Не сектор „Б”, а политическите гангстери погребаха футбола и ЦСКА

Публика – да. Футбол – трагичен. Това е кратката равносметка след срещата ЦСКА-София – Левски, която бе наблюдавана на живо от 25 000 запалянковци на двата отбора.

За всички е ясно, че това не бе обикновен мач. Видя се, че едните яростно се борят за легитимация, а другите им показаха, че никога няма да я получат. Колкото и публиките на двата отбора да твърдят, че не се интересуват от мнението на противниковия лагер, в съботния следобед категорично се доказа, че това не е така.

А ситуацията непосредствено преди мача стана толкова абсурдна, че от крайния изход на срещата едва ли не зависеше бъдещето на сини и червени. При загуба щеше да има страхотни катаклизми на „Герена” и още по-големи на „Армията”. Собствениците – скрити и явни, и благодетелите – знайни и незнайни, усетиха това и го предадоха надолу по веригата.

Логично, огромното напрежение буквално смаза играчите на ЦСКА-София и Левски, които през по-голямата част от двубоя дразнеха с непохватните си изяви неутралния футболен запалянко.

При други обстоятелства след подобно представяне двата клуба щяха да са сринати със земята от критични анализи и коментари, а сега се говори за всичко друго, но не и за футбол.

Имаше хвърлени по хора сигнални ракети, ударени с бутилки футболисти и... едно погребение – погребението на ЦСКА.

За съжаление именно действията на сектор „Б”, а не представянето на играчите са най-обсъжданото нещо след срещата.

Но нека коментираме гледната точка на левскарите. Според тях, а и според 90 % от хората, които не са фенове на армейците, държавата извърши грандиозна измама в „името на спасяването на ЦСКА”. Правителството отписа едни 14 млн. лева данъци, които по принцип би трябвало да отидат за плащането на пенсии, майчински, заплати на учители... Сега въпросната сума няма да бъде платена от длъжника ЦСКА, а от всички хора, включително и от феновете в сектор „Б”. Тоест, получава се едно ново КТБ, но в умален модел. Едни крадат и правят далавери за милиони, а всички останали трябва да плащат. И се пита: Защо държавата принуждава на сила феновете на Левски да плащат за измамите на „Армията”?

Да не говорим за чисто спортно-техническия аспект на нещата. Литекс напусна първенството, което удари по сините, коствайки им загуба на сериозен точков актив, и в крайна сметка само няколко месеца по-късно в „А” група, прекръстила се на Първа лига, се появява някакъв клуб с името ЦСКА-София. Припознат от по-голямата част от запалянковците на ЦСКА и най-важното – без задължения. В същото време Левски плаща своите дългове към държавата – по над милион на година, които другият тим инвестира в трансфери и заплати на чуждестранни играчи.

И въпросът е как феновете на Левски да реагират на цялото това нещо, след като собствената им държава не иска да ги чуе?

Те избраха да отвърнат с погребална простотия. Тоест, слязоха на нивото на управниците, които с действията си погребват държавата все повече и повече.

От другата страна имаме гледната точка на червената общност. За 25 години от европейски гранд ЦСКА бе превърнат  в посредствено отборче на Балканите. Гордостта на България вече не е червеният клуб. Левски бе в ШЛ, Лудогорец играе там, а с годините армейците станаха клуб за местна консумация, чиито сили стигат за второ-трето място във вътрешното първенство.

Предвид многобройната фенска маса това няма как да продължава вечно и определени кръгове в България го знаят много добре. Въпрос на време бе енергията на хората, обичащи ЦСКА, да се насочи в някаква посока и истинските виновници за краха на армейците – българските политици, не биха искали тя да ги помете.

Какво е най-лесното решение?! Ето ви Гриша Ганчев и ЦСКА-София, отивайте да се разправяте с феновете на Левски, а нас ни оставете на мира! Искахте коричка хляб и зрелища – ето ви ги! Сега не ни критикувайте за КТБ, ЦСКА, бежанците, ООН и милиардните заеми, с които погребваме България...

И запалянковците се хванаха на въдицата. Започна се една долнопробна и дребнава пропаганда.

Гриша Ганчев назначи мустакат журналист за главен редактор на една от медиите си, чиято задача е да дава тон в живота на феновете на ЦСКА, заяждайки се елементарно със запалянковците на Левски. Нищо, че същият този „стожер на моралната журналистика” е списвач и в основния вестник на Делян Пеевски. Получава се нещо от сорта на:

„В понеделник ще пиша срещу лошите, а във вторник ще защитавам лошите. В сряда ще припомня величието на ЦСКА и в четвъртък никой няма да ме пита как така се вмествам в концепцията и на двата враждуващи лагера.”

Помощник на списвача стана някакъв директор от волейболния Левски. Та същият този директор, известен с това, че в амплоато си на журналист е обиколил и изнудвал за пари почти всички футболни собственици, изненадващо се оказа най-големият борец за правата на ЦСКА и феновете на отбора – нищо, че само до преди година и половина използваше какви ли не обидни епитети по адрес на червените запалянковци.

И пъзелът отново се нареди.

На дъното – журналисти без капчица съвест и морал, следват някакви пробити легенди, после изпратени от някого някакви собственици и на върха на пирамидата – политическата мафия, която чрез своите подчинени задуши Левски и уби ЦСКА.

Дерби или не, истински ЦСКА или не – това за тях е без значение, след като сини и червени са бухалките на два борещи се за надмощие клана от една и съща политическа върхушка, която никога няма да ги остави на мира, ако публиките не насочат енергията си в правилната посока. Защото пошлият бизнес и оставането на власт в мутренска държава като нашата до голяма степен зависи от това кой контролира агресивната и организирана част от тълпата. А тълпата най-лесно се контролира от политически гангстери, чиято единствена цел е да пробутват долнопробни фокуси. Лошото е, че те успяват, а ние се превръщаме в мълчаливи зрители на мръснишката им игра – играта, която закопа футбола на ЦСКА-София – Левски.

Следвай ни: