Настъпи твоят час, Атлетико!

Не се съмнявайте, Барселона си остава най-силният отбор в Европа и този сезон, но машината се затлачи в най-неподходящия момент. За разлика отпреди година, когато лошата форма застигна тима декември и януари, а след това каталунците смачкаха всичко по пътя си, сега нещата се обърнаха. По странен начин се завърта колелото. А умението да се играе силно в подходящите моменти е черта на големите отбори с големи характери в състава си, какъвто безспорно е Атлетико Мадрид.

Снощи на "Висенте Калдерон" нямаше съмнение кой отбор заслужава победата. Да, преди месец щеше да е друго, както може би и след месец. В сряда вечер обаче Диего Симеоне и неговите войници неутрализираха силните страни на европейския крал, задушиха футболните майстори с перфектно изпипани тактически ходове, за да повалят поуморения гигант.



Марк-Андре тер Стеген, Жерард Пике и Хавиер Масчерано участваха в редица триъгълници пред и в наказателното поле, отчайно търсейки четвърти човек за топка на крак. В такива ситуации Серхио Бускетс не успяваше да се освободи достатъчно, за да получи топката без риск. Налагаше се Жорди Алба да изнася предимно с дълги подавания по тъчлинията. При първия гол на "рохибланкос" се видя колко е взривоопасно да се изритва топката във вътрешността на терена.



"Дюшекчиите" постигнаха желаното изолиране на триото Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар. Връзката между тях и халфовете беше необратимо скъсана и се възстанови частично едва няколко пъти през второто полувреме. Идеята на Луис Енрике да издърпа Меси на крилото през първата част не сполучи, а след почивката той беше прекалено далеч от вратата в опит за организиране на играта. Поуморен, разконцентриран, Лео не беше Лео.
 


През втората част движещата се около наказателното поле на мадридчани топка нямаше скорост, всички подстъпи към Ян Облак бяха затворени. Без опасно подаване и без удар няма гол. А през първото полувреме кълбото нееднократно търсеше мрежата на Тер Стеген. Хуанфран "изяде" Неймар, младият Лукас Ернандес се справи като партньор на големия лидер Диего Годин, а Филипе Луиш е истински мастодонт на своя пост. Коке беше вездесъщият звяр, а Саул е голямото откритие на Чоло Симеоне за последната година. Притежава техниката на Арда Туран, но е по-напорист в атака и по-полезен в защита. Антоан Гризман имаше своя ден и отново е на головите релси. Нека не забравяме Фернандо Торес, който влезе в своите обувки и ще направи своя тим още по-силен.

Този Атлетико е страшилище не само за бледата сянка на Барселона, но и за останалите три отбора в Шампионската лига. Този Атлетико е перфектна буря, плашеща със светкавици в защита и атакуваща гръмотевично с точност до милиметър. А съперникът се олюлява от омаломощение, изгубен в тъмнината.



Преди две години главата на Серхио Рамос отне славата на Атлети. Сега, макар и без Диего Коща, "червено-белите" са по-зрели, по-обгорели за титанични схватки. Реал Мадрид на Зидан не е толкова зловещ с моментните си проблясъци, стихийни нападения и гафове в защита. Манчестър Сити не изглежда подготвен за дуели от такъв ранг. Байерн на Гуардиола е големият фаворит за трофея и другата "черна котка" на "лос колчонерос". Край река Мансанарес още помнят 1974 година, когато така, както и 40 години по-късно, секунди не достигнаха на Атлетико за голямата купа.



Първо Байерн, след това Реал. Защо сега да не е време и железните войни на Симеоне да имат малко повече спортен шанс? Преди две години легендарният Луис Арагонес изпусна да види от небето така жадувания реванш за загубения финал от 1974-а и отново остана само горчивина. Сега Мъдреца отново се е настанил удобно и се усмихва, облякъл гордо своята червено-бяла фланелка.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