Бившият разпределител на националния отбор и Нефтохимик Иван Станев е на турне в България с иранския си отбор Сайпа. Тимът игра контроли с Марек и ЦСКА, а днес и утре ще премери сили с Левски.
- С какви впечатления останахте от българските отбори, които видяхте? - От това, което видях, мисля, че ЦСКА ще бъде фактор в първенството, но при условие че успеят да запазят отбора си в този вид. - В този ред на мисли изненада ли ви това, че централният блокировач Николай Николов остана в ЦСКА, въпреки че имаше предложение от Иран? - До някаква степен ме изненада, но в същото време го разбирам. След четири години в Иран той най-вероятно има нужда от почивка. - Толкова ли е тежко първенството там? - Не е тежко, но е много силно и се играе за кратко време. Всички мачове приключват за четири месеца, а не като в България за 9-10 месеца. Играем по два мача на седмица и като цяло времето ни преминава в пътувания. Бих казал, че да си чужденец в Иран, е тежко. - Какво ви липсва най-много там? - На мен лично най-много ми липсва семейството Иначе за всичко друго отборът се е постарал и нямаме причини да се оплакваме. Живея близо до залата, което също е много важно. За мен това е четвърта година в Иран, така че съм свикнал с особеностите. Обичам иранската кухня, която е много близка до турската. Всичко е много вкусно, не мога да се оплача. Има храни, които ми липсват, и като се прибрах в България веднага потърсих да хапна нещо готвено и типично българско. - Съвсем скоро ви се роди втори син, как се решихте на приключението Иран в такъв момент? - След няколко дни синът ми ще стане на два месеца, още е съвсем малък, батко му е на училище и няма как да са с мен. Семейството ми живее в Бургас, на мен, разбира се, ми е тежко, но няма как. Финансовите параметри във волейбола в Иран и в България са несъпоставими. - Разбрахме, че между всичките си ангажименти намирате и време да следвате. - Да, студент съм трети курс в Нов български университет. Уча "Бизнес управление и предприемачество". Специалността ми е много интересна, но не съм решил дали ще се съсредоточа върху това, което уча. Плановете ми са да продължа да се занимавам с волейбол, искам да стана треньор. - Колко далечно бъдеще е това? - Не съм се замислял толкова сериозно. Всичко зависи от това как се чувства човек. Искам първо да завърша в НБУ, а след това да изкарам магистратура в НСА. Имам желание да стана треньор, сърцето ми винаги ще бъде в Нефтохимик.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)