Валверду: Впечатлен съм от професионализма на Григор, близката ни цел е Топ 10

Дани Валверду е роден на 17 март 1986 г. във Валенсия (Венецуела). Завършил е университета Маями в САЩ с диплома по международен маркетинг и финанси. По време на следването си е капитан на отбора по тенис на университета. Стига до №1 на двойки и №3 на сингъл в колежанската ранглиста на САЩ. Бивш професионален тенисист, който стига до №727 в световната ранглиста на сингъл. Бил е треньор на Анди Мъри (2010-14) и Томаш Бердих (2014-16).

С Мъри се запознава в академията „Санчес-Касал” в Барселона, където двамата тренират. Тогава шотландецът е на 15. Двамата стават добри приятели и Валверду играе в двойка с Мъри на турнира на „Куинс Клъб” в Лондон през 2008-а. Анди взема Валверду в щаба си след раздялата с Майлс Маклаган. Дани става официално негов треньор след като Мъри прекъсва взаимоотношенията си с Алекс Коретча през март 2010-а.

Валверду продължава работата си и когато Иван Лендъл е привлечен в щаба през 2012-а. Младият южноамериканец дори е определен за старши-треньор на мъжкия отбор по тенис на Великобритания за олимпийските игри в Лондон, където Мъри става шампион на сингъл. Други два върха в кариерата на Валверду (заедно с Лендъл) са титлите от Големия шлем на Мъри на Ю Ес Оупън през 2012-а и на „Уимбълдън” през 2013-а.

След раздялата с Мъри през ноември 2014-а Дани започва да работи с Томаш Бердих, който по това време е №7 в света. През 2015-а чехът стига до личен рекорд №4. Хуан Мартин Дел Потро използва услугите на Валверду за „Уимбълдън-2016”, но не стигна до по-дългосрочен контракт, тъй като Дани вече се бе преместил да живее в Цюрих, а Кулата от Тандил искаше да е базиран в Аржентина.

Преди три месеца Григор Димитров потърси Дани Валверду и двамата започнаха да работят заедно от Откритото първенство на Канада, където първата ни ракета стигна до ¼-финалите. В 7-те турнира, които Григор е изиграл с треньор Валверду, той само един път загуби в първи кръг (на олимпийските игри в Рио) и записа финал в Пекин, полуфинал на сериите Мастърс 1000 в Синсинати и на турнира в Ченду, четвъртфинал в Торонто, осминафинал на Ю Ес Оупън. Закономерно Григор се върна в топ 20 на световната ранглиста за първи път от една година насам! Димитров започна годината с 20 победи и 16 загуби, а в този период записа 16-7!

Преди първия мач на Григор на турнира в Стокхолм, Дани Валверду отдели време и внимание на тенис-коментатора на Евроспорт Иван Чешанков за едно пространствено и много интересно интервю. Неоценимо съдействие за осъществяването на тази връзка по телефона имаше Георги Стоименов, който е част от мениджърския екип на Григор Димитров и се грижи за развитието на неговата кариера откакто Григор беше на 12 години.

– Здравей Дани, радвам се да се чуем. Как се чувствате в Стокхолм?
– Всичко е наред. Пристигнахме в неделя, малко е студено, но иначе всичко е добре.

– Започнахте да работите с Григор от около три месеца. Тогава той беше №40 в света, сега е №18 и записа поредица отлични резултати. Как оценявате изминалия период?
–  Мисля, че това е комбинация. Сигурно имам принос, но и той свърши чудесна работа. От началото на нашите работни взаимоотношения Григор е много ангажиран и отдаден на процеса и на това да прави правилните неща на и извън корта. Начинът му на мислене помогна доста. Преди да започнем да работим заедно имахме няколко откровени разговора за това как виждаме развитието на неговия тенис, за неговата всеотдайност като професионалист. И двамата бяхме на едно мнение. Това помогна много. Аз казах на Григор, че до края на годината целта ни е да създадем правилни навици и да изградим една солидна основа за 2017-а, когато ще натиснем здраво. Неговото развитие в тези три месеца стана по-бързо отколкото очаквах. И това е негова заслуга.  Той се справи великолепно и показа характер, когато трябваше да се измъква от трудни ситуации, успя да спечели много оспорвани двубои, които можеше да завършат и със загуби. Това направи голяма разлика.

– Вие познавате играта на Григор от вашата предишна работа в професионалния тур. Открихте ли някои нови неща работейки с него? Изненада ли ви с нещо?
– Много добре знаех играта на Григор от преди. Винаги съм го уважавал като тенисист, гледал съм го доста пъти, а и той често заставаше срещу Анди или Томаш. Честно казано, няма нещо, което наистина да ме е изненадало, но най-много ми направи впечатление професионализма и всеотдайността му. В това отношение той превиши очакванията ми. Това го води в позитивна посока в момента и Григор трябва да продължи да държи тази линия. В последните месеци беше изключително отдаден на спорта и за мен това е най-важното нещо. Всички знаят колко специална е неговата игра. Има способностите да бъде екстремно нападателен, но в същото време може да играе и великолепно в защита. Много рядко може да се види тази комбинация, тенисисти които се справят толкова добре с двата аспекта на играта. Той има великолепен сервис, удивителен форхенд, много добър бекхенд, може да излиза на мрежата и да играе агресивен тенис. Но ако трябва да се защитава, го прави по отличен начин, тъй като е невероятен атлет, движи се изключително по корта и има голям талант да се измъква от трудни ситуации. Григор е много завършен тенисист и сега трябва да продължи да работи здраво за да подобри своите силни качества и да се превърне в по-голяма заплаха за най-добрите в света.



– Не искам да Ви поставям в трудна позиция да сравнявате Григор, Анди и Томаш, но нека да поставим въпроса така – какво го отличава от тях?
– Обичам да сравнявам състезатели на върха на тяхната игра, колко постоянни, последователни са в изявите си. Трябва да кажа, че Григор не е бил толкова постоянен като Анди и Томаш, но той работи именно върху това. Осъзнава, че ако искаш да бъдеш в топ 10 или в топ 5 на света, е необходимо да бъдеш последователен през цялата година. Единственият начин да постигнеш това е да направиш тениса твой приоритет, да бъдеш 100% отдаден и фокусиран на спорта през цялата година. Тенисът е много труден спорт и само с подобна отдаденост можеш да стигнеш до върха и да се задържиш там. Анди и Томаш го показват година след година. Сравнявайки обаче играта мога да кажа, че Григор е по-пълноценен. Томаш е много нападателен и има предимство в това отношение, но защитата му не е толкова добра колкото тази на Григор, който категорично е по-разностранен. Успешната кариера на Томаш е основана обаче на постоянството му. Това в момента търси и Григор – да бъде постоянен в играта и в психическата настройка.

– Това ли е най-голямата разлика между тенисистите от топ 5 или топ 10 и останалите – силната психическа устойчивост?
– Има нещо много специално не само в най-добрите тенисисти, но в най-добрите спортисти по принцип. Те имат една вътрешна сила, която е много трудно да се „преподава”. Може да видите разликата – те винаги са гладни, никога не са доволни от постигнатото. Искат повече и повече успехи. Това ги кара да продължават да натискат себе си да бъдат 100% отдадени през годината, през цялата кариера. Те тренират и се опитват да се усъвършенстват всеки един ден.

– Вие сте били на върха на тениса с Анди Мъри. В едно от първите интервюта, след като започнахте да работите с Григор, бяхте казали: „Уверен съм, че може да постигнем много”. Какво означава „много” за Григор, като се има предвид неговия потенциал?
– „Много” е широко понятие. За него е важно да има краткосрочни и средносрочни цели. В момента не мисля, че трябва да гледаме много надалече. Така ще придобие постоянството, което търсим. С фокус върху краткосрочните цели. Като тенисист той има огромен потенциал, но потенциала не прави топ-спортистите. Постоянството го прави. Категорично смятам, че Григор може да се върне в топ 10 и това е средносрочната ни цел – следващата година да атакуваме топ 10! Аз вярвам в потенциала и професионализма му, и че ще даде всичко от себе си. Ако го постигнем, ще пренастроим целите си след това.

