Шансът на Венгер да изтрие етикета „Специалист по провали”

Когато човек загледа днес футбола на върховото ниво в Премиър Лийг, може да бъде простен, ако си помисли, че вече не отборите, а треньорите играят един срещу друг. Вижте само рекламния анонс на голям мач по Скай и ще разберете, че предстои гладиаторска битка например между Клоп и Конте или между Пеп и Поч за най-напомпаната титла на земята.

По отношение на история и взаимна омраза обаче всички тези сблъсъци бледнеят пред онзи, който предстои на „Олд Трафърд” в събота – Жозе Моуриньо срещу Арсен Венгер: истински двубой на сърдитковци, който тече вече повече от 12 години, без никакъв намек за примирие.

Куп вербални и дори физически удари бяха разменени в този период, но най-низкият от тях бе определението на португалеца през 2014 за французина като „специалист по провали”.

В онзи момент Моуриньо бе обсипан с атаки заради това. Обвинен в изкривяването на факти, в показване на огромно неуважение, в принизяване на иновативен гений, който е донесъл толкова много на английския футбол.

Което е мъничко нечестно, тъй като Венгер го бе подкокоросал с обвинение, че той е „наплашен от провал”. Пък и, поне погледнато от позицията на португалеца, неговото твърдение не е толкова неподковано.

Днешният мениджър на Манчестър Юнайтед дойде в Челси през юни 2004 година, откогато насам Венгер не е печелил нито английската, нито европейската титла. Да, спечели три купи на Англия в този период, ала както ще ви кажат всички елитни треньори в най-големите световни клубове, обичайно на работа те оставя само титлата.

Венгер освен това се провали в опитите си да бие Моуриньо в 13 мача за първенство и купи, като единственият му триумф дойде в миналогодишния спор за Къмюнити Шийлд.

Някои биха казали, че Моуриньо е просто прокоба за него. Нечовешки преобръщач на реалността. И ако погледнете рекорда на мениджъра на Арсенал срещу предводителите на Челси преди 2004 година, тази теза би издържала с успех. Венгер би Рууд Хулит с 4 победи на нула, Джанлука Виали с 3:2 и Клаудио Раниери с огромната разлика 8:1.

След 2004 г. обаче показателите му срещу другите мениджъри на „сините” освен Моуриньо са слаби: срещу Хуус Хидинк балансът от победи е 0:3, срещу Карло Анчелоти е 1:3, срещу Роберто Ди Матео и Рафаел Бенитес е 0:1, а поравно е с Авраам Грант. Надви само Андре Вилаш-Боаш и Луиж Фелипе Сколари, с които се срещна по веднъж и които бяха уволнени посред първите си сезони на „Стамфорд Бридж”. Така че да не би Челси, а не Жозе, да е прокобата на Венгер и именно „сините” да са виновниците за 12-годишната суша откъм титли в ПЛ?

Не и ако хвърлите поглед към сегашния клуб на Моуриньо, защото отново има ера преди и след 2004 година. Преди това Венгер би Алекс Фъргюсън с 6:5 победи в лигата, ала след това Фърги го разби с 10:4. И с пет титли.

Дори и в ерата пост-Фърги, Дейвид Мойс и Луис ван Хаал водят по победи на Венгер в първенството (съответно 1:0 и 2:1). А на тях се гледа, поне в Юнайтед, като на специалисти по провала. И ги уволниха.

Работата е там, че цялата теза на Моуриньо е изградена на наблюдението, че в последните 12 години Венгеровият Арсенал постоянно се дъни в най-големите мачове и най-важните етапи на сезона. За човек, който в същия период е спечелил шест шампионски титли в различни страни, точно така изглежда системният провал. Точно затова и Венгер се нуждае повече от всякога да счупи лошата си серия в събота. Предзнаменованията са добри.

Моуриньо е под огромно и растящо напрежение с психологически крехък тим в преходен етап и изнервена от изоставането зад съседа Манчестър Сити и вечния съперник Ливърпул публика. Венгер пък е на 6 точки пред стария си съперник, в серия без загуба от 16 мача, със затихнали гласове в искане на главата му и уверен, че гради поредния велик свой отбор.

Французинът обаче се налага да започне да доказва убеждението си. Трябва да върне спомените за решаващия за титлата гол на Марк Овермарс на „Олд Трафърд” през 1998 г. и да убеди съмняващите се фенове и играчи (като Алексис Санчес), че може отново да превърне лондончани в серийни победители.

Брайън Рийд, „Дейли Мирър”

Следвай ни: