Усмихвай се на живота, за да ти се усмихне и той, казва Зоя Чавдарова
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Алехандро Касона, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на тенисистката в инвалидна количка Зоя Чавдарова, която набира средства, за да стане следващият параолимпийски шампион на България.
Едва ли има по-благодарен човек, с когото съм разговарял, от Зоя Чавдарова. За своите 25 години, минали в инвалидна количка, тя се е научила да приема нещата, които не може да промени, с търпение. Разбрала е и че трябва сила за онова, което можеш да промениш.
Не съди родителите си, че са я оставили в Дома за деца с физически увреждания в Луковит. Била е бебе, пораснало по-късно без усещания от колената надолу. Не е и търсила създателите си, за да им търси сметка за решението им.
Не обвинявам съдбата. Винаги съм имала контакт с добри хора", казва Зоя. "Една жена, която работеше в дома в Луковит, често ме вземаше у тях. Прекарвала съм в дома й ваканциите и уикендите. Леля Атанаска се казва. Чувствам я като майка. Много съм й благодарна", добавя тя.
Признава, че несгодите я мотивират повече, отколкото я отчайват. "С всичко се справям сама. Не мога да се оплача обаче. Приятелите ми помагат", с признание уверява Зоя. От 7 години живее във Варна. От толкова време тренира тенис на корт и е една от десетината състезатели в България в инвалидни колички. Големите й успехи са от миналата година, от когато тренира с Николай Парасков. Участията й в международни турнири, както и нейната подготовка стават факт благодарение на дарителски средства и доброволната подкрепа на екипа на тенис кортове "Велто" и сдружение "За теб". Така успява да стане шампион на България при жените и при смесените двойки и да се изкачи до 116-о място в световната ранглиста. Международните й успехи са от Румъния, където печели два сребърни медала и от Хърватия, където се класира на второ и трето място.
"Най-ценните ми отличия са от Загреб. Вероятно защото конкуренцията беше по-силна", казва тя. Скоро пак и предстои турнир отново в северната ни съседка.
От известно време тече кампания "Помогни на Зоя да стане следващият параолимпийски шампион". Чрез системата на DMS се събират средства за тренировки и участия в състезания. "Не за първи път търся финансова помощ, защото държавата подпомага спортисти с постижения. Разбирам, че подкрепят състезателите с добри резултати, но за да имаш такива, трябва подготовка и участия в състезания които не са безплатни", обяснява тя.
Целта на настоящата кампания е да подпомогне Зоя да се състезава, за да може да се класира за Параолимпиадата в Токио през 2020 г. "Трябва да участвам в повече турнири, за да мога да събера точки и покрия нормативи. Мечта ми е да стана да стана параолимпийски шампион. Това ми е главната цел. Искам да докажа, че хората с увреждания са като останалите. Това, че тялото има проблем, не означава нищо", добавя с хъс тенисистката.
Инвалидната количка, с която се състезава, е специална и купена също благодарение на кампания. Преди 4 години тя печели убедително в анкета на Еврофутбол за "Спортен талант на публиката". Признава, че понякога й става обидно все да търси пари, но пък си дава сметка, че това е единственият начин.
"Тенисът на корт ми е животът. Тренировките са всеки ден. Нямам почивен ден. От сутрин до вечер съм или на корта, или във фитнеса", казва тя.
За мнозина Зоя е вдъхновение. Във Варна й се чудят как се справя. Живее сама на общежитие. Кандидатствала е за общинско жилище, но е наясно, че и него няма да получи лесно.
Често я виждат в морската градина, където "бяга" с количката си. На мнение е, че трябва да се усмихнеш на живота, за да ти се усмихне и той. Рафаел Надал е любимият й тенисист. Фенка е на Григор Димитров, с когото държи да се запознае. "Виждала съм го веднъж, но държа на среща. Кое ли ни отличава освен визуалните различия?", чуди се тя. тя. "Девиз нямам. Аз съм се фокусирала върху това да постигна нещо. Искам да играя за България", продължава разказа си Зоя.
"Всички хора, били в Домове, са силни. Убеден съм, че в никакъв случай не би се отказала да прави това, което иска", казва едно от момчетата, израсли с нея в Дома в Луковит, където Зоя е вдигала щанги, мятала диск и играла тенис на маса.
"Какво да им кажа на хората? Да се борят. А и да не губят вяра и надежда. Аз не съм ги загубила. Това ми е посланието", казва с усмивка Зоя в очакване на усмивката на живота.
Иван Филчев, "Стандарт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)