Състезанието, което почти никой не завършва

Маратонът Баркли е смятан от мнозина за най-трудното състезание в категорията трейл (бягане и преходи по планински пътеки и пресечени местности). Всяка година се допускат само 35 състезатели, написали есе на тема "Защо трябва да бъда допуснат за участие в Баркли?" После те се събират в малко градче в Тенеси… и мъките им започват.

Всъщност, повечето от тях наистина само участват, защото маратонът е завършен от едва 14 смелчаци (от около 800 опитали) в цялата си 29-годишна история. Единствените, стигали два пъти до финала в рамките на официалния лимит от 60 часа са Брет Мауни, който държи и рекорда от 52:03:08 ч. за преодоляване на 100-те мили на маратона, и Джаред Кембъл.

В края на 1970 г.убиецът на Мартин Лутър Кинг избягал от затвора и успял да пробяга (болен от шарка) 13 километра за 55 часа. Местен маратонец решил, че може да се представи доста по-добре, пробягвайки 161 км за това време и така започнала историята на Маратона Баркли.



Кошмарното трасе не е маркирано по никакъв начин, освен с 9-11 книги, които бегачите трябва да открият с помощта на карта и компас и да откъснат страниците, отговарящи на стартовия им номер. По целия маршрут има само две места, където изнемощелите състезатели могат да се подкрепят с вода. Общата денивелация е 16 500 метра.

"Ако ще се изправяте срещу истинско предизвикателство, то трябва да е… истинско предизвикателство", казва авторът на идеята за състезанието Гари Кантрел. "Не можете да постигнете нищо, без да приемете възможността за провал… А някои от провалите тук са зрелищни, наистина смешни."

Списание "360°"
www.360mag.bg