Антон Велков: В Германия момчетата тренират за седмица колкото у нас за месец

Антон Велков: В Германия момчетата тренират за седмица колкото у нас за месец

Антон Велков е един от словоохотливите треньори в България, които умеят да правят сполучливи коментари и да говорят интересно. През миналия месец той бе на стаж при своя приятел Илия Груев, който води германския третодивизионен Дуисбург. "24 часа" използва посещението на специалиста в Германия, за да направи интервю с него.

- Г-н Велков, как се стигна до идеята за тази визита в Дуисбург и как се осъществи?

- С Илия се познаваме от доста години и много пъти сме говорили в последно време какво се случва в Дуисбург. Проявявал съм инициатива да го подкрепям през миналия сезон, защото се зае с ужасно трудна задача и като че ли всичките негативи, които той завари там, се изсипаха в баража. Знаете, че Дуисбург не се справи с Вюрцбургер Кикерс и изпадна в III лига. Самото достигане на бараж бе чудо, а явно битката за него бе изцедила тотално футболистите на Илия. Нямаше обаче драми с изпадането. Работата му явно бе оценена по същество. Поета беше стратегия за връщане във Втора Бундеслига. Та поканата дойде още лятото, когато бях в Локо (Сф). Дадох си сметка, че имам възможност да отида в клуб в Германия, в който да бъда допуснат много навътре в работата благодарение на Илия - да бъда в треньорската стая, да участвам във всички дискусии със скаутското звено и в тренировъчния процес.
Аз мога да отида и в други германски клубове на такъв стаж, но няма да бъда допуснат до такава степен навътре в нещата. В тази връзка за мен най-полезна бе работата по организацията в треньорската стая. Например как се подхожда към конкретен мач и противник, разговорите с хората, които са го наблюдавали, и т.н. Защото иначе наистина самият тренировъчен процес е интересен. Повечето футболни упражнения използваме и у нас, но при всички положения участието и заангажираността на футболистите е на много високо ниво. Затова и познатите упражнения изглеждат по различен начин там. Тъй че подобни практики са изключително полезни и съм доволен, че се стигна до това посещение.

- Вече споменахте за една от разликите с тренировките у нас. Какво друго ви направи впечатление?

- В Германия никой не се притеснява, че ще се умори или ще умори някого. Прагът е много различен. У нас постоянно се говори за възстановяване. Там никой не се щади. Естествено, голяма грижа на треньора е да прецени какво да подава като натоварвания. Но се знае, че футболистите винаги дават всичко от себе си. Друго нещо - у нас винаги се говори за немския ред и дисциплина като даденост. Разговорите на тази тема са неизменна част от всекидневната треньорска работа. Особено се набляга на това, когато отборът ти върви. И в Германия се прокрадва моментът с подценяването. Ефекта от тези разговори го видях още на тренировките.
Откакто съм се прибрал, се опитвам да си отговоря на един въпрос - къде при нас се къса нишката. Къса се, защото младите футболисти не идват готови за мъжкия футбол Тук е една от големите разлики с Германия. Там момчетата отиват в мъжкия футбол развити физически. Във футбола вече има толкова много атлетизъм, че този компонент е изключително важен. Големите таланти отиват в големи отбори. В другите обаче момчета, които са добре подготвени физически, успяват да вървят напред благодарение на това. Това липсва в България. Постоянно се говори да не натоварваме много децата, да не ги преуморяваме от тренировки. Не трябва да има такова нещо - работата е от първостепенно значение. Давам веднага и един конкретен пример. Илия Груев-младши е в една от най-добрите школи в Германия - тази на Вердер. От него разбрах, че сумата от часовете за тренировка, които той има седмично, се равнява на тези, които нашите деца имат месечно. За 1 г. Илия, който кара 17-а година, е качил 10 кг мускулна маса. Да добавя, че от Вердер стимулират момчетата си да учат добре, като за определен успех им дават стипендии.

- Тук веднага някой ще каже, че едни са условията във Вердер, а съвсем други у нас.

- Ще го кажа така - ние сме световни шампиони по създаване на омагьосани кръгове Винаги се намира някой да намери причината да не се свърши някаква работа, да се прехвърли вината другаде, а накрая резултатите се виждат на терена. За мен нещата не са толкова трудни за постигане. Тук обаче трябва да споменем фактора родители, който имаме в България. Има го и в Германия, но там нещата са отрязвани на момента. Винаги има родители, които смятат, че децата им са недооценени. В Дуисбург първо бях на мача срещу Вердер II. В него са предимно млади играчи. Явно нямаха опита на тези от тима на Илия. Те обаче 3 пъти смениха схемата, за да се опитат да противодействат. За тази грамотност говоря, това е една солидна база. Велков е в средата на щаба на Дуисбург. Вляво от него е Груев, а вдясно - Арсов. Сега се сещам и нещо друго, което ми направи впечатление. На тренировката след мача с асистента Йончо Арсов се занимавахме с момчетата, които са били резерви или извън групата. Е, нямаше и помен от намръщени физиономии.

- Какво е отношението към Груев и Арсов в Дуисбург?

- Илийката има такъв характер, че всички в клуба са изключително приятелски настроени към него. Където и да се появи, всички се усмихват. Поздравяват го, а той не подминава никого. Същото е и отношението на феновете. Той познава много от тях по имена. Според мен Илия е създал атмосфера, която помага стресът да не се усеща толкова и трудните моменти да се преодоляват по-лесно. Йончо също е приет много добре.

- Като футболист сте играли в Германия. Може ли този стаж да е стъпка към това да се сдобиете и с треньорски ангажимент там?

- При всички положения използвах тази своя визита в Германия да се обогатя и да си направя тест докъде съм с езика и комуникацията. Все пак 16 г. минаха от времето, когато играх там. Всеки ден се чувствах по-добре и по-добре, дори съм изненадан от себе си. Да, минават ми такива мисли да се пробвам в Германия, но с абсолютната яснота, че стартът трябва да е на място, където ме познават, а това е Падерборн, за който ритах. Да започна от ниско ниво - работа в школата, за да мога да се докажа. В Германия всичко е доказване и гладът за треньорска работа е огромен Да не споменавам колко световни шампиони са без ангажимент. Така че не съм човек, който си подхранва някакви илюзии. Бих могъл да се опитам да направя някаква крачка в посока Германия, а там да започна от ниско ниво и да гледам да се развивам. Престоят ми помогна да си възстановя стари контакти, които при всички случаи биха ми били от полза при такъв мой ход. Та в отговор на въпроса - да, визитата в Дуисбург може да се нарече първа крачка към това.

- Докъм 2010 г. в германския футбол България бе свързвана главно с играчите си, без да забравяме героизма на Георги Василев начело на Унион (Берлин). Сега наши футболисти там почти няма. За сметка на това се наблюдава значително треньорско присъствие. Павел Дочев е утвърдено име, Краси Балъков стана първият българин, водил отбор в Бундеслигата, Груев и Арсов, Георги Донков, Петър Костурков май миналата година взе най-високия немски лиценз. На какво се дължи тази промяна?

- Имам едно-единствено обяснение. В Германия никой не може да забрави, че си българин, докато не покажеш какво умееш. Там трябва да доказваш постоянно, че си по-добър от тях. Направиш ли го, се оценява. Ако обаче някъде се огънеш, моментално те поставят на място. Затова признанието наши специалисти да са старши треньори в Германия е оценка на немците за тях. У нас лесно се дава висока оценка и също толкова лесно тя отива до другата крайност. На Илия и Павел са били дадени шансове да се докажат и те са се уловили за тях. При Дочев името вече наистина е утвърдено. Той поема 2 отбора почти от нулата и ги вкарва във Втора Бундеслига. За футболистите ни как да го дефинирам. Български топиграчи от нашето първенство биха могли да играят в III лига и при късмет във II, какъвто е случаят с Мартин Тошев, който е при Павел в Ауе. Но манталитетът им не им позволява да се замислят какво означава III лига в Германия. Има голямо разминаване между амбициите на футболиста и реалността. Никъде не биха се отказали добри играчи. Оценката на немския футбол за българските обаче явно е категорична.

- Радващо е, че за треньорите е положителна. Немски възпитаници в лицето на Петър Хубчев, Георги Донков и Левон Апкарян се заеха с националния отбор. Как ще му се отрази това?

- Със сигурност Хубчев има изключителни познания в това как да бъде воден един отбор от нулата до топсъстояние. Друг е въпросът, че националният селекционер трябва да разчита много на работата, свършена в клубовете. Затова той трябва да проявява далновидността да събере футболистите в най-добро моментно състояние, независимо дали те са били отписвани от националния, или не. Смятам, че Хубчев може да го направи, за дисциплината при него няма какво да говорим. Макар че се сещам за една германска футболна поговорка. Интересното е, че именно немците са я измислили и си я повтарят: "Дисциплината води до успех, а успехът до разваляне на дисциплината". Трябва да стои на стената във всяка една наша съблекалня. При нас бързо се излита извън реалността и завръщането е болезнено. В характера на Хубчев е да държи една твърда и права линия, умее да е постоянен и може да го пренесе като манталитет в отбора. Именно това ни трябва.

- С германеца Лотар Матеус начело националният нямаше успех. Ще може ли с немски възпитаници това да се случи?

- Този германец дойде само с немското си мислене. Докато нашите хора са се преборили, за да се докажат в Германия, но на тях им е ясен какъв е манталитетът на българския футболист. Убеден съм, че това може да е ключът.

Константин Ботушаров, "24 часа"

Още от БГ Футбол

Виж всички