Иванков: Феновете ме обичаха, защото се раздавах на 100% и давах сърце и душа за клуба

Иванков: Феновете ме обичаха, защото се раздавах на 100% и давах сърце и душа за клуба
Бившият капитан на "Левски" Димитър Иванков гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Един от любимците на "сините" фенове не говори често, но когато го прави винаги е интересен събеседник.
За девет сезона на "Герена" той има 275 мача и 24 гола, като с общо 42 попадения в своята кариера се нарежда на трето място в историята за най-резултатен вратар след Сени и Чилаверт. Иванков е четирикратен шампион със "сините" е петкратен носител на Купата на България, като също така има във витрината си титла на Турция с Бурсаспор и Купа на Турция с
Кайзериспор.

-  Рядко даваш интервюта. Защо изчезна от медийното пространство?

- Не, че съм изчезнал. Просто съм такъв човек. Не обичам да се показвам и да говоря празни приказки, да се натрапвам на обществото с мнения, свързани с футбола. Виждаме в последно време какво става - всеки разбира от футбол. Не съм такъв и затова рядко се появявам.

- Ти си най-резултатният европейски вратар. Как започна това – преминаването през целия терен, заставането зад бялата точка срещу колегата, отбелязването на гол? Чувстваше ли подкрепа от публиката?

-  Определено подкрепа не само от публиката, а и от треньори и съотборници. През 1998 г. за първи път изпълних наказателен удар. Разбира се, резултатът беше в наша полза – 4:0 и аз направих за 5:0 срещу "Етър” (Велико Търново).

- Значи е започнало на шега.

-  Общо взето, да, но след тренировки абсолютно всеки ден съм упражнявал това нещо, тренирал съм дузпи. Треньори и съотборници виждаха, че имам потенциал и решиха да опитам. Естествено, получи се и така започнах да изпълнявам наказателни удари. Радвам се, че съм доста добре и напред в класацията за вратари-реализатори.

-  Кой е най-ценния ти гол?

-  Не мога да определя, но мисля, че най-важният, който съм вкарвал е срещу "Хайдук” (Сплит). При резултат 0:0 и без отбелязан гол в първия мач, свириха дузпа в наша полза. Имаше напрежение и се радвам, че отбелязах и победихме с 3:0 силния отбор тогава на "Хайдук”. На вратата пазеше Стипе Плетикоса, всички го знаят, доста известен и добър вратар. Може да се каже, че това е най-важната дузпа, която съм изпълнявал.

-  Кой е най-големият ти пропуск, за който съжаляваш?

-  Съжалявам, че не успях да отбележа в Ловеч, защото беше доста важна дузпата. При 1:0 за "Ловеч”, ударих греда. Радвам се, че изравнихме в последната минута.

-  В националния отбор много голяма ли бе конкуренцията за бялата точка?

-  В интерес на истината в националния отбор въобще не е ставало дума да изпълнявам аз наказателни удари, а и нямахме много такива възможности. Освен това Бербатов добре се справяше, биеше ги добре. Може би това е една от причините.

- Какво не можа да постигнеш в твоята кариера?

- Щастлив съм от това, което постигнах, защото като всяко малко дете моята мечта беше да играя в мъжкия отбор на "Левски”. А през 90-те години наистина бе изключително трудно, защото "Левски” имаше невероятен отбор. През 1993-94 г. гръбнакът на националния отбор беше от седем-осем човека от "Левски”. Беше доста трудно за млад футболист да се наложи в първия отбор. Една от мечтите ми тогава беше именно да се докосна до първия тим на "сините". Радвам се, че се осъществи и естествено с времето всеки следва мечтите си, а това бе да се наложиш в първия отбор, стъпка по стъпка да можеш да изиграеш мачове за националния отбор, да направиш нещо забележително. За съжаление нашето поколение се класира само на едно европейско първенство. След това излязох и в чужбина, направих не малки успехи. Все пак в друга страна да вземеш националната купа и да станеш шампион, мисля, че не е толкова малко. Можеше да се развие и по по-добър начин, и по по-лош. Затова не мога да съм недоволен.

