Симеон Топузлиев: Искам да достигна най-високите върхове в спорта

Симеон Топузлиев е роден на 1 януари 2000 година в гр. Стара Загора. Започва да играе волейбол на 9 години, когато го забелязва първият му треньор Павел Митев.

Висок е 191 см. От три години  играе на позицията посрещач в „Арда“ – Кърджали, под ръководството на селекционера Иван Халачев. 

Става спортист на годината за 2016 година сред юношите в община Кърджали. 

Как започна да се занимаваш с волейбол? Защо избра точно този спорт?

- Майка ми е треньор по плуване и тя ме насочи към басейна, но тя сама виждаше, че това не е моят спорт. От там на 9 годишна възраст - тогава бях в четвърти клас, моят първи треньор Павел Митев, който тогава беше учител по физическо, видя, че спрямо моите съученици съм прилично висок и ме насочи към залата. Отидох на тренировка и се убедих, че този спорт ми допада.

Скаран си с водата ли? 

- Не, няма такова нещо. Аз харесвам плуването, следя всички всевъзможни форуми, новини и класирания, но залата ме влече определено повече. 

Как те посрещнаха „Небесносините“ в своя отбор, вече трета година играеш с тях?

- Изцяло се чувствам като част от този отбор. В началото ми беше малко странно, защото аз наистина бях на 14 години, а там имаше хора на по 38 години. Но вече е нещо нормално за мен, чувствам се отлично сред тях, защото се държат с мен като равен с равен. 

Имаш ли доста приятели сред съотборниците си?

- С никого не поддържам неприятелски взаимоотношения. С всички си имаме приказка, закачка. Когато не сме заедно, се търсим - например през лятото не сме заедно, но поддържаме връзка. 

Подкрепят ли те родителите ти? 

- О, да, абсолютно. Имало е моменти, когато съм изпадал в така наречената „дупка“  и моите родители винаги са били до мен. Помагали са ми да се изправя, когато съм „паднал“. Изключително съм им благодарен за всичко.

Присъстват ли те на мачовете ти?

- Да, на всички мачове, които са в Кърджали, но при първа възможност идват и когато не са в града.

По колко часа на ден тренираш? Как се справяш с ученето? 

- Сутрин близо два часа тренирам и следобед, когато мога и програмата ми го позволява. Винаги гледам да съпоставям двете неща. Определено мисля, че със спорта ми се получава по-добре, но спрямо всичките тези отсъствия мисля, че се справям по приличен начин. 

Кога успяваш да учиш и да се подготвяш? 

- Времето ми е ограничено, но успявам. След училище, вечер и преди тренировка сутрин.

Какви са твоите амбиции във волейбола?

- Искам да играя голям волейбол, до колкото възможностите ми го позволяват и един ден да съм между тези играчи, които сега гледам по телевизията.

- Играеш на позицията посрещач, защо този пост?

- Когато започнах да играя нямахме конкретни постове. Исках да бъда разпределител, но треньорите прецениха, че ще съм по-добър и полезен за отбора на тази позиция. Така се получи всичко. Не е лесна позиция, трябва да си по-комплексен, но с тренировки всичко се постига.

Амбициозен човек ли си? Има ли го хъсът в теб? 

- Да, мисля че съм. Отстоявам си своето и нещо, което на мен не ми харесва, не оставям нещата просто така. Боря се.

- Ти си капитан на юношите на „Арда“. Може ли да се каже, че капитанът е стожерът за психиката на един отбор? 

- Да, така е. Нещата се получават, когато отборът те уважава като човек и състезател. Можеш да повлияеш на тяхната психика позитивно, защото го има уважението, знаейки че могат да ти имат доверие.

Заминаваш за София? Какво ще правиш там? 

- Отивам на подготовка с националния отбор по волейбол, до 19 години за европейска квалификация, която ще бъде до колкото разбрах от 12-ти до 15-ти януари в София. Лагерът започна в Дупница преди дни, на 20-ти декември.

- Ти си в 11 клас, имаш още една година до завършване на средното си образование. Обмисляш ли варианти за кандидатстване? Към какво си се насочил или ще продължиш образованието си в спорта?

- Смятам да се развивам в спорта, но трябва да има и резервен вариант, защото една сериозна контузия може да бъде един фатален край на всичко за което мечтаеш. 

- Съжалявал ли си за нещо? 

- Не, никога не съм съжалявал за нищо. С оглед на това, което ми се случва се радвам, че се захванах с този спорт. Много се радвам за нещата, които се случват около мен.

- Какви са мечтите на един младеж, на 17 години, който е вече в професионалния волейбол?

- Може би моите мечти и представи са по-различни от тези на връстниците ми. Аз искам да достигна до възможно най – високите върхове в този спорт. Някои от съучениците ми искат да станат лекари, зъболекари, но моята мечта не е такава. Аз искам да съм спортист, искам да се развивам. Надявам се да се класираме на Европейското, защото това е една моя мечта.

- Какво би си пожелал в навечерието на Коледните и новогодишни празници? 

- На родителите ми задължително искам да кажа колко съм им благодарен за цялата подкрепа, както и на сестра ми. Желая им много здраве, много късмет, дълги години да се подкрепяме един друг, да се обичаме. Няма да бъда с тях на празниците, но нека не го мислят, защото те винаги са ме подкрепяли и знаят, че това е най-доброто за мен в момента. 

Както за себе си, така и на всички пожелавам да бъдат здрави. Това е най-важното. 

novjivot.info