Благодарим Ви, Тренер!

Само преди няколко дни на 09.11.2016 година ни напусна легендата на българския волейбол Брунко Илиев.

Дни преди да навърши 71 години, специалистът от село Трънчовица загуби битката с тежко заболяване и се пренесе на едно по-добро място.

Първата ми среща с този отдаден на играта човек бе през 2008 година, когато с връстниците ми за първи път прекрачихме прага на зала „Панайот Пондалов“, за да научим тайните на волейбола. Още от първия миг всички усетихме респекта, който г-н Илиев излъчваше. Той беше колкото строг и справедлив с нас, толкова и усмихнат и забавен човек (б.а. в продължение на една година ме наричаше Гошко, въпреки че не се казвах така, което от своя страна караше другите момчета в залата да се забавляват).

Не минаваше тренировка без да научим нещо ново директно от кухнята на волейбола, тъй като Тренерът винаги  ни е съветвал: тук бъркаш, това пробвай да го направиш по този начин, опитай да не мислиш за грешката. Той просто ни даваше спокойствието на игрището, за да можем да не мислим за изпуснатите шансове, а за тези, които ще се открият пред нас.

Брунко Илиев имаше и странно, но интересно чувство за хумор. Често ни наричаше „телета“ и „щурчовци“, но това, което развеселяваше всички на тренировка бе, когато ние сътворявахме нещо комично на игрището и той ни задаваше въпроса „Момчета, вие какъв спорт сте?“
Няма спор около факта, че г-н Илиев можеше да прощава. Той видя у нас както добрите ни страни, така и лошите. Често му отговаряхме, правехме му на пук, нарочно пропускахме тренировки, но когато отново се връщахме в залата, той винаги ни посрещаше с усмивка, „пускаше“ отново някоя шега, с която искаше да попита „къде беше толкова време, че те нямаше?“, след което всичко си беше както преди и двата часа, които прекарвахме в залата минаваха неусетно.

Историите около нашия Треньор са безброй, не мога да разкажа всички. В момента мога да кажа само едно:

Благодарим Ви, Тренер! Благодарим Ви, Тренер, че бяхте наш треньор и наш родител! Благодарим Ви, Тренер за всичко, което ни научихте както за волейбола, така и за живота! Благодарим Ви, Тренер, че бяхте и винаги ще останете част от нашия живот!

Един от многото волейболисти на Славия,
израснали и станали мъже, покрай великия Брунко Илиев