Жана Тодорова - джобната гордост на Марица

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнира - този за Купата на ЦЕВ. Следващата в списъка е либерото Жана Тодорова.

Тя не се отличава с ръст, висока е едва 164 см, но компенсира с много други качества, които я правят една от най-важните единици на Марица. На  Световното за девойки миналата година Жана Тодорова получи страхотно признание и бе определена за най-добро либеро на шампионата в Пуерто Рико, на което нашите завършиха на 8-о място. Тогава тя оглави класацията с общо 120 успешно извадени топки или средно по 4.29 на гейм. Волейболистката на Марица беше и на осмо място за най-добър посрещач с 94 перфектни поемания и 19 грешки от общо 205 опита за обработка на противниковия сервис, което и даде коефициент на ефективност от 36.59 %. Подобни награди, разбира се, талантливата пловдивчанка има и от редица вътрешни състезания и шампионати. Жана е родена на 6 януари 1997 г. в Пловдив. Единствената спортистка в семейството, но не е учила в Спортното училище, подобно на доста свои съотборнички, а е завършила настоящата хуманитарна гимназия. Това си има своите плюсове - имам приятели, с които мога да си говоря за други неща извън волейбола, за да се разтоваря, смята Жана. Предвид по-ниския и ръст нещата с волейбола се случват случайно. Когато е в 7-и клас, разбира, че треньори на Марица са ходили на селекция в училището. Тя отива неканена, заедно с баща си, който също не се отличава с ръст. Така започва волейболният и път.

В началото играе като нападателка, тъй като мрежата е висока само 210 см и може да забива. Дори печели награда MVP на едно държавно при 15-годишните. Треньорката Атанаска Никифорова обаче я преквалифицира в либеро. Още като 16-годишна Жана вече е част от женския състав на тима. В началото ми беше трудно, но какичките в отбора ме насърчаваха, когато правех грешки и постепенно се приспособих, разказва волейболистката. Преминала е през всички национални гарнитури, а един от предишните селекционери Марчело Абонданца и праща повиквателна и за представителния ни тим при жените. Още и е рано, но вече мисли за живота след волейбола и е записала да следва социална педагогика в ПУ.

- Жана, защо реши да се захванеш с волейбола?

- Когато отидохме с баща ми и треньорите ме видяха колко съм висока, едва не ме отпратиха обратно. Все пак ме поканиха на следващия ден да отида пак. Въпреки че не се отличавам с ръст, явно съм имала усет към топката. Преди това се бяха занимавала с други спортове, тренирала съм и тенис в Локо 98. Явно треньорите са го забелязали и така започнах.

- Как се почувства, когато разбра, че на Световното за девойки си най-добро либеро?

- Това се случи последната вечер след финала. Нашият мач бе по-рано - от 1 часа на обяд. Бяхме в хотела, някой каза нещо на тренера (Иван Петков), той ме извика и ми каза, че трябва да ходим в залата, защото ще ме награждават за най-добро либеро. Преди това следяхме статистиката и се движех първа, но в последния ден не я бях гледала. Наистина се развълнувах. Отидохме в залата, изгледахме финала, в който Доминикана би Бразилия с 3:2. След това носителите на индивидуалните награди бяха извикани един по един. Чак когато ме наградиха, повярвах, че аз съм го спечелила. Истинското осъзнаване дойде чак след 2-3 седмици. Това е най-ценният ми приз и най-емоционалния момент в кариерата ми. Пазя си наградата на видно място у дома.

- На какво отдаваш успехите на проекта Марица?

- На всеки един човек, свързан с него. Не само ръководители, треньори и състезателки. Има много странични хора, които не се виждат, но ни подкрепят и помагат с малки, но важни неща. Също така имаме и доста верни фенове, които са с нас на всеки мач, дори и в чужбина. Стараем се да бъдем един европейски отбор.

- Животът ти само с волейбола ли е свързан в момента?

- Не, разбира се. Обичам да се разтоварвам с други неща, за да се отърся от напрежението. Все пак тренировките и мачовете са натоварващи и физически и психически. Много обичам да ходя в планината. Обожавам Родопите, страшно красиви са. Ходим с компания или с родителите ми, за които не ми остава много време. Ходя и на театър - колкото и странно да звучи. Когато имам време, дори пътувам до София за някоя постановка. Сама се увлякох по театралното изкуство и почти не пропускам.

- Имаш ли си любими постановки?

- Любимият ми режисьор е Александър Морфов, а последният му спектакъл "Животът е прекрасен" е може би най-хубавото нещо, което съм гледала до момента. Много харесвам и Мариус Куркински с неговите моноспектакли. А Мая Новоселска е една от любимките ми - прави невероятни превъплъщения.

- Къде се виждаш в бъдеще?

- Сега мисля само за волейбол, опитвам се да се развивам с всеки изминал ден. За съжаление, нивото у нас не е високо, а най-притеснителното е, че става все по-зле. И аз, като всички други, бих искала да се реализирам и в чужбина, но тази година твърдо оставам тук и ще помагам с каквото мога. След като спра да играя - бих искала да се занимавам с нещо извън волейбола.

Георги Анастасов, в. Марица