Радостин Стойчев: Обществото заслужава всеки ръководител, когото търпи

Повече от три месеца след стартиране на работата във волейболната академия "Стойчев-Казийски" в края на септември съвместният проект на най-титулувания български треньор Радостин Стойчев и един от най-успешните български волейболисти Матей Казийски бе представен официално. Откриването бе в събота в спортната зала на частното училище "Българско школо" в София, чийто основател Сашо Дончев е сред партньорите в начинанието. Освен изп. директор на компанията "Овергаз" съмишленик е сдружението "Приятели на волейбола", оглавявано от изп. директор на Софийската стокова борса Васил Симов.

За децата в школата се грижат двама професионални треньори - Велизар Пашов и Добромир Лазаров, един физиотерапевт - Мартин Еремиев, и кондиционен треньор - доц. Юлиан Карабиберов. Трениращите са разделени в четири възрастови групи момчета и момичета, а месечната такса за записване е 40 лв. Главният инициатор Стойчев се съгласи да разкаже пред "Сега" повече за целите и мащаба на проекта, както и да коментира злободневието в българския волейбол.

- Кога взехте решението за създаване на тази академия? Защо инвестирате в такова начинание?

- Идеята възникна миналата зима, след около три години на различни мероприятия, които организирахме заедно с "Приятели на волейбола" в детско-юношеския волейбол. Решихме, че това не е достатъчно. Влагахме средства, но бяха малко като вода в пустинята. Не постигахме желания ефект. Затова решихме да създадем една школа, където децата наистина да могат при много добри условия да се изграждат като спортисти и същевременно като всестранно развити личности с дух и с морални ценности. Затова беше много лесно да се срещнем по пътя със Сашо Дончев. Неговата мечта е в България да има социално отговорно общество - нещо, което е много близо до нашия проект, така че се разбрахме за около десет минути.
 
- Проектът е съвместен с Матей Казийски. Кой на кого предложи да го осъществите заедно?

- Аз на него. Предложението беше мое, но отношенията между нас отдавна са такива, че това няма никакво значение. Матей за съжаление сега е в Япония, изпълнява ангажиментите си към своя клуб и не може да присъства на откриването. Но това не означава, че той не е максимално ангажиран. Даже напротив. Той много се въодушевява от такива неща, много се ентусиазира. Той не го показва, обаче, без да говори, върши много. А в България обикновено много се говори и още повече се приказва.

- Според очакванията ли стартира школата и какви са дългосрочните цели?

- След селекцията, която направиха треньорите, останаха 110 деца. За съжаление в началото не може да приемем всички. Не можахме да се справим и трябваше да отхвърлим една цяла възрастова група за момичета. Но вече мислим как да разширим капацитета за догодина. Планът ни е всяка следваща година да влиза новата възрастова група отдолу и така школата да се разшири по един естествен начин. Всички тези деца ще започнат участие в детско-юношеските първенства, но не възнамеряваме да създаваме професионален клуб. Бъдещето пред нас е много ясно начертано. Искаме всяка година да влиза новата генерация и амбицията ни е до няколко години да имаме между 400 и 500 деца, които да бъдат развивани не само като активни волейболисти, но и като хора, които да бъдат модел за подражание.

- Съвсем наскоро бе дадено начало на друг частен проект за волейболна школа - на Владимир Николов. Това ли е единственото възможно бъдеще за развитие на детския волейбол в България при упадъчното положение на клубовете, които нямат средства да развиват свои собствени таланти?

- Аз смятам, че за да вземеш нещо, първо трябва да дадеш нещо. Хубаво е хората, които имат възможност, да дават по нещо. Това е нашият начин, много хора ни подадоха ръка и ни помагат в тази инициатива. Не знам дали това е бъдещето, но както казах, ние не искаме да говорим, ние искаме да направим нещо. Не искам да давам рецепти, просто ще осъществим това, което сме започнали.
 
- Преди броени дни президентът на федерацията Данчо Лазаров обяви, че клубният волейбол е отговорност на самите клубове. Споделяте ли подобна концепция?

- Не само че не я споделям - аз имам коренно противоположни разбирания от тези на ръководството на федерацията. Ние всъщност нямаме никаква допирна точка и никога не сме имали. Дори по времето, когато работех за националния отбор, това беше абсолютно ясна позиция. Когато приех работата, от ден първи ние знаехме, че имаме коренно противоположни мнения за всичко. Така че това е толкова стара и изтъркана тема... Нищо, което тези хора правят или казват, не ме засяга.