-  Имал ли си оферти от западноевропейски клубове?

-  Аз знам за една-единствена оферта, която е дошла до мен директно. Това е за "Страсбург”, една година преди да ме продадат, значи през 2004 г. Това е реалната, която съм виждал и наистина е говорено с мен. Всичко друго може да го определя като спекулации, защото лично до мен нищо не е стигнало. Обичам да говоря реално и реалната оферта, която аз съм видял е от "Страсбург”.

-  Любимец си на феновете на "Левски”. С какво спечели сърцата им?

- Може би със сърцатата игра, която показвах. Разбира се, аз не съм бил безгрешен. Няма футболист, който да не прави грешки. Феновете обичат играчите да се раздават и да играят със сърце, особено за "Левски”.  Всички знаем, че "Левски” е голям клуб, който се бори за титла всяка година, поне такова беше мотото тогава, естествено за десерт и купата на България. Може би феновете виждаха, че се раздавах 100%, бях непримирим, исках постоянно да печелим, давах сърце и душа за клуба. Те го оценяваха и станах любимец на феновете.

-  Защо сега футболът ни е на изкуствено дишане?

- Факторите са много, а и темата е доста дълга. Всички имаме вина футболът да е на това дередже в момента. Всичко е комплексно и докато не се изкорени всичко това, да се промени манталитетът... Мисля, че държавата трябва да подаде ръка на футбола, без нейната намеса няма как да се оправят нещата.

-  Спомена, че "Левски” винаги се бори за титла и за купа. Не те ли боли това, което се случва в клуба в момента?

- Няма фен, който симпатизира на "Левски”, да не го боли от факта, че преди шест години сме били за последно шампиони. Да не говорим, че "Левски” изпусна два финала, които смея да твърдя, че можеше да спечели. Особено в Бургас срещу "Черно море” беше длъжен да спечели, защото играеше 11 срещу 10 човека близо един час. Нищо не може да ги оправдава! Но футболът затова е интересен, не всичко се решава така, както изглежда на пръв поглед. "Левски” беше по-добрият отбор, владееше инициативата и в двата финала, но фактите са други. "Левски” остава без титла и без купа дълго време, което е болно за феновете.

-  Ти си от поколението, което имаше възможност да играе на последното голямо първенство - Евро 2004. Сега има 24 отбора-финалисти в Европа, нас пак ни няма. Кога ще се появим? Когато всеки има право на участие ли?

-  Или като вземем домакинство. Аз специално не съм оптимист за предстоящите квалификации, като виждам с какви отбори сме в една група. Мисля, че ще бъде доста трудно да се класираме. Дай Боже да имаме късмет и най-вече да върнем публиката, защото това е 12-ият играч. Феновете правят атмосферата, предразполагат футболистите. Съвсем друга е нагласата, когато виждат пълен стадион и подкрепата зад гърба си. Мисля, че стадионът ще бъде пълен, гледайки отборите, срещу които ще играем, особено срещу Франция – един феноменален тим. Мисля, че хората ще дойдат и ще подкрепят с цялото си сърце и душа националния отбор. Мотото, което съм следвал като футболист е всеки един ден да се доказвам, да показвам какво мога и естествено да усъвършенствам качествата си. За футболиста е най-важно да се доказва всяка тренировка и да показва максимума на своите възможности. Естествено не може да побеждаваш във всеки мач, но трябва да се раздаваш и да даваш всичко от себе си. Тогава хората ще го оценят.

-  Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш?

- Като играехме с Швеция, най-много внимавахме за Златан Ибрахимович – наистина внушителна фигура, физически добре сложен футболист. В интерес на истината обаче повече гледаме как ние ще играем, по-малко сме се съобразявали с противника. Играл съм срещу такива футболисти и в турското първенство, и с "Левски” в европейските турнири. Имало е футболисти, на които си заслужава да им обърнеш внимание и да имаш едно наум, защото от всяка една ситуация могат да отбележат гол.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти