Всеки фен на мотоциклетните състезания знае кой е Валентино Роси. Всеки знае за успехите му, името му, таланта му и изобщо всичко. Но може би не всеки знае, че Доктора постигна едно нещо за първи път през изминалия уикенд – той никога не бе постигал победа, при която да е водач във всички обиколки на състезанието. Странно или не, това е факт, който заслужава да бъде разгледан, защото такива неща не се случват много често.
В неделя в Испания на пистата "Херес" най-големият проблем за много голям брой от участниците в състезанието бе превъртащата задна гума на моторите им. Точно тук се крие и причината за успеха на Валентино. Опитът, който той има, многото състезания и състезателни километри му дадоха възможност да доминира в едно много трудно състезание, въпреки че не изглеждаше такова.
Интересен факт е, че последната победа на Валентино на това трасе беше точно преди седем години, а какво се случи тогава? Роси стана шампион в края на годината. Много е рано още за такива неща, а и не смятам, че все още трябва да се правят каквито и да било изводи след това състезание, защото точно тези условия и условности на състезанието в неделя едва ли ще се повторят през този сезон. Трасето бе хлъзгаво и трудно, температурите се покачиха до 40 градуса, което отново бе в абсолютна помощ на Валентино, защото тези температури още повече унищожаваха гумите и ги караха да превъртат, което, разбира се, не трябва да отнема нищо от уменията му да пилотира във всякакви условия. Това наистина изглеждаше като "перфектния уикенд", както и самият Роси го определи след състезанието.
В помощ на това твърдение дойдоха и двама шефове от не къде да е, а от екипа на Лоренсо – това бяха дългогодишният шеф на екипа на Хорхе Лоренсо – Рамон Форсада, както и неговият мениджър – Вилко Зееленберг. Форсада призна, че големият опит и умения на Роси са се оказали ключови в това състезание и той е спечелил тази победа заслужено. Нещо повече, много от специалистите, занимаващи се с този спорт, определиха едно нещо като специално в карането на Валентино – умението му да подава газ. Това, разбира се, е едно от невероятните му качества още от началото на кариерата му, но през тези 20 години, в които той се състезава, то се е повишило до наистина страшни размери.
От друга страна, Зееленберг добави, че въпреки очакванията на всички в боксовете състезанието да бъде решено от запазването на гумите в последните обиколки, то в крайна сметка се е получило точно обратното. И той наистина е прав. Пилотите, които успяха да съхранят своите гуми в първите 10-15 обиколки в най-добра степен, се оказаха и тези с най-предни резултати. Разбира се, над всички бе Валентино, който изглеждаше, че може да бъде застрашен само в един-единствен момент, в който Лоренсо успя да свали разликата от 2.4 секунди на под 2, но това се случи за точно 2 обиколки. След това Вале я повиши на над 3, нейният пик бе над 4.5 секунди, а на финала тя бе отново около 2 секунди и половина.
Не трябва да забравяме и факта, че от цялата колона той е пилотът, който е карал старите мотори без сложните електроники, когато всичко се случваше, защото пилотите го искаха. След това спортът премина в период, когато за 5-6 години моторите бяха толкова пълни с електроника, че точно тези проблеми с превъртащата задна гума или слабото сцепление, или неточното ускорение се оправяха по чисто електронен път и пилотите трябваше просто да завиват и да се возят.
Е, в неделя случаят не бе изобщо такъв и Роси доказа, че при определени условия и ситуации той все още може да побеждава доминантно всички. Това между другото според мен е положителна точка за новите електроники, въпреки че голяма част от специалистите атакуваха остро и посочиха новите еднакви за всички електронни системи като проблем. Те бяха обвинени още и по време на представянето им, като им бе сложен етикет "завръщане към миналото, а не мислене за бъдещето". И това вероятно е правилно, но точно тези "старинни" електроники ни върнаха в един свят, в който пилотът трябваше да взема и да прави решенията по време на състезанието, а фактът, че Доктора е най-добър в това, не трябва да служи за извинение за никого.
Когато Лоренсо премина в кралския клас през 2008-а година, той изуми всички с умението си да пази гумите и да поддържа невероятно темпо в голяма серия от обиколки, като моторите тогава също бяха с подобни на тези "старинни" електроники. Това идва да покаже, че не само един го може. Но всичко това е съвсем различна тема.
Както споменах и по-рано, същите тези условия едва ли ще се повторят, което трябва да служи на многото фенове на Роси като помощ да не загубят напълно разума си от победата на техния идол. Шампионатът е още в много ранна фаза, а Лоренсо и Маркес със сигурност ще отговорят. Новите гуми на Michelin, изглежда, че ще направят този сезон много, много интересен и завързан, а и фактът, че Лоренсо вече знае своето бъдеще, а Роси има своя двугодишен договор с Yamaha, също ще окаже влияние на битката за титлата, защото поне за Лоренсо сме сигурни, че ще натиска максимално до самия край, което ще бъде и случаят за Роси. Разбира се, съществува и вариант, при който Вале да успее да се задържи на нормално изоставане в класирането до последните 5-6 кръга на сезона, да опровергае всички и да влезе като лидер във финалната част на сезона – всичко е възможно, ако продължим да гледаме такива представяния от него.
За момента Валентино и неговите фенове празнуват и има защо. Но още следващият кръг във Франция на пистата "Льо Ман", който ще се проведе между 6 и 8 май, може да предложи съвсем различен сценарий в челото. Ако погледнем историята на това трасе, ще видим, че самият Лоренсо има повече победи от Роси във Франция в най-горния клас на шампионата – 4 за испанеца срещу 3 за италианеца. Последната победа на Валентино на "Льо Ман" бе през 2008-а, когато той все пак стана шампион, но в последните 4 години неизменно испански пилот печели състезанието – 2 победи за Хорхе, 1 за Маркес и 1 за Дани Педроса.
Остава да изчакаме и да видим, а дотогава всеки може да направи равносметката за себе си – беше ли случайна победата на Роси на "Херес" или не?