Майк Тайсън срещу наркотиците

В следващите няколко дни ще ви представим някои от най-интересните моменти от живота на Майк Тайсън. Те са описани в неговата биография "Безпощадната истина", която беше издадена от ИК "Жануа'98"

„МОЕТО ИМЕ Е МАЙК ТАЙСЪН. АЗ СЪМ ПРОФЕСИОНАЛЕН БОЕЦ. БОКСЪТ Е САМОТЕН СПОРТ. Спарингът, тренировката и особено кросовете ми предоставят доста време за размисъл. Едно от нещата, за които най-много мисля, е колко лоши са наркотиците и колко много нараняват хората. Е, ние можем да се отървем от наркотиците, ако всеки от нас, един по един каже „Не”. Това е един малък свят с голямо значение. Кажете го, КАЖЕТЕ НЕ НА НАРКОТИЦИТЕ!”

Това беше публично изявление, което направих за Агенцията за борба с наркотиците. То трябваше да бъде излъчено непосредствено преди моята първа защита през 1987-а. Направих още едно изявление за община Ню Йорк. Показаха ме как удрям тежка боксова круша, след което се обръщам към камерата: „Точно така, стойте далеч от крека, за да можете да побеждавате.”

Иронията на всичко това беше, че докато записвах рекламите, финансирах фабриката за крек на моя приятел Албърт в Браунсвил. По времето, когато Къс умря, започнах да давам на Албърт веднъж 5000 долара, друг път 20 000 долара, за да няма нужда да работи за някой друг. Не бях партньор и никога не поисках възвръщаемост на моята инвестиция. Просто се притеснявах за неговата сигурност. Бяхме израснали, грабели и крадяли заедно с Албърт. Не исках да се притеснява, че някой от дилърите, за които работеше, щеше да каже: „Къде е моят дял?” Бизнесът с наркотици в Браунсвил през 80-е беше като робството от 1820-а година. Когато работиш за тези момчета, животът ти не струва нищо. Ако знаеш тайните на въпросния мъж, не можеш да напуснеш, когато си поискаш. След като стиснеш онази ръка и направиш сделката, ти вече си негова собственост.

Мислех да взема Алберт да работи за мен. Но момчета като него бяха просто прекалено антисоциални. Те не вярваха в безцелното размотаване с приятели, в подлизурковщината и целуването на задници, само защото бях шампионът. Никой не можеше да му се прави на шеф. Единственото нещо, което знаехме, беше насилието в Браунсвил, дори и към хората, които обичахме. Албърт беше прекалено хардкор, за да бъде част от моя антураж. Той нямаше да прави неща, с които Майк Тайсън свикна като „Да, госпожо, как сте? Може ли да ви помогна?” Момчета като него щяха да се ядосат и нямаше да имат контрол върху своите емоции. Затова по-скоро казах: „Ето, вземи тези пари.”

Но моят план не проработи. Млад турчин, който чакаше да получи своя дял, простреля Албърт и няколко от другите ми приятели през 1989-а. Те бяха само на двайсет по това време. Сред тях имаше и шестнайсет годишен, който също искаше парченце от мечтата. „Мерцедесът”, момичетата и положението ги убиха. По това време имаше бая смърт. Платих за доста погребения.

След спечелвавнето на титлата направих две неща при завръщането ми в Ню Йорк. Отидох в Кетскил и показах навсякъде моя пояс. Носех го навън в продължение на три седмици. Понякога дори спях с него. Един ден влязох в кухнята и казах на Джей Брайт да дойде с мен с колата. Имаше още една личност, на която исках да покажа пояса. Казах на Джей да кара до магазина за алкохол. Дадох му малко пари, за да купи голяма бутилка шампанско Дом Периньон. След това го накарах да кара до гроба на Къс. Когато стигнахме до неговия камък, и двамата плачехме. Казахме малка молитва и след това гръмнах тапата. Двамата отпихме големи глътки, а после излях останалата част от бутилката на гроба на Къс, оставих празната бутилка на тревата и си тръгнах.

Второто нещо, което направих, беше да отида до Ню Джърси и да се погрижа за гроба на мама. Нейният приятел Еди беше ударен от кола и почина точно преди мача с Бърбик. Той беше погребан до моята майка. Затова поръчах ексхумация и на двамата. Те бяха положени в хубави бронзови ковчези. После купих масивен двуметров надгробен камък за нея, така че всеки път, когато хората идваха на гробищата да знаят, че това там беше майката на Майк Тайсън.

Следвай ни: