Иван Зайцев днес е един от символите на италианския волейбол. Неговата популярност вече излезе извън границите на залите, а благодарение на неговите страхотни изяви и на искрения му и уверен вид ентусиазмът е както на терена, така и по пълните трибуни. Достоен наследник на онова феноменално поколение, което започна да гради приказката на италианския волейбол.
Датата е 18 юли 2015 г. С шапка на главата и много ярост. Италия играе финали в Световната лига без него и останалите трима "грешници" от Рио де Жанейро. Първият му сезон в Русия не бе нищо особено заради контузии, които не му позволиха да играе много. В националния отбор на Италия нещата не бяха по-различни. Така на Иван се налага да "излее яда си" на игрища за плажен волейбол край Рим (тази дисциплина винаги му е била страст и е заявил, че един ще й се отдаде изцяло). В общи линии, не е перфектният образ на победителя, който вдъхновява хората.
Гребенът му отново е порастнал, а всеки път, когато играе, в залите има минимум 4000 фенове. В битката за годишните награди на "Гадзета дело Спорт" читателите на вестника го определят за
спортист №1
, а в социалните мрежи популярността му се разраства неимоверно много, при това само за 17 месеца. Достатъчни са само 3 цифри, за да разберем как се променя във времето интереса към нападателя на Италия с №9, преди и след Олимпийските игри в Рио.
Във Фейсбук
минава от 40 000 харесвания на
307 хиляди
.
В Инстаграм
- от 70 000 на
380 хиляди последователи
. А в
Туитър
- от 12 000 на
44 000
. "Опитвам се да отделям повече време на социалните мрежи и да говоря повече за волейбол. В Италия, всички знаем, че футболът е спорт №1. И може би така е редно, не го оспорвам, но аз се опитвам да използвам социалните мрежи, за да говоря малко повече за волейбола и отдавам малко повече внимание на този спорт, защото си го заслужава". И не може да се отрече, че е успял между забивките, които през последната година и половина промениха както неговия живот (със съдействието на красивата му съпруга Ашлинг), така и италианския волейбол. От онзи 18 юли се промениха доста неща - като се започне от класирането за Олимпийските игри, където Зайцев най-сетне разгърна потенциала, който цяла Италия очакваше. Последва още един сезон в Русия, вече като главно действащо лице, а след това се завърна в Италия и изигра олимпийския турнир на много високо ниво.
19 август се превърна в ключова дата за Иван
, но и за италианския волейбол.
Тогава се изигра полуфиналът срещу САЩ, в който момчетата на селекционера Джанлоренцо Бленджини бяха на ръба ту да победят, ту да загубят, преди
да се стигне до онази серия от сервиси
, която обърна окончателно мача в полза на "Адзурите". "И добре, че тези сервиси влизаха вътре", си спомня Зайцев. Това беше мач, който всички в Италия да извикат: "Всички сме луди по волейбола".
Народна лудост, в който явлението Иван излезе от залите и от глобалния свят на забивките така, както рядко се е случвало на италианския волейбол, дори от времето на хегемонията на отбора, воден от Хулио Веласко, който печелеше всичко (или почти всичко). Зайцев-младши е бил само на една годинка, когато Италия влиза в своя златен период (1989 г. в Швеция), но е перфектният наследник.
Харесван от момичетата, но и от майките,
има своите начини да завладява малки и големи
. И след онзи 19 август неговият живот вече няма как да е същият, въпреки че Италия загуби финала след това. "Тежи ни все още, няма как да не мислим и до днес. Имахме голяма възможност да надиграем Бразилия, така както сторихме в груповата фаза, но нещата се случиха по различен начин. Остава ни този сребърен медал, което не е толкова зле. Дори напротив, доста силно блести". Казва той. А след него хиляди започнаха да гледат него и съотборниците му по залите за мачовете от Серия А1. И когато го попитат какво очаква, няма как да не отговори: "Да продължаваме с победите. Преди всичко с клуба, който ме върна в Италия - Сър Сейфти (Перуджа). Заслужават го тези фенове и го заслужава клубът. Заслужава и президентът Сирчи за всичко онова, което е инвестирал в отбора. И имаме всички възможности, за да триумфираме".
Зайцев си остава и отборен играч въпреки своята силна индивидуалност. Знаеше, че смяната на позицията ще му се отрази от гледна точка на популярността и на точки по време на мач, но досега интерпретира по най-добрия начин новия си пост (този като посрещач за сметка на диагонала). И както се казва, въпреки че е от различно поколение, славата не го е главозамаяла. Така, както преди никой от "Поколението на Феномените" не се самозабрави. И съвсем случайно, един от онези герои, Лоренцо Бернарди, е на същия кораб, на който в момента е Иван - в Перуджа. И Бернарди, макар на различна възраст, прави рязка промяна на позицията си, за да започне нов живот и да стигне до признанието за Най-добър играч на миналия век. Кой знае дали щафетата вече не е в ръцете на Иван Зайцев. А от гледна точка на популярността, няма съмнение в това (но все пак сме в ерата на социалните медии), вече го е и надминал. Остава последната част. "Усещам вече леко тежестта на възрастта, въпреки че съм само на 28 години. Но искаме да продължим по пътя от Рио...".
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)