)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Сър Боби Чарлтън винаги е казвал, че никога не е виждал играч като него. Нито Ди Стефано, нито Пеле, срещу които бе се изправял на терена и от които толкова се възхищаваше. „Той имаше стойка, виждане, техника. Можеше да спира топката с гърди и да я прати с точност на 60 метра с единия или другия си крак. Никога не съм се чувствал по-долу от даден футболист, освен от него”, споделя с благоговение Чарлтън.
Дънкан Едуардс преживя с 15 дни самолетната катастрофа на Манчестър Юнайтед в Мюнхен. Петнайсет дни, в които държа цяла Англия на ръба. Всички чакаха поредния нов детайл за положението му, за влизането му в съзнание, в едно от които получи като подарък изпратен му златен часовник от Реал Мадрид. В друго пък запитал своя другар по стая за следващия мач: „В колко часа започваме с Уулвърхамптън, Джими? Трябва да сме подготвени.”
Неговата отложена смърт бе най-лошият възможен епилог на катастрофата на Юнайтед, тъй като той бе най-обичаният английски футболист. Любимата му позиция беше на ляв полузащитник в традиционната система WM. Оттам пресичаше, преразпределяше топката или шутираше отдалече. Случи му се обаче да играе и на още постове, включително като централен защитник и централен нападател, когато се налагаше. Имаше изключителен ръст и мощ, както и владеене на топката, присъщо на свръхкласните играчи.
Никой не бе дебютирал дотогава толкова млад с националния екип. Беше едва на 18 години и 183 дни, когато дойде сензационната новина за дебюта му в мечтан сблъсък с Шотландия, спечелен със 7:2. Предивременното развитие бе негова запазена марка: на 11 години играе в отбора до-15, на 16 дебютира за мъжете на Манчестър Юнайтед в старата Първа дивизия, а навръх 17-ия си рожден ден подписва първия си професионален договор. На 20 години вече е спечелил две шампионски титли, а представянето му за националния отбор срещу Германия буди коментари из цяла Европа.
Германците са световни шампиони от 1954 г. в Швейцария, а през 1956-а им гостува Англия в Берлин. Дънкан Едуардс е звездата на мача, завършил с победа на „трите лъва” с 1:3, като вкарва първия гол. Местната преса му лепва прякора Бумбум. „Той мъкне по една Дебела Берта (б.р. – огромно и мощно германско оръдие) върху всяка от своите бутонки”, пише един от вестниците.
Ентусиазмът на Едуардс за футбола не познава граници. В сезон 1956/57 изиграва 95 мача за Юнайтед, националния отбор и този на армията. „Би могъл да играе всеки ден от годината, ако имаше достатъчно мачове”, казва за него Джими Мърфи, помощник на Мат Бъзби. Били Райт изтъква заразния му ентусиазъм в тунела на път към терена.
Смъртта на Едуардс покруси Англия. Франк Тейлър – един от пътуващите с отбора журналисти, който оцелява при катастрофата, се сприятелява с един от най-близките приятели на Дънкан, 
който ги посетил в болницата в Мюнхен. После публикува неговите думи: „Може би смъртта е за добро. Лекарите ми казаха, че ако прескочи трапа, няма да може вече да играе футбол, а той не би преживял това.”
Пет хиляди души се стичат в деня на погребението около мъничката черква на Дъдли – родния му град, а същото се повтаря три години след това, когато се извършва мемориална служба с участието на всички оцелели от Мюнхен. Дори през 1993 г., 35 години след инцидента, майката на Едуардс, вече възрастна жена, разкрива, че всяка седмица я посещават хора, които се интересуват от спомените й за „моя малък Дънкан”.
Алфредо Реланьо, „АС”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)