– Двете трудни и драматични 3-сетови победи, които Григор направи в първите два кръга на турнира в Пекин срещу Стив Джонсън и Лука Пуй, според мен бяха по-значими от тази срещу Рафаел Надал. Защото преди това той беше загубил тежък полуфинал срещу Алберт Рамос в Ченду и съществуваше опасност да се поддаде на негативните емоции, както се случи по-рано през сезона след кошмарната загуба на финала в Истанбул. Напротив – Григор се върна по-силен на корта. Споделяте ли това мнение и какво означава за вас представянето му в Пекин?
– Хубаво е, че говоря с някой, който разбира спорта. Това прави разговора по-лесен и приятен. Да, напълно съм съгласен с вас. Говорих с Григор след мача с Рамос. Опитвам се да го накарам да не мисли за малките неща, а да гледа голямата картина. В Ченду той играеше много добре, а този мач се изплъзна от ръцете му. Той завърши с 18 точки повече в мача от Рамос, но загуби. Казах му, че при един нормален развой, щеше да спечели в два сета, но подобни неща се случват в тениса. Една-две грешки в неподходящия момент и развоят се променя, но важното е, че игра добре през седмицата, удряше добре топката, работеше много усърдно на и извън корта. В такъв момент трябва да се гледа рационално и обективно. Разбира се, че е много тежък момент, защото имаш шанс не само да спечелиш мача, но и да вземеш титлата, но най-важното нещо е, че продължаваме да правим стъпки напред всеки ден. Както говорихме в началото, няма да се притесняваме какво се е случило в един мач или в един турнир, а ще работим всеки един ден за създаване на една солидна база и навици. Казах му: „И аз съм ядосан, но ти предстоят още важни седмици, така че трябва да се съсредоточиш върху работата си в тренировките и в мачовете. Тенисът ти се подобрява всеки ден и върху това трябва да се фокусираме”. Бях много горд от начина, по който спечели срещу Джонсън особено, защото водеше със сет и пробив и имаше мачболи в тайбрека на втория сет, но го загуби. Като имах предвид, че това беше първият му мач след загубата от Рамос, си казах, че третият сет с Джонсън ще е предизвикателство за Григор. Но той намери сили, пребори се и стигна до победата. От серията му в Пекин, именно този мач ме направи най-щастлив и горд!

– Григор записа първа победа срещу Надал. Като треньор как реагирате след такъв мач – „един обикновен мач”, „справи се чудесно, но има още работа за вършене” или по друг начин?
– Опитвам се да бъда колкото се може по-обективен. Говорим за мача в конкретния ден, а не за това какво се е случило в последните 5 години срещу Надал. Казах му нещата, които е направил добре и тези, които е сгрешил, за да съм сигурен, че ще се опита да ги избегне следващия път. Когато един тенисист постигне голяма победа – първата си срещу някой от най-добрите, много важно е да получи признание, да бъде оценен. Все пак има само една кариера и трябва да изживява радостните неща в нея. Казах му, че съм много горд с победата и да се наслаждава на момента, но и че има неща, които може да се направят по-добре и трябва да продължим да работим върху тях.

– В началото на вашата работа с Григор къде поставихте приоритета – върху вдигане на неговата увереност, тъй като той беше в серия от загуби, или върху конкретни неща от играта му?
– Най-важното нещо беше да върна увереността му, а според мен това може да се получи като се работи върху силните му страни. Когато те се върнат на обичайното равнище, тенисистът може да ги използва за да се чувства отново добре на корта. Първите няколко седмици се фокусирахме само върху сервиса, форхенда, експлозивното му придвижване по корта и чак когато започна да се чувства комфортно, започнахме да работим върху някои модели на игра и на други неща. Важно е да имаш увереност и извън корта. Затова прекарахме много време заедно, говорейки и за тенис, но и за нещата извън играта.

– Кога за първи път видяхте Григор да играе и какви бяха впечатленията ви?
– Беше преди много време – в академията в Барселона, където и аз тренирах. Той може би беше на 17. Първият професионален мач на Григор, който съм гледал, беше на турнира в Ротердам през 2009-а срещу Рафа. Първите ми впечатления бяха – изумителен талант, който има много свободно движение при ударите и може да е експлозивен във всеки момент. Но винаги има въпроси, когато на тези години видиш подобен тенисист – колко дълго може да играе така? Винаги съм имал този въпрос за него и сега търсим правилния отговор. Искаме да играе експлозивно за по-дълго време, а не само за няколко гейма. Целта ни е да изградим голяма дисциплина при играта от основната линия и да поддържа равнището си в дългите мачове.

– През 2014-а Григор имаше най-добрата си година досега, играейки стабилно от основната линия, много контролирано и търпеливо. Неговата натура обаче изглежда да е друга – да играе по-агресивно, атрактивно. Тогава сякаш оживява на корта. Как се намира балансът между това да бъдеш себе си на корта, но и да бъдеш успешен?
– Много тънка е линията, но Григор е интелигентен тенисист и ние често говорим за модели на игра и ефективност. Той разбира играта невероятно добре и всичко опира до това да осъзнае кога е правилният момент да бъде агресивен, защото може да разчита на своя атлетизъм и движение по корта и да бъде търпелив в разиграванията. Няма нужда да прибързва, защото е способен да стига до много топки, независимо колко далече са те, използвайки скоростта и гъвкавостта си. Това прави съперниците нетърпеливи, тъй като той може да ги кара да играят отново и отново и отново. Трябва да разбере, че има две оръжия – търпението и изчакването на правилния момент за удар, а след това нужната агресия за да премине в атака. Сега работим върху избора на удари в определени модели на игра. Има още много какво да подобрим, за да настигнем най-добрите, защото Григор е доста амбициозен и от дете има най-високите цели.

– Кога за първи път си казахте – „Мога да помогна на този младеж”?
– Никога не съм си казвал това, по-скоро си мислех, че би било добре да работя някога с него. Защото всички виждахме таланта му.  Нямам манталитета да смятам, че мога да помогна на този или онзи човек. Никога не знаеш дали ще установиш връзка треньор-играч. Григор е великолепен и като човек. Много е трудно да намериш тази комбинация – голям талант и приятна личност. И аз съм много щастлив и благодарен, че имам тази възможност – да работя с него.

– Каква трябва да бъде ролята на треньора – ментор/бащинска фигура или приятел на играча?
– Отново става дума за тънка линия на баланс между двете. Трябва да има граници и разбиране от самото начало, че ти си треньор, а не част от фамилията. В същото време като треньор трябва да си отворен да обсъждаш много различни неща, далеч от това, което се случва на тенис корта. Защото прекарвате заедно 35-40 седмици от годината и е от голяма важност да се създаде здрава връзка на доверие. Треньорът трябва да казва мнението си и да напътства за неща извън спорта, тъй като те понякога оказват голямо влияние на играчите, когато тренират или се състезават.

– Има тенисисти, които дават най-доброто от себе си на голямата сцена, но имат проблеми с мотивацията, когато играят срещу по-ниско класирани от тях в световната ранглиста. Григор доказа още в Ротердам през 2009-а, че има място в елита, но понякога демонстрира проблеми срещу по-слаби съперници….
– Не мисля, че Григор е в тази група тенисисти. Той има титли на по-ниска категория турнири. На корта има поведението на топ-играч, което е много окуражаващо. Не се притеснява от големи мачове, а това не се среща много често. А иначе опира до играча да разбере и да приеме какво е необходимо, за да достигне целите си. Ако искаш да бъдеш само в топ 50 или топ 100, можеш да имаш приливи и отливи в играта през сезона, да не се представяш много силно в по-ниската категория турнири и да се мотивираш само за големите. Но тогава ще срещаш по-рано най-добрите в големите турнири, тези, които са били постоянни през годината и заслужават повече от теб да спечелят мача. Така или иначе ти ще загубиш тези мачове. Тенисът е много истински спорт и ти дава това, което ти си му дал, което си вложил в него. Затова го обичам и е моята най-голяма страст. Ако си всеотдаен, работиш усърдно и професионално ден след ден, турнир след турнир, давайки 100% от себе си, тенисът ще ти се отблагодари с резултати. Тенисистът трябва да разбере, че няма значение какъв е турнирът, от каква категория е. Той трябва да се раздава всеки ден за да създаде правилните навици и когато стигне до голямата сцена, ще заслужава да спечели мача поне колкото другия играч и ще се получи здрава битка. Не можеш да очакваш да спечелиш големите мачове, ако не даваш 100% от себе си през цялата година.



