Какъв им е проблемът на Лудогорец с юношите?

Смятам за грешно твърдението, че отборите, които залагат на юноши, поемат голям риск. Ако неволята предизвиква налагане на млади кадри от школата, тогава със сигурност може да определим политиката като голям експеримент. Когато обаче се работи няколко години правилно и целенасочено в тази посока, би трябвало да има резултати.

Държа обаче да бъда разбран правилно и затова бързам да уточня, че не съм привърженик на изкуственото, задължително и насилствено налагане на млади момчета. При всички положения трябва да се измисли някаква схема и отборите, които залагат на младоци от ДЮШ, да бъдат финансово стимулирани.

Обикновено българските клубове изпадат в двете крайности. Намерят ли се пари, веднага се привличат купища чужденци, естествено повечето некачествени. И при първия проблем - обратен завой. Отново юношите са на дневен ред.

Сега по същество, защото ситуацията в Лудогорец по отношение на юношите е доста деликатна. На пръв поглед пред клуба съществуват всички предпоставки да развива талантите. Българският шампион разполага с една от най-добрите тренировъчни бази на Балканите. И за тези, които не са запознати - родителите на децата не плащат никакви такси. Собствениците на клуба са осигурили всичко - спане, храна и от части стипендии.

Школата на разградчани функционира вече повече от пет години на пълни обороти, но до този момент няма резултати. Или поне не са видими. Оставяме настрана отличията на отделните формации в първенствата, защото те не са чак толкова важни. От голямо значение е единствено крайната цел. А именно - добре подготвени кадри за представителния отбор. Естествено, че отвън всичко изглежда елементарно.

Сигурно доста хора ще си кажат какъв им е проблемът в Лудогорец. Имат стадион, база и взеха милионите от УЕФА, а не могат да изкарат нито един юноша. Процесът по изграждането е доста сложен. Представете си, че сте на мястото на Кирил Домусчиев и решавате да инвестирате в школата. При такъв случай парите могат да се окажат най-малкият проблем. Хайде кажете на кои специалисти ще се спрете, за да развият проекта.

Още повече, че босът на “орлите” не се занимава по цял ден с футбол, за да следи тенденциите. Важно е да се разбере, че България няма подготвени кадри. Нито футболни ръководители, нито треньори. Кой да вземеш? Закоравелите специалисти, които дълги години нищо не са правили и само са свикнали да смучат родителите. Те са на преден план и се изявяват по медиите.

Усвоили са всички нечистоплътни прийоми и няма оправия. Каквото и да стане, все те се набутват, едни и същи се въртят. За съжаление не само във футбола е така, а във всяка една сфера. С такива няма как да има успехи, защото са некадърни и не са научени да работят за каузата. В Лудогорец имаше такъв юнак. Изнудваше, викаше, крещеше и псуваше докато не го изгонят. Хубаво, ама един, втори и процесът се забавя с няколко години.

Когато един бизнесмен реши да инвестира в нов проект, в повечето случаи се спира на познати лица. Нали за тях е чел, гледал по телевизията и всички говорят и предлагат. Доста често грешен, но нормален ход. И който наруши статуквото, има шанс да просперира. Може да има други, по-кадърни, но тях никой не ги знае. 

Единственият шанс за успех е наемането на млади ръководители и треньори, или на такива, които не са се “изцапали” през годините. Колкото и да са малко, все още се намират. Взимаш ги, даваш им шанс и ги създаваш. Просто трябва време човек да се ориентира и да ги намери, но този процес изисква време.

Най-правилният подход е налагането на млади ръководители и треньори, които имат желание да се учат. Лудогорец вече се спря на Яков Папарков, Галин Иванов и Виктор Георгиев, което би трябвало да дава надежда на “орлите”. Амбициозни мъже, които работят усърдно да оставят положителна следа в клуба.

Очевидно проблем пред Лудогорец е привличането на достатъчно талантливи млади момчета, тъй като възможностите са силно ограничени. Дори и при осигурените отлични условия, трудно някой родител ще си пусне детето от София, Пловдив или Стара Загора в Разград, което е далеч от дома. Но въпреки това Лудогорец макар и с доста усилия привлича деца. Ако идеята на Кирил Домусчиев да направи голяма школа в София се осъществи, този проблем на секундата ще бъде решен.

Следващата голяма крачка пред разградчани би трябвало да е налагането на юноши в първия тим.
Не да го прави, защото някой е решил да критикува или напада, а защото ще осигури стабилност на отбора години напред. Това не означава, че “орлите” трябва да променят политиката си с привличането на класни чужденци и да отстъпват извоюваните позиции. Просто постепенно да намалят количеството легионери. Ще привличат само такива, които не могат да си създадат. Такива като Кафу и Марселиньо.

Вратарят, бековете, единият от централните защитници и вътрешния халф, задължително трябва да са от школата. Изключение може да се направи, ако попаднат на Кайсара. Но това е много рядко. Естествено, че няма как да стане от днес за утре. По един юноша на година да се интегрира, след пет години гръбнакът ще е от собствените им кадри. Тогава интересът към клуба ще бъде още по-голям и българинът ще бъде до болка съпричастен. Няма да има злостни нападки, тъй като феновете на тима ще бъдат пряко заинтересовани и доста активни.

По простата причина, че малчуганите от тяхната махала, които са израснали пред очите им, са се реализирали успешно. Децата от техния град, които са гледали, хранели, ако щеш и овиквали, представляват Лудогорец. Тогава няма да има избягали футболисти за хиляда лева повече. Няма да гледат на Лудогорец само като на трамплин, а на втори дом и ще бъдат лоялни.

Стига Лудогорец да намери начин да създаде и да има волята да налага децата, което ще е доста трудно. Защото там никой не чака, всеки мач се играе за победа. Затова е нужно много работа в школата, за да може юношите да влизат в дълбокото подготвени. “Орлите” твърдят, че имат таланти. Да видим…

Следвай ни: