Нася Димитрова: Не съжалявам, че останах в Левски

Ако има боец във волейбола, то такъв със сигурност е нападателката на Левски Нася Димитрова. През втория полусезон в първенството у нас тя е една от опитните, които останаха в тима на "сините", за да помагат на по-младите си съотборнички в преследване на високите цели: титлата и Купата на България. Нася Димитрова отдели от времето си за специално интервю за читателите на BGvolleyball.com.

- Срещу Казанлък Волей игра с температура, но бе сред най-добрите на терена. Боен дух?
- Боеспособността дължа първо на себе си, след това на Николай Цветков (б.р. физиотерапевтът на Левски), който ни подготвя физически много добре.

- Какво стана в дербито срещу Марица?
- Срещу Марица загубихме заради липса на концентрация и по-малко опит от страна на разпределителката ни.

- Какво трябва да направите сега след поражението от Марица?
- Много тренировки и по-опитните да помагаме на по-малките да се обиграват.

- Съжаляваш ли, че реши да останеш в българското първенство и през втория полусезон, вместо да потърсиш реализация в чужбина?
- Не, не съжалявам. Ще помагаме на Гери (б.р. Георгиева, разпределителката) и на по-малките да се обиграват.

- Отговорна задача...
- Отговорна за треньора. Повече няма какво да кажа.

- Отстояваш силна позиция извън волейбола, като държиш на българското. От къде тези хубави патриотични чувства, които не са чужди и за спорта?
- Разбира се, спортът учи на дисциплина и уважение, преди всичко, към противника. Колкото до патриотизма, си го имам от малка. Смятам, че всеки българин трябва да бъде такъв във всекидневната си борба. Патриотизма в игрището е: да се бориш по всяко време на игрището за националния отбор. А играеш и заради себе си и за да се покажеш пред добрите треньори като цяло, ако искаш да израстнеш във волейбола.

- Държиш на традициите и дори Новата година посрещна в народна носия от твоя роден край...
- Ние в нашия край си имаме традиции, баща ми и майка ми са много народни хора и държат на традициите и с брат ми няма как да не ги поддържаме. От поколение на поколение ще ги предаваме. Това е много хубаво да се прави, чувството е уникално.

- В такъв случай във вашия роден край си имате и традиционни народни танци, справяш ли се с тях?
- Да, така е. Едно време много исках да се занимавам с хореография и народно пеене, като тези неща не ми убягват. Но за момента го поддържам само за развлечение.

- Пожелание?
- Да станем шампионки през този сезон. Трудно? Зависи как си го направим ние.