Изгубеното кралство

Началото на тази приказка е дадено малко преди средата на XX век. По-точно през 1948 година, на южния бряг на езерото Онтарио в град на име Рочестър. Местният баскетболен отбор, по това време носещ прозвището Роялс се включва в БАА (Баскетболната асоциация на Америка), лига, която само след няколко десетилетия ще се превърне в продукт и ще бъде гледана от милиони хора по всички континенти, като същевременно диктува баскетболната модата в световен мащаб.

Първите години на Роялс на баскетболната карта наистина се превръщат в приказка. В третия си сезон сред най-добрите те стигат до титлата след триумф с 4-3 победи във финалната серия срещу селекцията на друг тим от щата Ню Йорк, който също е орисан на легендарно бъдеще и носи прозвището Никърбокърс. По пътя към шампионския трофей Рочестър се справя с Минеаполис Лейкърс, в чийто състав се откроява едно име - Джордж Майкън. Въпросният 208-сантиметров исполин години наред ще бъде определян като пионер на баскетболната игра и една от първите големи звезди под кошовете отвъд океана.

Но нека превъртим лентата и спрем 37 лета по-късно. Сезон 1985/1986. Първият сезон с професионален баскетбол в столицата на Калифорния - Сакраменто. Началото е убедително. “Кралете” достигат до плейофите още в дебютната си кампания, но отпадат в първия кръг. През 1988 година пък се местят в новата си зала, която тогава носи наименованието “АРКО Арина”, а през годините ще се превърне в истински ад за гостуващите отбори, като нейните обитатели - феновете на Кингс ще получат званието “най-шумни” в цялата Асоциация.

След приличния първи сезон идва сериозно затишие, а местните любимци достигат плейофите точно 10 години по-късно, през сезон 1995/1996, но само за да бъдат елиминирани от Сиатъл пак в първия кръг.

В крайна сметка новото начало идва през 1998 година. Тогава е сложен краят на ерата “Мич Ричмънд” и голямата звезда на отбора от последните седем години напуска в посока Вашингтон, за да отстъпи мястото си на едно от най-зрелищните неща, случвали се в НБА въобще.

В града пристига атрактивен новобранец на име Джейсън Уилямс, а редиците са подсилени от Владе Дивац и Крис Уебър. От Сърбия долита Педжа Стоякович, а упоритата мениджърска работа на Джоф Петри е увенчана с наградата за “Ръководител на годината”. Тоталната трансформация настъпва с назначаването на Рик Аделман за треньор през 1999 година.

Предстоят най-славните години в клубната история. Кингс са най-атрактивният отбор в НБА. Между 1998 и 2006 година са неизменен участник в плейофите. Крис Уебър, сърбите Дивац и Стоякович, отчасти Джейсън Уилямс, както и фигури като Дъг Кристи и Боби Джаксън, а и пристигналия по-късно Майк Биби се превръщат в истински икони за феновете. През 2002 година мечтата е по-близо отвсякога, но чудото така и не се случва. Лейкърс с Фил Джексън начело и Коби Брайънт и Шакил О’Нийл в редиците си спират четата на Аделман на последното стъпало преди прага на Обетованата земя - финалите на Западната конференция, които “езерняците” печелят с 4-3. Години по-късно двама от съдиите ще признаят, че са имали пряко и съвсем умишлено влияние върху резултата на мач №6 от тази серия.

По-отдавнашните и запалени фенове на НБА знаят какво се случи с този тим на Кингс впоследствие. Още четири участия в плейофите, от които не се стигна до нищо съществено. Последното пътешествие до елиминациите след редовния сезон бе през сезон 2005/2006, когато Сан Антонио Спърс отстрани Сакраменто с 4-2.

В момента сезон 2015/2016 е към края си. Надеждата на Сакраменто за класиране за плейофите за поредна година се изпари. Вече точно 10 години най-шумните фенове в НБА живеят единствено и само с надежда. Пребориха се срещу евентуалното преместване на организацията в посока Сиатъл, но и под ръководството на Вивек Ранадив и новата група собственици няма драстична промяна.

ДеМаркъс Казънс е сред най-добрите играчи в НБА, може би е най-добрията на позицията си, но какво от това? Привидно всичко е наред, ала Казънс не е спирал да е в конфликт с Джордж Карл, който пое потъващия/потъналия кораб и по всичко изглежда, че за втори пореден път ще запише черна точка във визитката си и за едва трети сезон в кариерата си няма да изведе отбора си до плейофите.

ДеМаркъс Казънс, Ражон Рондо, Руди Гей. Плейофи? Надали.

Кингс играят последния си сезон в “АРКО Арина”. На 9 април легендарната зала ще приеме последното си домакинство от НБА, ако разбира се не се случи чудо. От следващата година дом на отбора ще бъде чисто нова зала в центъра на града с общ капацитет от 17 500 места.

Ще остане ли “АРКО Арина” изгубеното и забравено кралство на вечната надежда? Или пък “кралете” ще се преродят и отново ще тръгнат нагоре след тази близо десетгодишна пауза? Никой не знае. Единствено времето ще покаже.

Следвай ни: