Арсмагедон: задава ли се краят на Венгер?

Сезонът е на практика свършил за Арсенал. И човек се пита дали не е дошъл и краят на пътя за Арсен Венгер, защото става невъзможна мисия за него да успее начело на отбора всред цялото задушаващо усещане за негативизъм на „Емирейтс”.

„Артилеристите” изпуснаха от двугодишната си хватка Купата на Англия, имат само илюзорни шансове срещу Барселона в осминафиналния реванш в сряда вечерта на „Камп Ноу” и могат да са назад с цели 11 точки от върха на таблицата в Премиър Лийг още преди да са докоснали за първи път топката срещу Евертън в събота.

Някои фенове вече се обърнаха срещу французина – бурните освирквания след последния съдийски сигнал в мача с Уотфорд за купата говориха красноречиво, защото им писна от поредния сезон, в който накрая ще се прибягва до добре познатото утешение от завършек в Топ 4 в първенството.

Имаше информации за това как привърженици на клуба са се били помежду си след края на мача. Венгер пък напусна бесен радиоинтервю, когато бе запитан дали отпадането за купата не поставя оставането му на поста под въпросителна.

Никой не е щастлив. И преди сме ставали свидетели на всичко това, разбира се, ала този път усещането е по-лошо и много заплашително за французина. Дори и той, който се е самообявявал за „имунизиран срещу критиките”, не може да игнорира набиращото все по-голяма и по-голяма сила обезсърчение сред фенмасата.

Купата на Англия бе спасителната жилетка на Венгер вече почти три години, а дори и тя вече е свалена, защото Уотфорд показа по-голямо желание, по-голямо сърце и повече енергичност от безпътния си домакин в неделя.

Арсенал така и не се размърда до последните минути, когато Дани Уелбек върна единия от головете и после пропусна великолепна възможност да изравни. Дотогава обаче вече бе станало твърде късно.

Най-тревожната част от поражението за „артилеристите” е, че те изглеждаха живи умрели. Липсваше им енергия и боен дух след изиграните седем мача за 23 дни, в които спечелиха само една победа и се показаха като отбор без достатъчно равностойни резерви.

Това не може и не бива да бъде използвано като извинение. Има само един отговорен за това и той е същият човек, който привлече централни защитници като Габриел Паулища и Пер Мертезакер, доказали се за пореден път като ужасно недостойни за тим с претенциите и нивото на Арсенал.

Одион Игало счупи кръста на Габриел при първия гол на гостите в 50-ата минута, ала може би по-забележителното беше как точно преди това Месут Йозил размаха ръка във въздуха, след като загуби владението на топката – знак за лековата готовност за подчинение, напълно обобщил представянето на „артилеристите”.

Чудният изстрел на Адлен Гедиура се оказа решаващ, а и заслужаваше да спечели кой да е мач. Освен това обобщи играта на Уотфорд, тъй като Трой Дийни задържа топката и без капка егоизъм я предостави на съотборника си за изумителния шут от около 20 метра – всичко е в името на отбора. (Дийни също така бе жертва на ужасяващо влизане с двата крака от страна на Габриел още през първото полувреме, а съдията Андре Маринър не само не го изгони, а дори не свири фаул, при все че бе в отлична позиция.)

Макар че заложи на почти всичките си най-силни футболисти, Арсенал така и не постави под натиск Костел Пантилимон, докато в 67-мата минута не пристигна кавалерията в лицето на тройната смяна Уелбек, Тио Уолкот и Алекс Иуоби. И тогава обаче Уотфорд се брани смело с изпъкващия Крейг Каткарт, като видяхме поредица от героични блокове, пресечени топки и спечелени единоборства във въздуха. След гола на Уелбек накрая настана футболната равностойност на битката на Аламо, но гредата на Иуоби и последвалият я пропуск от упор на Уелбек решиха всичко.

Сезонът на Арсенал изглежда приключил. Феновете стават гневни. Ако Венгер не спечели някак титлата в този луд сезон, може би никога повече не ще го стори. А сега дори и Купата на Англия не му предлага възможност за измъкване от положението.

На „Емирейтс” се настани неоспоримо усещане за нужда от промяна.

Джон Крос, „Дейли Мирър”

Следвай ни: