналдо – хората, от които Суарес отне голмайсторския приз „Пичичи” за първи път от седем години насам. А да, освен това направи и 16 асистенции в Примера – повече от всекиго другиго.

„Лигата на Лучо”, я нарече „Марка”, а „АС” се съгласи: „Лигата на Луис Суарес”. „Само трябваше да добутвам топката във вратата”, повдигна рамене уругуаецът. Бе почти 20 часа, когато той напусна съблекалнята по път към глъчката пред автобуса, където стотици хора крещяха иззад пластмасовите бариери и го чакаше нападателят на Гранада Юсеф Ел-Араби с надеждата да осигури снимка със Суарес на двамата си сина.

Лучо се спря и се усмихна. Под ръка носеше топката от мача, подписана от всички играчи на Барселона. Същите, които току-що бяха спечелили лигата. Отново.

Сид Лоу, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти