Георги Топалов: Догодина ще поканя Пламен Константинов на мачовете ми

Поредно силно представяне и вицешампион на Швеция - една не толкова популярна страна на европейската волейболна карта. Това е равносметката на сезона за бившия разпределител на Левски Бол (София) Георги Топалов. Българинът записа пореден много успешен сезон в скандинавска държава, след като през миналата година стана шампион на Естония и Латвия, а преди дни и сребърен медалист в първенството на Швеция с екипа на Линкьопинг.

За сребърните отличия заслуга имаха и малка, но шумна група българи от Националния волейболен фенклуб, начело с председателя и фен №1 в България Георги Христов. Феновете бяха дошли специално, за да подкрепят разпределителя и съотборниците му в спора за титлата.
 
В специално интервю, предоставено за BGvolleyball.com, Георги Топалов разказва за сезона и впечатленията си от нивото на шведския шампионат. Любопитни неща от културата и начина на живот в скандинавската държава, както и плановете си за следващия сезон. И не на последно място - за емоцията да играе пред български фенове, пропътували хиляди километри, за да го подкрепят в борбата за титлата.
 
- Миналия сезон стана шампион на Естония и Латвия, а преди дни и вицешампион на друга северна страна - Швеция. Как оценяваш своя сезон, доволен ли си от представянето си?
- Доволен съм от резултатите. През последните три години участвах на три финала в първенствата, в които играх. Смисълът на всяко едно състезание е ′′големия финал′′. Аз винаги съм максималист и не мога да кажа, че съм доволен от себе си. Искам да се развия и разгърна потенциала си напълно. Давам всичко от себе си и смятам, че съм на прав път.
 
- Какво не ви достигна според теб, за да спечелите отново титлата?(б.р. Линкьопинг е миналогодишният носител на трофея.)
 - Постоянство в играта ни. Например изиграхме полуфиналната серия много силно срещу фаворита за спечелване на шампионата тази година и заслужено ги отстранихме. Няколко дни по-късно на финала, не играхме по същия начин. Това е нещо върху което трябва да се замисли всеки един от нас. А от друга страна съперникът ни изигра най-силните си мачове на финала.
 
- Играл си и преди в шведското първенство с екипа на Тиерп Волей. Какви са впечатленията ти от нивото на шампионата?
  -  Прави ми впечатление, че всеки отбор има по 3-4 чужденци предимно от Америка, Канада и Австралия. Има и много чуждестранни треньори, което прави всичко още по-интересно. За нивото на първенството за мен е правилно да съдим по резултатите на играчите, които играят в него и до някаква степен на резултатите на националния им отбор. Повечето прилични състезатели тук лесно си намират отбори зад граница, като добър пример е Нолико. Много от моите приятели тук са играли там по година или повече. Последно с националния отбор победиха и отстраниха отбора на Турция на квалификацията за Европейското първенство.
 


- Волейболът радва ли се на голяма популярност в страната?
 -  В Швеция на най-голяма популярност се радва хокеят. След това футболът и инабанди (floorball). Волейболът за съжаление е четвърти по популярност, но това не пречи на финала залата да бъде пълна и атмосферата да бъде страхотна!
 
- Какви са условията за подготовка на отборите?
  - Условията за всеки спорт са повече от прекрасни тук. Повечето отбори имат големи и разбира се топли зали. Помня, че в България през зимата почти всички отбори имаха проблем с отоплението и до колкото знам това не се е променило. Тук в залата винаги е топло. Нашата зала е малко по-голяма от "Христо Ботев" в София и съм много доволен от повечето предоставени условия.
 
- Вече трети сезон играеш в първенствата на скандинавски страни. Защо избра точно тях и с какво те спечелиха да останеш?
 -  Всъщност Естония е балтийска страна, с манталитет много близък до този на скандинавците. Спечелиха ме със силните договори, които ми предложиха и с професионализма си. Аз искам да се развивам и да се състезавам с такива играчи. Миналата година в отбора ми беше Роберт Тахт, който тази година жъне победи в първенството на Полша. Тази година в отбора ми играха голяма част от шведския национален отбор. Също така треньорът ми е с 20-годишен опит като треньор на Австралия. Харесва ми да бъда част от такова обкръжение.
 
- Разкажи малко повече за шведската култура и начина на живот (какво те впечатли, изненада, хареса, шокира, какво не понасяш...).
- Това е тема, по която мога да говоря с часове. Харесва ми, че всички говорят английски език. Шведите са много образовани. Кухнята им също е страхотна. Интересно ястие е Рагмонк, което представлява нещо като палачинка, но със сос и сварен картоф. И за тези, които сега надигнаха глави, възмущавайки се, повярвайте - по-вкусно е отколкото звучи! 90% от шведите са атеисти. Те вярват, че религията е средство за правене на пари. Според мен, за това са прави, но е хубаво човек да не губи вярата! Подчертавам - вярата!Хората тук обичат спокойните места. Следобедите често хората излизат на Fikka. Така наричат часа кафе, последвана от пастичка. Толкова ми харесва, че ако не бях българин, бих искал да съм викинг! За да се адаптирам по-бързо към красивата им страна, още когато играх в Тиерп ме кръстиха със скандинавското име Глен. Не ми харесва, че както в Естония, така и тук част от хората се притесняват от заплахите на Русия, макар че вече видимо са по-спокойни. Последните дни в шведската преса излезе изказване на Путин, с което той заплашил, че ако Швеция се присъедини към НАТО, ще бъдат нападнати. Всички шведи го коментираха, докато обядвахме и стигнаха до извода, че всички изказвания на Русия започват с "Ще ви нападнем...′′ и завършват с ′ми Опать обосралис′.
 
- Оставаше ли ти време да следиш българското първенство? Ако да, как оценяваш тазгодишната надпревара?
  - За нашето първенство разбрах само, че бившите ми съотборници от Левски се представят много добре, което ме радва!



- Какви са плановете ти за следващия сезон? Къде би искал да играеш и имаш ли вече запитвания?
 - Разбира се, имам планове и запитвания. Още не съм потвърдил нищо и за това ще се въздържа от коментари по тази тема. Но обещавам, когато взема решение да Ви информирам.
 
- А би ли се върнал в България на този етап?
  - Не. Не мисля скоро да се връщам.
 
- И за финал. Как се чувстваше да играеш пред хора, пропътували хиляди километри, за да те подкрепят?
 - Чувството е прекрасно! Много съм благодарен на българския фенклуб, че уважиха финала ми и подкрепиха отбора. Приятно е да видиш българското знаме до знамето на отбора ми - LVC (Linkoping volleyball Club). Съжалявам единствено, че не успяхме да покажем какво можем. Със сигурност догодина, ще бъдат добре дошли в страната, в която ще играя. Единствено съм изненадан, как може фенклубът на националния отбор да се интересува повече от българите в чужбина от националните селекционери. Аз зная, че повечето от тях не говорят чужди езици и това е пречка да търсят информация. Прави ми впечатление, че треньорът на Канада - Глен Хоуг, който бе много зает с турския си клубен отбор Аркас (Измир), въпреки това, всеки месец изпраща имейл на канадския ми съотборник и на треньора ни. Канада следи над 100-те състезатели, които играят извън страната. Българите, които сме в чужбина сме под 40. Като добър българин, който иска да помогне за решаването на този проблем, догодина освен фенклуба, ще поканя и Пламен Константинов на финалните мачове на новия ми отбор.
 
Зорница Георгиева, SportVox.net