Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнира - този за Купата на ЦЕВ. Следващата в списъка е либерото Жана Тодорова.
Тя не се отличава с ръст, висока е едва 164 см, но компенсира с много други качества, които я правят една от най-важните единици на Марица. На Световното за девойки миналата година Жана Тодорова получи страхотно признание и бе определена за най-добро либеро на шампионата в Пуерто Рико, на което нашите завършиха на 8-о място. Тогава тя оглави класацията с общо 120 успешно извадени топки или средно по 4.29 на гейм. Волейболистката на Марица беше и на осмо място за най-добър посрещач с 94 перфектни поемания и 19 грешки от общо 205 опита за обработка на противниковия сервис, което и даде коефициент на ефективност от 36.59 %. Подобни награди, разбира се, талантливата пловдивчанка има и от редица вътрешни състезания и шампионати. Жана е родена на 6 януари 1997 г. в Пловдив. Единствената спортистка в семейството, но не е учила в Спортното училище, подобно на доста свои съотборнички, а е завършила настоящата хуманитарна гимназия. Това си има своите плюсове - имам приятели, с които мога да си говоря за други неща извън волейбола, за да се разтоваря, смята Жана. Предвид по-ниския и ръст нещата с волейбола се случват случайно. Когато е в 7-и клас, разбира, че треньори на Марица са ходили на селекция в училището. Тя отива неканена, заедно с баща си, който също не се отличава с ръст. Така започва волейболният и път.
В началото играе като нападателка, тъй като мрежата е висока само 210 см и може да забива. Дори печели награда MVP на едно държавно при 15-годишните. Треньорката Атанаска Никифорова обаче я преквалифицира в либеро. Още като 16-годишна Жана вече е част от женския състав на тима. В началото ми беше трудно, но какичките в отбора ме насърчаваха, когато правех грешки и постепенно се приспособих, разказва волейболистката. Преминала е през всички национални гарнитури, а един от предишните селекционери Марчело Абонданца и праща повиквателна и за представителния ни тим при жените. Още и е рано, но вече мисли за живота след волейбола и е записала да следва социална педагогика в ПУ.
- Жана, защо реши да се захванеш с волейбола?
- Когато отидохме с баща ми и треньорите ме видяха колко съм висока, едва не ме отпратиха обратно. Все пак ме поканиха на следващия ден да отида пак. Въпреки че не се отличавам с ръст, явно съм имала усет към топката. Преди това се бяха занимавала с други спортове, тренирала съм и тенис в Локо 98. Явно треньорите са го забелязали и така започнах.
- Как се почувства, когато разбра, че на Световното за девойки си най-добро либеро?
- Това се случи последната вечер след финала. Нашият мач бе по-рано - от 1 часа на обяд. Бяхме в хотела, някой каза нещо на тренера (Иван Петков), той ме извика и ми каза, че трябва да ходим в залата, защото ще ме награждават за най-добро либеро. Преди това следяхме статистиката и се движех първа, но в последния ден не я бях гледала. Наистина се развълнувах. Отидохме в залата, изгледахме финала, в който Доминикана би Бразилия с 3:2. След това носителите на индивидуалните награди бяха извикани един по един. Чак когато ме наградиха, повярвах, че аз съм го спечелила. Истинското осъзнаване дойде чак след 2-3 седмици. Това е най-ценният ми приз и най-емоционалния момент в кариерата ми. Пазя си наградата на видно място у дома.
- На какво отдаваш успехите на проекта Марица?
- На всеки един човек, свързан с него. Не само ръководители, треньори и състезателки. Има много странични хора, които не се виждат, но ни подкрепят и помагат с малки, но важни неща. Също така имаме и доста верни фенове, които са с нас на всеки мач, дори и в чужбина. Стараем се да бъдем един европейски отбор.
- Животът ти само с волейбола ли е свързан в момента?
- Не, разбира се. Обичам да се разтоварвам с други неща, за да се отърся от напрежението. Все пак тренировките и мачовете са натоварващи и физически и психически. Много обичам да ходя в планината. Обожавам Родопите, страшно красиви са. Ходим с компания или с родителите ми, за които не ми остава много време. Ходя и на театър - колкото и странно да звучи. Когато имам време, дори пътувам до София за някоя постановка. Сама се увлякох по театралното изкуство и почти не пропускам.
- Имаш ли си любими постановки?
- Любимият ми режисьор е Александър Морфов, а последният му спектакъл "Животът е прекрасен" е може би най-хубавото нещо, което съм гледала до момента. Много харесвам и Мариус Куркински с неговите моноспектакли. А Мая Новоселска е една от любимките ми - прави невероятни превъплъщения.
- Къде се виждаш в бъдеще?
- Сега мисля само за волейбол, опитвам се да се развивам с всеки изминал ден. За съжаление, нивото у нас не е високо, а най-притеснителното е, че става все по-зле. И аз, като всички други, бих искала да се реализирам и в чужбина, но тази година твърдо оставам тук и ще помагам с каквото мога. След като спра да играя - бих искала да се занимавам с нещо извън волейбола.
Георги Анастасов, в. Марица