Ето какво казаха пред камерите на БНТ мениджърът на Марица (Пловдив) Борис Халачев, старши-треньорът Иван Петков и техните колеги от Казанлък Волей (Казанлък) Деко Григоров и Десислава Величкова след или по време на мача между двата тима от женската НВЛ в зала Пловдивски университет, спечелен с 3:0 от домакините:
Борис Халачев: “Стараем се да играем максимално добре и концентрирано. Не че е чак толкова важно кой е първи или втори от редовния сезон, така или иначе накрая първият и вторият играят плейофи помежду си, но от гледна точка на самочувствието е по-добре да си първи. А и все пак се стараем да държим някакво постоянство. Аз не се бъркам в треньорските решения, но предполагам, че понеже през последните седмици тези, които играят и като девойки старша възраст, играят много мачове, треньорът ги пази от прекалена умора и не предприема много смени в отбора.”
Иван Петков: “Първата стъпка е направена, но сега предстоят по-трудните. Ще се подготвим и за тях и се надявам да ги извървим така, както досега, без да стъпваме накриво. Трябва да изиграем предстоящите мачове за Купа България по най-добрия начин и се надявам, че ще го осъществим.”
На въпрос дали е доволен от играта на Мирела Шахпазова: “На нейната крехка възраст Шахпазова може да прави неща, на които биха завидели доста по-опитни разпределителки. Разчитаме много на нея, но все пак е много млада и в по-важните моменти играе Юлия Богмацер. Мирела е продукт на нашата школа. Ние вярваме в нея и се надяваме, че за в бъдеще тя ще бъде един основен стълб в нашия отбор и с нея ще имаме сериозни успехи.“
Деко Григоров: “Марица са шампионки. Класен отбор са. Безспорно нашите момичета са респектирани от това. Класата на Марица е по-голяма и в този мач беше редно, че треньорката пусна в игра състезателки, които са играли по-малко, за да могат да се обиграват, защото ни предстоят още мачове и при старшата, и при младшата възраст. Предстои ни и турнирът за Купа България. Ние имаме амбиции да се представим колкото може по-достойно и защо да не си пожелая един финал с Марица...“
Десислава Величкова: