)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Българинът Георги Николов е един от създателите на азербайджанския Интер Баку. През 2006 г. той основава клуба и за около десет години го прави два пъти шампион на страната. Още седем пъти Интер е в призовата тройка на шампионата. Два пъти достига до трети предварителен кръг на Шампионската лига и Лига Европа. В отбора играха и някои българи, като Петър Златинов, Александър Томаш. В Интер една година беше и загиналият в самолетна катастрофа бразилец Фелипе Машадо. От една година роденият в Ямбол българин е със забрана да напуска богатата република от бившия СССР. Николов е търсил съдействие от българските власти, но, уви, той не може да се прибере в родината си.
- Господин Николов, от близо година имате забрана да напускате Азербайджан, но и сте без разрешение да останете легално. Защо се стигна до тази ситуация?
- Преди да обясня защо не мога да напускам Азербайджан, искам да изкажа моите най-искрени съболезнования на семейството на Фелипе Машадо. Разбрах, че момчето е сред загиналите в самолетната катастрофа в Южна Америка. Беше добър футболист и след като игра за ЦСКА, дойде при мен в Интер Баку. Изкара една година. Възпитано момче. А сега за мен и въпроса, който ми зададохте. Всичко започна през 2015 г. Тогава Азербайджан беше застигнат от икономическата криза. Тя повлия на живота и бизнеса. Собственикът на Интер беше собственик и на Международната банка на Азербайджан. Докато банката работеше добре, клубът се развиваше много добре. След това изпадна в неплатежоспособност и започна разследване срещу него. Парите секнаха, Интер изпадна в много затруднено положение. Аз останах в клуба, защото имах убеждението, че не мога да напусна нещо, което съм създал, в такъв момент. Разследването на местната прокуратура срещу шефовете на банката беше сериозно. Причината да се разследват и връзките на шефа на банката с Интер беше, защото клубът се финансираше по добре позната и у нас схема с кредити.
- Само така ли беше финансиран Интер?
- Не, имаше и други източници. Аз също осигурявах средства, влязоха между 800 000 и 1 милион евро от реклама и тв права, което е доста сериозна сума в рамките на една година. Но след проблемите с банката успяхме да завършим сезон 2014-2015 г. След края на шампионата ми се обадиха от местната прокуратура, за да отида на разпит. Викнаха ме още веднъж и това беше всичко. След това следователят в устен разговор ми каза, че не мога да напускам страната до второ нареждане. Същевременно ми казаха, че към мен нямат претенции. Не бях нито обвиняем, нито свидетел по делото за банката.
- Какво стана с документите, които ви отнеха, и защо?
- Първо ми изтече старият международен паспорт. Подадох документи да ми го подновят. Нямаше проблем и ми издадоха нов. Когато обаче на 19.09.2015 г. трябваше да се прибера в България, на летището в Баку ме спряха и не ми позволиха. Интересното е, че бяхме със съпругата ми. На нея й позволиха, а на мен от граничен контрол ми казаха, че има забрана да напускам страната. Прибрах се обратно в нас и се оказа, че на 11.09.2015 г. е написано писмо до мен, с което ме уведомяват. Аз го получих чак на 28 същия месец
- Какви бяха мотивите за забраната?
- Да ви призная, така и не стана ясно. Потърсих съдействие от нашето посолство. Те пратиха нота до МВР на Азербайджан. Получиха отговор, че ми е забранено, защото съм свидетел по делото. Най-странното е, че до приключването му аз така и не бях призован. Викаха ме два пъти и аз ви разказах за тези случаи. Така започнаха опитите ми да разбера защо се случва всичко.
- Обърнахте ли се към българските власти за съдействие?
- Да, както казах, действах по каналния и единствен начин да стигна до истината, беше чрез официалните институции. Писах писмо до президента Росен Плевнелиев, до премиера Бойко Борисов, министрите Румяна Бъчварова и Христо Иванов. В него разказвах всичко и молех за съдействие от съответните институции. В писмото обяснявах, че като ми забраняват да напусна Азербайджан, без да съм обвинен в нищо, на практика нарушават човешките ми права. Получих бърз отговор от нашето министерство на правосъдието, че те са питали колегите си от Азербайджан за мен по случая. Било им е отговорено, че съм призован за свидетел, а реално аз не съм бил свидетел.
- Какво стана след това?
- Реално нищо. Имаше размяна на писма между мен, посолството ни в Азербайджан и българските институции. Адекватен писмен отговор и до днес нямам. Януари 2016 г. ми изтече разрешителното за престой в Азербайджан. Подадох документи да ми бъде продължено, но получих отказ. Сега нито мога да напусна страната, нито съм законно тук.
