Самуел Ето'о: Стоичков бе човекът, който ми помагаше в Барселона

Един от най-великите африкански футболисти в историята Самуел Ето'о даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Играл е в отбори като Реал (Мадрид), Барселона, Интер и Челси, а в момента е играещ треньор на турския Анталияспор. Четири пъти е избиран за футболист номер 1 на Африка, три пъти печели трофея в Шампионската лига, двукратен победител е в Купата на африканските нации, на олимпиадата в Сидни през 2000 г. взима златото. Самуел Ето'о е сред световните футболни звезди, които ще дойдат в София за уникалния мач на 20 май в чест на Христо Стоичков - "50 години номер 8".

- Това ли е последната ви европейска авантюра?
- Добре дошли в Анталия. В живота ми никога не съм знаел какво ще се случи. Най-важното за мен е да продължавам да съм добре физически, да съм здрав и да се наслаждавам. И докато мога, да се радвам на света. А също така да карам и другите да се радват на това, което правя. Затова и ще продължавам да се опитвам да постигам нови успехи.

- Вкарвате гол в почти всеки мач. Какво е отношението на феновете?
- Имам шанса да играя в един от най-добрите отбори в Турция. Независимо от факта, че наскоро се върнахме в първа дивизия, имаме страхотна публика. Хората са много горди с отбора си, обичат силно клуба и играчите. И ще ви кажа честно - аз опитвам да им се отблагодаря с всяко мое действие за доверието. А това ме държи в кондиция и ме мотивира за всяка тренировка и във всеки мач.

- Бихте ли сравнили турските фенове с другите, пред които сте играл?
- Несравними са.

- Преди 20 години Реал (Мадрид) ви доведе в Европа. Мечтаехте ли да играете с белия екип? Съдбата явно не пожела да бъдете заедно и станахте легенда на Барселона.
- Да така е, но животът е такъв и трябва да приемаме нещата, които съдбата ни изпраща. Случват се събития, които не можем да си обясним. Раждаме се на едно място, но после живеем на друго. Женим се за жени, които не са от нашия град или държава. В моя живот съм имал и много трудности, но знам че въпреки всичко съм щастлив. Да, щастие е, че намерих един велик клуб като Барселона, който ми даде шанса да се докажа. Да разкрия своя потенциал и това което нося в себе си. Имах късмета и да имам също прекрасни съотборници, които много са ми помагали.

- И все пак не съжалявате ли за Реал?
- Не, не съжалявам. Реал (Мадрид) ми даде възможността да дойда в Европа и след това се случиха много неща. Когато бях по-млад, се питах: "Дали не можех да триумфирам и там?". Но сега вече всичко, което изживях в Барселона не го давам за нищо на света.

- Първият ви голям трофей е с Майорка. Какво стана в този финал?
- Да, така е. Мачът беше срещу Рекреативо в Аликанте.

- Какво е да се спечелиш трофей с клуб като Майорка?
- Беше невероятно. Една седмица с наистина много силни емоции. Беше ми много тежко заради трагедията, която ме сполетя да загубя моя по-голям брат и съотборник в националния отбор. Съобщиха ми лошата вест точно в началото на последната тренировка преди мача. Много ми беше тежко, но имах мисия да помогна на моите съотборници, а и да направя щастливи цялото население на един остров. И така преди мача събрах съотборниците ми. Спомням си какво им казах, все едно че беше вчера. Обявих им, че финалите не трябва да се играят, а да се печелят! Послушаха ме и беше много, много хубаво.

- Вярно ли е, че сте плащали екскурзиите на някои от феновете за мачовете?
- Да. Освен това също така платих приготвянето на една паеля, ястие от нашата традиционална кухня, за 25 000 човека. Направих го защото за мен най-важно в живота е да споделям щастието си с хората и да ги правя щастливи. А когато хората около мен са щастливи, и аз съм щастлив.

- Кой е любимият ви трофей - Шампионска лига, олимпийските игри?
- Любимият ми трофей е първата купа на Африка в Нигерия, която спечелих с родината ми Камерун. Бях много млад, не бях даже и титуляр. Наложих се обаче и дори се превърнах в основно действащо лице. Спечелването на купата точно срещу Нигерия - основния съперник на Камерун в Африка, беше нещо наистина голямо за едно момче като мен, което тогава започваше кариерата си.

- Спечелихте три пъти Шампионската лига. Кой финал най-много цените?
- Четири пъти, но ми броят три.

- И все пак кой е №1?
- Всички финали бяха пълни с емоции и бяха различни. Има мачове които се повтарят, но никога не си приличат. Финалите са нещо уникално. Единствен мач. Всичко изчезва и изглежда, че светът спира пред този мач и животът започва отново едва след последния съдийски сигнал. Стигнах до тези финали и ги спечелих! Благодаря на Господ и на съотборниците ми и на прекрасните публики, които са ни подкрепяли винаги.

- Африканските отбори произвеждат изключителни таланти. Защо не успяват да постигнат нещо по-значимо на световни първенства? Може ли да стигне до титлата?
- Аз мисля, че ще дойде часът на африканските отбори. Участието на финали е въпрос на планиране и организация. Не е като да станеш сутринта и да си кажеш: "Ще стана световен шампион." Взима се решение че например има нужда от 8, 10 или 14 години, за да се подготвим за световен финал. На първо място трябва да се намерят нужните хора, които да ръководят подобен проект. Когато имаш правилните личности, следващата крачка е да подготвиш играчите, които да те отведат до финалите. Да, това изглежда дълъг период, но във футбола реално си е кратко време, особено когато искаш да постигнеш цел на толкова високо ниво. Всичко е въпрос на организация. Например Испания. Те дълго време подготвяха успеха си. Много критики отнесоха. Защо имат едно от най-добрите първенства, а националите им не могат нищо да спечелят. Но те просто се подготвяха и изграждаха своя стил и начин на игра. И ето, днес, в целия свят всички отбори искат да играят като повечето от испанските тимове. Например като Барса. И защо? Заради философията на игра, която се налага. За създаването на такава философия трябва време. За Барселона например трябваше много време. Минаха почти десет години без да спечелят нещо значително. Похарчиха стотици милиони, за да вземат най-добрите играчи в света. Но това, което в момента Барселона е една супер марка като "Кока кола" например. Целият свят познава тази марка. И днес почеркът на игра на "Барса" е марка, която целият свят харесва и иска. Така, че ние африканците трябва да следваме опита на Барселона и на испанския национален отбор. Да растем и да мечтаем и да се надяваме, че в бъдещето ще спечелим мондиал. Аз, разбира се, най-много си мечтая моята страна Камерун да бъде този отбор. Или пък ако ние не успеем, да е друга страна от Африка. Но начинът това да стане, по моето скромно мнение, трябва да е този.

- Вие и Дидие Дрогба сте символите на Африка в последните 20 години. Какви са взаимоотношенията между вас?
- Има и много други, с които съм приятел. Джордж Уеа - единственият носител на Златна топка от Африка. Има много други още. Яя Туре, който е един от най-добрите полузащитници за всички времена. Има много. Може би не са 100, но двайсетина сигурно. Всички от Африка! Когато сме заедно винаги има много радост и добри чувства.

- Кой е най-паметният ви гол и най-добрият мач?
- Най-добрият ми гол е в мача Бразилия - Камерун в турнира за Купата на конфедерациите на "Стад Дьо Франс" в 83-та минута. Това е най-добрият ми гол. Най-хубавия мач също е Бразилия - Камерун.
   
- Къде се чувствахте у дома - Барселона, Милано, Лондон? Или може би Анталия?
- В Майорка.
   
- Защо?
- Защото беше първото място, където бях приет и ми бе даден шанс.

- Работил сте със страхотни треньори. Кой е най-добрият?
- Като характер или като футболен специалист?

- И характер, и футбол?
- По отношение на футбола без никакво съмнение са двама. Луис Арагонес, дано Господ се грижи добре за него, където е сега и Пеп Гуардиола. А вече само като характер Луис Арагонес е безспорен. Той бе за мен като баща. И не само за мен, а и за съотборниците и мнозина от цялото поколение играчи в Испания, които започнаха да печелят с националния. И това не е само, защото бе един от най-добрите треньори в света, но и защото беше прекрасен човек.

- Жозе Моуриньо се усъмни в годините ви. Как го приехте - като обида или шега?
- Това не бе никаква шега. Никаква шега! Той сгреши. Всички грешим, но той ме засегна като сгреши на доста чувствителна за мен тема. Мина много време от тогава и... вече съм му простил.

- Кой е най-добрият, с когото сте играл?
- Иниеста.
   
- Няма ли да се обиди Лео Меси?
- Меси за мен е най-добрият играч на всички времена. Но играчът, който прави футболът по-лесен и кара всички да играят по-добре в света, е друго нещо. За мен има само трима такива играчи - Шави, Яя Туре и Иниеста. Когато до теб е даже един от тези трима играчи, всеки около теб изглежда, че играе по-добре от възможностите си.

- Съгласен ли сте, че Златната топка трябва да е само за Роналдо и Меси, както в последните 8 години?
- Много си е честно. Те са двамата най-добри в света в момента и в последните години. Нормално е.

- Отидохте късно в Англия. Съжалявате ли? Много хора твърдят, че Висшата лига е най-атрактивното първенство.
- Не, най-атрактивното първенство е испанското.
   
