Андрей Жеков: Все още не мога да кажа, че съм приключил с националния

Най-лошият сценарии за Левски е след един месец да сме във ваканция

 Предлагаме ви втората част на интервюто с Андрей Жеков, в която той говори за треньорската професия, националния отбор и бъдещето на Левски.

Играл сте в различни първенства, с различни наставници. От кого научихте най-много?

- Това е хубавото, защото всеки сам по себе си е различен. Имал съм късмета да работя с много добри и различни наставници, не само като хора, а като познания и философия за играта. Някои са били много успешни волейболисти, други на не дотам високо ниво, но след това много успешни специалисти. И в Италия, и в националния отбор, а от всеки може да научиш много. Сега, като се занимавам с това, разбирам колко неща съм научил през тези години.

Смятате ли сега да прилагате наученото?

- Аз го правя, в това няма нищо срамно. Ти дори докато си състезател гледаш от другите и се учиш, дори и от противниците си. Всички го правят, това е напълно нормално. Много от нещата, които съм видял, ги прилагам.

Възстановяването ви как върви?

- Добре. Не искам да давам прогнози. Имам някакви очаквания, че ще мога да играя. Но кога и как, не знам. Работя всеки ден във фитнеса и в залата, опитвам се да полагам усилия и да играя пак.

Има ли как да Ви видим в националния отбор, визирам конкретно световното първенство през 2018-а?

Ако погледнем от тази страна, че ако не се бяхте присъединил към тима за европейското първенство, сега може би щяхте да сте напълно възстановен и да играете. Смятате ли, че постъпихте правилно?

- Това е сложен въпрос и аз знаех, че може да възникне. Но един от основните ми дразнители да се върна, беше това европейско първенство, а аз имах големи надежди, че ще мога да играя. Мачът с Чехия беше моментът, когато разбрах, че не е било безсмислено оставането ми, но че ще мога да помагам на отбора само отвън. Все пак бяхме толкова близо да направим нещо, което едва ли ще се случи пак и като се замисля, решението ми да остана щеше да си е струвало, но в същото време не се получи нищо, отново 4-ти!

Преди няколко години пак се бяхте отказал, но се върнахте за световното първенство. Какво се случи тогава, размислихте ли или някой ви убеди да го направите?

- След година и половина без изобщо да съм играл волейбол първо започнах в Констанца, тъй като след толкова дълга почивка, просто се чувствах много добре. Естествено, че имаше разгвори и с федерацията, и със селекционера. Потърсиха ме, за да разберат дали имам желание да бъда част от отбора като ми показаха, че те имат. Аз се чувствах добре и реших да се върна. Също така най-силният форум бе пред нас – световното в Полша, а и гледайки факта, че през 2016-та идваше Олимпиадата... Общо взето такива ми бяха плановете, но за съжаление я докарах само до световно.

С някои от състезателите в Левски сте играли заедно, а сега сте им треньор. Чувствате ли се като такъв, или може да се каже, че по-скоро взаимно си помагате?

Какво мислите за инициативата, която Левски пое към „Фонд за лечение на деца“?

- Това са сериозни неща. Радвам се, че благодарение на спорта, в частност на имената си, клубовете, с това, което вършат, ще могат да бъдат в помощ на децата.

Може ли тя да помогне за напълването на „Арена Армеец“ и за едно евентуално припознаване от феновете ви?

- Би било добре, всеки да отдели средства за тази фондация. Левски ще играе, а част от парите ще се дарят. Когато става въпрос за деца с проблеми, не смятам, че има нещо по-добро, защото човек е истински силен, когато помага. Знаем каква е идеята на тази инициатива, ние ще го направим, но дали ще се напълни залата, лично аз съм песимист. На националния отбор, когато изгубехме един мач, имаше празни места, така че ще видим.

Вашата визия за проекта „Левски“ в близкото бъдеще?

- Виждам го точно в близкото бъдеще, в следващите два месеца, надявам се да са толкова. Защото най-лошият сценарии за нас е след един месец вече да сме във ваканция. Което ще е крайно неприятно, защото тимът се труди, работи всеки ден, но те и другите правят така, не вярвам, че някой си почива. Искам да се класираме за плейофите, макар че, знам, че е много трудно и гледам да съм реалист. След 10 дни имаме елиминационен мач за купата на България и трябва да го спечелим, защото ако загубим, не може да играем на финалите. Това би означавало, че при евентуално отпадане и от плейофите, ще свършим на 5 март, което не е добре. Иска ми се да направим нещо повече, но това времето ще го покаже.

Паулина АНДРЕЕВА, "Тема Спорт"