- Как се издържате?
- Ще ви отговоря кратко - не питайте. Много е трудно, не мога нито да работя, нито да си тръгна.
- При вас е съпругата ви, тя може ли да напуска?
- Да, тя може да напусне, но не може най-вероятно да се върне, защото и нейното разрешително изтече. Ако тя сега си тръгне, ще й сложат финансова глоба и черен печат.
(В този момент в интервюто се включва и съпругата му)
- Здравейте, моето име е Валерия. Искам да кажа, че съм възмутена от българските власти. За мен те не направиха всичко по случая с моя съпруг Георги. На няколко пъти исках среща с посланичката ни тук, но така и не се видяхме с нея. Препращаха ме към нейни асистенти, към консула ни. Проблемът на госпожа Спасова е, че тя имаше една година от мандата си тук. Просто спря да работи и да се интересува от нашия случай. Още по-фрапантен е случаят с едно момче от нашето външно министерство, мисля, че се казваше Модев. Отговаря за отдела по човешките права. Когато успях да се свържа с него и да му кажа, че реално тук се нарушават човешките ни права и искаме съдействие, този човек обърка Азербайджан с Афганистан. Знаете ли какво ми каза - "ами, госпожо, то в Афганистан е така". Бях ужасена, че служител на външно министерство не прави разлика!. Ето, такива хора работят и по посолствата ни и в Министерството на вътрешни работи. Уверявам ви, ще съдя България за незачитане на човешките ни права.
(В интервюто се включва отново Георги Николов)
- Вижте, чувствам се като във вакуум. Нито съм виновен, нито обвинен, но и като в златна клетка. Никой не ни притеснява, не ни натиска или въздейства тук, но и няма решение на казуса. Иска ми се да вярвам, че в крайна сметка ще успея да се прибера при двегодишното ми внуче. Знаете ли, тежко е, видях детето на 20 дни, а вече е не две години.
- Не търсихте ли и други канали за информация?
- Азербайджан е много подредена държава. Тук не е редно, а и не е прието да се търси информация по неформален път. Използват се официални източници и институции. За да стигнеш до една институция, преди това трябва да те е препратила предишна. Никой не дава случайно информация. Хората са други.
- Не ви ли предложиха съдействие шефовете на местната федерация?
- От тях получих съчувствие, но не те са хората, които могат да ми помогнат.
- Добре, но в крайна сметка делото е приключило, и то с осъдителни присъди.
- Именно. Има присъди и осъдени за фалита на банката. И въпреки това забраната към мен не пада. Странен казус, но искрено вярвам, че всичко ще си дойде на място.
Асен Томов, Ивайло Йолчев
"7 дни спорт"
- Господин Николов, от близо година имате забрана да напускате Азербайджан, но и сте без разрешение да останете легално. Защо се стигна до тази ситуация?
- Преди да обясня защо не мога да напускам Азербайджан, искам да изкажа моите най-искрени съболезнования на семейството на Фелипе Машадо. Разбрах, че момчето е сред загиналите в самолетната катастрофа в Южна Америка. Беше добър футболист и след като игра за ЦСКА, дойде при мен в Интер Баку. Изкара една година. Възпитано момче. А сега за мен и въпроса, който ми зададохте. Всичко започна през 2015 г. Тогава Азербайджан беше застигнат от икономическата криза. Тя повлия на живота и бизнеса. Собственикът на Интер беше собственик и на Международната банка на Азербайджан. Докато банката работеше добре, клубът се развиваше много добре. След това изпадна в неплатежоспособност и започна разследване срещу него. Парите секнаха, Интер изпадна в много затруднено положение. Аз останах в клуба, защото имах убеждението, че не мога да напусна нещо, което съм създал, в такъв момент. Разследването на местната прокуратура срещу шефовете на банката беше сериозно. Причината да се разследват и връзките на шефа на банката с Интер беше, защото клубът се финансираше по добре позната и у нас схема с кредити.
- Само така ли беше финансиран Интер?
- Не, имаше и други източници. Аз също осигурявах средства, влязоха между 800 000 и 1 милион евро от реклама и тв права, което е доста сериозна сума в рамките на една година. Но след проблемите с банката успяхме да завършим сезон 2014-2015 г. След края на шампионата ми се обадиха от местната прокуратура, за да отида на разпит. Викнаха ме още веднъж и това беше всичко. След това следователят в устен разговор ми каза, че не мога да напускам страната до второ нареждане. Същевременно ми казаха, че към мен нямат претенции. Не бях нито обвиняем, нито свидетел по делото за банката.
- Какво стана с документите, които ви отнеха, и защо?