- Никога не сте имал българин за съотборник. Но кои българи познавате и какво знаете за нашата държава?
- Като ми казвате така - познавам само Големия Христо. Един от петимата, а може би дори и тримата най-добри играчи на всички времена.

- Помните ли негови голове и бихте ли разказали случка с него?
- Спомням си, разбира се. Хората все говорят за характера му и не знам си там какво. Когато пристигнах в Барселона, си спомням, че първият човек, който дойде при мен и ми помогна беше Христо. Даваше ми съвети, говореше ми за чувството да си част от Барселона. Преди всеки мач предния ден или непосредствено преди срещата идваше и говорехме. Той споделяше опита си, даваше ми съвети. Това ми помагаше много, защото Барселона има стотици милиони фенове. А всеки мач е пред поне 80 000 души. И тогава хората казваха че Ето'о върна в Барселона характера на Христо. Но те не знаеха, че точно Христо Стоичков беше човекът, който ми помагаше и напътстваше.

- На 20 май Христо ще празнува 50-ия си юбилей.
- Ще бъда на този мач!

- Знаете ли кои други ще бъдат?
- Изобщо не знам. Аз ще присъствам заради Христо и защото това е неговия мач. Даже и никой друг да не дойде, аз ще бъда там.

- Ще ви кажа някои имена - Марадона, Баджо, Ромарио, Матеус, Ръш...
- Най-добрите.

- Имате ли някой идол сред тях?
- Всички те са ми повлияли по един или друг начин. Когато бях дете съм ги гледал как играят. По-късно съм се срещал с тях и сме си говорили на различни събития, което е късмет какъвто повечето деца и най-вече тези от Африка нямат. Да седнеш до тях, да говориш... Да говориш с Христо Стоичков - един от най-големите в света - по телефона и той да бъде твой приятел е наистина голяма чест.

- На финала на Шампионската лига през 2009 година играхте срещу още един българин - Димитър Бербатов. Помните ли го? Той е може би последният голям български футболист.
- Да, от Манчестър Юнайтед. Да, разбира се. Как да не го помня. Той е наистина много техничен. Блести с техника, каквато имат само най-добрите в света.

- Играхте за кратко в руския Анжи. Доколко са важни парите във футбола? Това беше един финансов проект.
- Много са важни. Без пари колкото и добри идеи да имаш, няма как да ги осъществиш. И в Анжи мистър Сюлейман Керимов беше най-добрият президент, който някога съм имал. Той ни даде възможност да работим спокойно и да градим един красив проект. Жалко, че бе застигнат от тежка болест, защото ако проектът му беше продължил напред, този отбор щеше да играе в Шампионска лига и да се бори за участие във финал.



- В България се борим с проблем, който го има и в целия свят. И този проблем се казва расизъм. Вие сте се сблъсквали и какво мислите?
- За мен това е въпрос на липса на възпитание. Медиите, звездите на футбола и киноактьорите трябва да информираме хората. Много често става въпрос за незнание, за липса на информация. Хората не са наясно какво точно правят или просто имитират други. Тогава трябва ние да кажем "Не!". Да обясним, че това не е хубаво, че всички хора сме равни.

- Обиждате ли се?
- Когато бях по-млад, се обиждах. Сега вече, ако се случи нещо подобно и мога да разговарям с човека, се обръщам към него и като побъбрим той често сменя мнението си. Давам си сметка, че по-често хората не го правят, за да те обидят, а за да те разкоцентрират.

- Бил ли сте жертва на расизъм в Турция?
- Никога. Никога и съм много благодарен на този прекрасен народ.

- Какво ще правите след края на кариерата ви?
- Ще продължа да играя докато имам сили. След това ще преценявам.

- Вярно ли е, че мобилните телефони са ваше хоби и имате собствена компания.
- Да, така е. Имам компания за мобилни телефони.

- Как решихте да я направите?
- Просто бизнес като всеки друг.
   
- Бихте ли се върнали да живеете в Камерун? И ще кажете ли на българските зрители какъв е животът там?
- Камерун е една от най-прекрасните страни в света. Там съм се родил и това е родината ми, която ми е дала всичко. Там се чувствам най-сигурен и най-щастлив. Винаги с радост отивам, въпреки че почти не мога да спя там, защото всички искат да ме видят. Но това е страна, където всеки би живял с щастие. Имаме късмет, че не е студено - като стане 28 градуса бабите и дядовците казват, че е студено. Топло е... Понякога вали. Много добра кухня имаме. Също и планини, и плажове. Много миролюбив народ сме. Много обичаме хората. Имаме малки проблеми с една група в северната част на страната, но се водят преговори, за да се оправи всичко.
   
- Благодарим за това интервю и ви очакваме скоро в България.
- Ще дойда. И аз много ви благодаря!