Дългият път пред Лион и Лаказет

Когато става дума за Александре Лаказет и Лион, винаги е въпрос на съдба. От момента, в който проби в първия отбор през 2010 г., пуснат на "Емиратс Къп" да играе двубои в два поредни дни директно от Каен, където вкара победния гол за Франция на европейското първенство до 19 години, усещането винаги е било, че желанието на това местно момче ще му помогне да преодолее всички препятствия.

Този път обаче феновете започват да се чудят дали неговият изключителен прогрес може да продължи. Не за първи път през този сезон Лаказет и неговият Лион разочароваха при равенството 1:1 срещу Марсилия. Нападателят отново не успя да се разпише, като има едва седем попадения, а точно преди година вече бе вкарал своя 21-и гол в Лига 1.

Ако погледнем назад, може да определим този момент като повратен. Няколко минути, след като се разписа, Лаказет се хвана за бедрото. Полученото разтежение до голяма степен провали остатъка от сезона му, въпреки че той завърши кампанията с отличното постижение от 27 гола. Спадът във формата му обаче се отрази фатално на шансовете на Лион за титлата.

Неубедителната му игра през този сезон обаче е във възможно най-лошия период за него с европейското първенство на хоризонта и с възможността да се изявиш в турнир на родна земя, която се появява веднъж в живота. Ако беше във формата от миналия сезон, Лаказет щеше да бъде виждан като естествен заместник на Бензема, който може да пропусне турнира поради правни проблеми. Това щеше да изглежда още по-нормално, след като Александре успя да замести именно нападателя на Реал Мадрид като номер 10 и лидер на Лион. И сега, изненадващо, той се озова в непозната територия и земята се клати под краката му.

Поради статута си Оливие Жиру бе очевидният избор за Дидие Дешан за върха на атаката. Изгряването на Антони Марсиал, израстването на Кингсли Коман в Байерн, превръщането на Антоан Гризман във футболист от световна класа и дори изненадващо силното представяне на Андре-Пиер Жиняк в Тигрес са фактори, които значително увеличиха битката за местата за нападатели в състава за европейското. Казано с прости думи, Лаказет трябва да започне да блести, ако не иска Евро 2016 да се изплъзне през пръстите му.

За нападателя на Лион има малко позитивни знаци, които да му вдъхнат оптимизъм. Въпреки че отношенията му с бившия треньор Юбер Фурние не бяха добри, назначаването на Брюно Женесио не му помогна особено. Опитвайки се да стабилизира тима след няколко тежки месеца, наставникът се върна към традиционната за отбора схема 4-3-3, а в нея Лаказет изглежда като риба на сухо. Срещу Марсилия в неделя чак 25 преди края, когато Лион прибегна към 4-4-2, Лаказет се почувства в свои води. Тук идва въпросът как той ще пасне на английската Висша лига, за където го спрягат мнозина.

Дори в тази формация има само един партньор, който може да върши работата за Александре. Той осезаемо усеща отсъствието на контузения Набил Фекир - неговият основен помощник от миналия сезон и човекът, който клубната легенда Бернар Лакомб определи като "нашия Меси". Лион изпитваше нужда от атакуващ футболист преди Фекир да бъде изтеглен като втори нападател, създавайки много различна 4-4-2. Това бе миг на гениалност от страна на Фурние. Той се обоснова, като обясни, че възможностите на Фекир като плеймейкър и техническите му качества ще бъдат много по-ефективно използвани, ако е по-близо до Лаказет. Този ход докара Лион почти до титлата, а двойката вкара 40 гола в първенството и изработи 16 от тях.

В момента, в който коляното на Фекир поддаде, само минути след пълния му дебют за Франция срещу Португалия през септември, сезонът на Лион и Лаказет тотално се преобърна. Пристигането на Матийо Валбуена даде възможност за запълване на дупката в центъра на терена, но не и за заместването на ролята на Фекир като втори нападател. Той просто няма голмайсторските умения на 22-годишния талант. Няма и това разбирателство с Лаказет и бързите комбинации се изгубиха. Валбуена обича да дриблира и да диктува играта - ритъмът на Лион понякога е спиран в краката му.

Партньорът в атака, с когото Лаказет най-много е играл през този сезон - Клаудио Бовю, не може да бъде по-различен по стил от Фекир. Роденият в Гуаделупе нападател не успя да превърне приятелството си с Александре в разбирателство на терена. Познаван като играч, на когото му трябват директни асистенции, той имаше проблеми с комбинативната игра на тима и вече напусна, за да отиде в Селта Виго.

Още преди началото на сезона Лаказет имаше трудно лято. Президентът Жан-Мишел Ола се опита да го пришпори да подпише нов договор, като публично разкри, че му е предложил 4 милиона евро на година, за да остане. Това беше тактика, която не зарадва играча и щаба му. Въпреки че той подписа контракт до 2019 г. през август, отношенията му с клуба бяха разклатени. През септември той сподели пред "Екип", че се чувства "наранен и разочарован" от действията на Ола.

Израснал на пресечка от "Стад Жерлан" в квартал Мермо, Лаказет не е загубил връзка с феновете. Въпреки своите проблеми на терена в неделя той вдигна ръце към небето и накара привържениците да вдигнат децибелите. Той държи на клуба, който го създаде като футболист.

Няма съмнение, че той ще бъде футболист от световна класа. Той реализира хеттрик в последното дерби срещу Сен Етиен преди да вкара първия гол на новия, впечатляващ стадион "Стад дьо Люмиер" срещу Троа преди няколко седмици, точно както Ола предвиди. Лион и Лаказет имат взаимна нужда от подобни смели действия, сега повече от всякога, когато Шампионската лига и Евро 2016 се отдалечават в пространството.

Анди Брасел