- Отказали ли сте се от личната борба срещу ръководството на БФВ, а и от съвместната със сдружение "Приятели на волейбола"? В един момент неговият председател Васил Симов дори бе вариант за кандидат-президент, но Данчо Лазаров продължава да изглежда несменяем.

- За мен няма такова понятие като несменяем и недосегаем. Всички хора са заменими. Но в този случай това е проблем на обществото. Щом обществото търпи да има такива ръководители и такива организации, значи това заслужава. Когато с Матей напуснахме националния отбор, той жертва своето бъдеще в името на тази кауза. Много добре знаеше какво ще загуби, но искаше да демонстрира на хората, че има ясно осъзната позиция. Който го разбира, го разбира. Който не го разбира, не смятам, че заслужава да бъде убеждаван.
 
- Минаха, грубо казано, четири години от началото на Вашата борба - от предишната олимпийска квалификация до сегашната. Каква е равносметката с оглед на факта, че България този път няма да играе на олимпиада?

- Аз не искам да използвам този тъжен факт, за да се връщам към това, което съм казал преди четири години. Позицията ми не може да търпи промени, защото тя не се влияе от резултатите на националния отбор. Това не значи, че ако бяха взели квота или бяха постигнали добро класиране в Берлин, аз щях да се чувствам зле. Напротив, аз разграничавам националния отбор от федерацията, както и изобщо българския волейбол от федерацията. В днешния ден на мен ми е тъжно, че българският отбор няма да отиде на олимпийските игри в Рио. Това е проблем. Но в същото време гледам и реалностите. А те са, че има по-добри отбори и по-добри първенства, с много по-добра организация.
 
- А и регламентът за класиране на олимпиада бе невиждано ограничаващ за отборите от Европа...

- Да, това е абсурдно! Защото при всички случаи едни от най-силните отбори в света няма да отидат на олимпиада, в това число и България. Просто квотите за Европа са много малко.

- Трябва ли да се изгради нов национален отбор за домакинството на световното първенство през 2018 г.?

- Може би ще трябва да се вземат някои нови хора, но това не значи непременно изграждане на нов отбор. Това са спортно-технически решения, които се взимат с оглед на моментната физическа и техническа форма на състезателите. Но според мен няма да е правилно и не бива да има някакво коренно обновяване на отбора или някакви радикални мерки. Това трябва да стане като едно постепенно преливане. Но преди да говорим за отбора, може би по-скоро трябва да си зададем въпроса трябва ли ни такова световно първенство. И средствата за него или за едно европейско първенство не бихме ли могли да ги вложим по един друг начин за българския волейбол? Това са огромни средства. Защо другите федерации не го искат? Явно нашата е най-богатата.

- Всъщност какъв е приносът на БФВ за домакинството на Мондиал 2018, при положение че залите са построени с държавни средства и също държавата осигурява основната част от бюджета на първенството?

- Отговорът е прост. Няма друга волейболна федерация, която да използва държавни пари. Обикновено федерациите се финансират по два начина - чрез спонсорство, което те си намират, или чрез лични средства, които постъпват в касата от членския внос на всички картотекирани състезатели, треньори и функционери на волейбола. Така се издържат американската, италианската и всички други федерации. Просто там клубовете са такова количество, че членският внос от 50 евро на човек годишно формира един огромен бюджет на федерацията. Смятам, че това е, към което трябва да се стреми и нашата федерация.
 
- Все пак, Вие ще продължите ли борбата за промяна на статуквото?

- Това не е борба, това е кауза! Идеята ми от самото начало не е била да се махнат едни, за да дойдат други. Аз винаги съм заявявал, че не става въпрос за лична борба. Моите амбиции никога не са били да заемам ръководен пост във федерацията. Това никога няма да стане, каквото и да се случи оттук нататък. Аз имам кауза и тя не се е променила - тя звучи така: Български волейбол, а не българска федерация!

ЯВОР ЕВТИМОВ, в-к "Сега"


СНИМКИ: ЕМОНА ЦОНЧЕВА,  SPORTAL.BG

ГАЛЕРИЯ - ТУК!!!