– Анди Мъри казва, че вие сте много усърдно работещ треньор, който има огромни познания за играта. Кога за първи път помислихте да станете треньор и как се превърнахте в толкова търсен от най-добрите тенисисти в света?
– В началото на моята кариера имах голям късмет да работя с някой като Анди. Когато започнах с него преди 8 години, той беше №3 в света. Така стартирах на върха на играта. Да бъда с него ме научи на много неща – да разбера какво е нужно да бъдеш на върха и какъв тип манталитет е необходим за това. Помогна ми и това да работя много време заедно с топ-треньори като Дарън Кейхил, Алекс Кореча, Иван Лендъл за няколко години. Имах великолепни ментори, така да се каже. И това помогна кариерата ми да се развие много по-бързо от обичайното.

– В новата ера на тениса екипът около един тенисист става все по-голям и по-голям. Необходимост ли е това или мода? Вие сте работил заедно с Иван Лендъл. Как се разпределя работата между фигура от неговия калибър и втория по ранг треньор?
– Понякога на върха на играта, това може да е необходимост. Ако решиш да назначиш някоя легенда или успешен бивш тенисист, обикновено те не могат да пътуват постоянно с играча и за това е хубаво да има втори треньор, който е винаги на разположение. В повечето случаи тези взаимоотношения са много добри и има допълване. Вярвам, че за да бъдеш здрав и в добра физическа форма през цялата година, трябва да имаш екип около теб – фитнес треньор, физиотерапевт. Това е задължително заради изключително тежкия сезон, който имат играчите в елита през последните години. Не мисля, че е мода или някакво течение. По-скоро въпрос на личен избор на тенисиста дали иска да работи с един или двама треньори, но тези които използват споменатата формула са доста успешни в момента.

– Какво мислите за ролята на спортния психолог? Има ли тенисисти от топ 10, които не използват такъв?
– Тези, с които съм работил, са използвали от време на време. Не знам за останалите от топ 10. Сигурен съм, че някои също имат психолог. Може да бъде много ползотворно, но само ако тенисистът приема и чувства, че това е нещо, от което има нужда. В крайна сметка той е този, който ще трябва да отвори душата си пред психолога.

– Използвате ли визуализация на удари или ситуации на корта в работата си?
– Всякакъв вид визуализация е добра за тенисистите, не само за удари, но и за ситуации в мача.  Трябва да помогнеш на мозъка да свикне, да се чувства комфортно в определени ситуации. Аз съм „за”, но пак всичко е индивидуално. Има играчи, които стават много нервни, когато трябва да визуализират, тъй като започват прекалено много да премислят нещата. Някои се уморяват психически от това, защото не са свикнали да работят по този начин. Познавам играчи, които го правят и им помага, но и други, които не виждат полза от визуализациите. Григор е отворен за тази методика, но все още не сме навлезли напълно в нея, защото работим върху други неща.

– А какво смятате за криотерапията като метод за по-добро и бързо възстановяване? Ползвате ли я?
– Много е полезна, но не е хубаво да се прилага много често, защото тогава тялото започва да привиква и не се получава пълният й ефект. Според мен е идеална след дълги и тежки турнири. По време на турнирите от Големия шлем използваме само пакети с лед след мачовете и това дава добри резултати. Криотерапията обикновено се прилага след турнири, а не по време на провеждането им.

– Знам, че след малко трябва да отивате на тренировка и затова ще ви задам следния последен въпрос. Как изглежда за вас перфектният мач на Григор – „грозна победа” срещу играч от топ 5 или мач, в който е дал най-доброто от себе си и е спазвал тактическите указания?
– За мен най-важно е той да може да се приспособява към различни ситуации. Обикновено имаме основен план или тактика, когато Григор излиза за голям мач, но това което най-добрите тенисисти имат е способността им да се саморегулират в течение на мача в зависимост от ситуациите, които възникват на корта. Защото ти излизаш с определен план, но когато играеш с топ-тенисист, той разбира бързо какво правиш и ще се опита да промени нещо, за да те изкара от твоя план. Приспособяването е от огромна важност срещу топ-играчите, защото те са изключително интелигентни и разбират играта много добре. За мен е важно Григор да се придържа към предварителния план през по-голямата част от мача, но още по-важно е да разбере кога има нужда да търси и как да намира решения, да има различен подход към своя план. Той добре знае, че аз съм голям поддръжник на спазването на тактическия план, но особено срещу най-добрите, ще има моменти, в които трябва да намира различни решения. Това е най-голямото предизвикателство срещу играчи от топ 5, особено в мачове във формат три от пет сета, защото в тях има много време за подобни промени на подхода, когато си ги притиснал.

Tenniskafe.com