- Първо ми изтече старият международен паспорт. Подадох документи да ми го подновят. Нямаше проблем и ми издадоха нов. Когато обаче на 19.09.2015 г. трябваше да се прибера в България, на летището в Баку ме спряха и не ми позволиха. Интересното е, че бяхме със съпругата ми. На нея й позволиха, а на мен от граничен контрол ми казаха, че има забрана да напускам страната. Прибрах се обратно в нас и се оказа, че на 11.09.2015 г. е написано писмо до мен, с което ме уведомяват. Аз го получих чак на 28 същия месец
- Какви бяха мотивите за забраната?
- Да ви призная, така и не стана ясно. Потърсих съдействие от нашето посолство. Те пратиха нота до МВР на Азербайджан. Получиха отговор, че ми е забранено, защото съм свидетел по делото. Най-странното е, че до приключването му аз така и не бях призован. Викаха ме два пъти и аз ви разказах за тези случаи. Така започнаха опитите ми да разбера защо се случва всичко.
- Обърнахте ли се към българските власти за съдействие?
- Да, както казах, действах по каналния и единствен начин да стигна до истината, беше чрез официалните институции. Писах писмо до президента Росен Плевнелиев, до премиера Бойко Борисов, министрите Румяна Бъчварова и Христо Иванов. В него разказвах всичко и молех за съдействие от съответните институции. В писмото обяснявах, че като ми забраняват да напусна Азербайджан, без да съм обвинен в нищо, на практика нарушават човешките ми права. Получих бърз отговор от нашето министерство на правосъдието, че те са питали колегите си от Азербайджан за мен по случая. Било им е отговорено, че съм призован за свидетел, а реално аз не съм бил свидетел.
- Какво стана след това?
- Реално нищо. Имаше размяна на писма между мен, посолството ни в Азербайджан и българските институции. Адекватен писмен отговор и до днес нямам. Януари 2016 г. ми изтече разрешителното за престой в Азербайджан. Подадох документи да ми бъде продължено, но получих отказ. Сега нито мога да напусна страната, нито съм законно тук.
- Как се издържате?
- Ще ви отговоря кратко - не питайте. Много е трудно, не мога нито да работя, нито да си тръгна.
- При вас е съпругата ви, тя може ли да напуска?
- Да, тя може да напусне, но не може най-вероятно да се върне, защото и нейното разрешително изтече. Ако тя сега си тръгне, ще й сложат финансова глоба и черен печат.
(В този момент в интервюто се включва и съпругата му)
- Здравейте, моето име е Валерия. Искам да кажа, че съм възмутена от българските власти. За мен те не направиха всичко по случая с моя съпруг Георги. На няколко пъти исках среща с посланичката ни тук, но така и не се видяхме с нея. Препращаха ме към нейни асистенти, към консула ни. Проблемът на госпожа Спасова е, че тя имаше една година от мандата си тук. Просто спря да работи и да се интересува от нашия случай. Още по-фрапантен е случаят с едно момче от нашето външно министерство, мисля, че се казваше Модев. Отговаря за отдела по човешките права. Когато успях да се свържа с него и да му кажа, че реално тук се нарушават човешките ни права и искаме съдействие, този човек обърка Азербайджан с Афганистан. Знаете ли какво ми каза - "ами, госпожо, то в Афганистан е така". Бях ужасена, че служител на външно министерство не прави разлика!. Ето, такива хора работят и по посолствата ни и в Министерството на вътрешни работи. Уверявам ви, ще съдя България за незачитане на човешките ни права.
(В интервюто се включва отново Георги Николов)
- Вижте, чувствам се като във вакуум. Нито съм виновен, нито обвинен, но и като в златна клетка. Никой не ни притеснява, не ни натиска или въздейства тук, но и няма решение на казуса. Иска ми се да вярвам, че в крайна сметка ще успея да се прибера при двегодишното ми внуче. Знаете ли, тежко е, видях детето на 20 дни, а вече е не две години.
- Не търсихте ли и други канали за информация?
- Азербайджан е много подредена държава. Тук не е редно, а и не е прието да се търси информация по неформален път. Използват се официални източници и институции. За да стигнеш до една институция, преди това трябва да те е препратила предишна. Никой не дава случайно информация. Хората са други.
- Не ви ли предложиха съдействие шефовете на местната федерация?
- От тях получих съчувствие, но не те са хората, които могат да ми помогнат.
- Добре, но в крайна сметка делото е приключило, и то с осъдителни присъди.
- Именно. Има присъди и осъдени за фалита на банката. И въпреки това забраната към мен не пада. Странен казус, но искрено вярвам, че всичко ще си дойде на място.
Асен Томов, Ивайло Йолчев
"7 дни спорт"
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)