Божидар Пампулов: Нашите деца са по-напред връстниците си в Австрия, Германия и Швейцария

- Инициативата започна миналата година благодарение на президента на БФТ Стефан Цветков и моя брат Матей.  Тази идея „покълна”, разрасна се и интересът стана много голям. Гледах финалните срещи на държавния турнир до 14 г. на ТК Дема. Когато разбра за идеята ни, Мариана Ненова, която е шеф на един изключително добър клуб, с много голям престиж, може би един от най-добрите в България, дойде при мен и каза, че има голямо желание да направим среща. Тя знае, че ние можем да помогнем и ме помоли да я осъществим. Разбира се, че приех, защото ми е много приятно, когато мога да помогна на някого. Обичам, когато се помага, помощта да не бъде проформа, а да бъде взаимен процес. Давам моите познания от добри чувства, със сърцето си. От другата страна също трябва да има хора, които работят със сърце. Много е важно когато хората навлязат в спорта, да имат информация. За по-интелигентните хора тя може да дойде от много четене на книги и контакти. В Библията е казано много точно: „Съветвайте се”! Тази програма е именно съветване на хората от клубовете с нас. Помагаме им с големия опит, който имаме. В тази програма се виждам като един мисионер, който тръгва и помага. Правя го безвъзмездно. България много ми е дала, аз съм българин, нищо че имам австрийски паспорт и чувствам, че трябва и аз да дам нещо  на родината си. Идва ми отвътре да направя този жест.

- На местата, на които бяхме, винаги имаше някой, който е отговорен за това, че клубът върви и че има много деца, които идват да тренират с желание и любов. В основата е голямото сърце. Много силно впечатление в "Плевен 90" ми направи един човек – Валентин Иванов. По професия той не е треньор, а учител. Може да задели 1/3 от времето си, но го прави. В „Дема” ще помогнем на добре обучени треньори с тези 5-10%, които им липсват, а в повечето клубове, които посетихме, помагаме не с 10, а с 90 %, защото децата, които играеха там, бяха на различно ниво. Имаше начинаещи, деца, които все още не са играли турнири и такива, които вече участват в състезания. Задачата ни беше много трудна, защото ги правехме на групи и във всяка група трябваше да вляза в нивото, на което са децата, за да им дам най-подходящите упражнения и съвети. Хубавото беше, че треньорите бяха настроени много кооперативно. Те винаги идваха около мен и фактически повече с тях комуникирах, за да им дам най-много познания за тениса. В Плевен видях едно момиченце - Росица Денчева, която има природна интелигентност как да направи точката. Попитах Тодор Бешевишки за нея, който наверемето беше топ състезател на тенис на маса. Той ми каза, че това дете играе по пет часа на ден. Само идва и изявява желание, за него е наказание да не е на корта. Раздава се напълно в тениса. Това е един „диамант”. Как може да не се помогне на такова детенце? Тези деца са рядко явление. То просто е родено да играе тенис. Направо щеше да ме „изяде” с очите си, когато му обяснявах. Важно е дали самото дете е 100% отдадено на тениса и дали самото то иска да играе или го прави заради родителите си. Но наблюдавайки ги, веднага разбирам от коя група е детето. Много често тези, които играят по собствено желание, идват с колело на кортовете. Има и обратния вариант водят ги с коли и дори родителите им връзват връзките на обувките. Според мен тези деца не са родени за тениса. Нека си го правят за обща култура, наред с уроците по пиано и английски. Разбира се има и много интелигентни тенис играчи, които идват от богати семейства като Анди Родик. Но има и случаи като този на Милош Раонич. Родителите му емигрират и отиват в Канада. На Раонич много му се играе тенис, но семейството му е бедно и не може да си го позволи. Но в 6 сутринта треньорът дава безплатна тренировка и Раонич започва да се учи именно така, а стигна до финал на „Уимбълдън”. На Мастърса до 8 г. няколко неща ми направиха впечатление. Когато видя едно дете да играе тенис, веднага питам кой му е треньор. Имаше две момченца, които играеха много чисто. Треньорът им Манук Хиндлиян е от ТК „Про Спорт” (София). Винаги ходи с децата по турнири и по една програма много хубаво си върши работата. Аз бих поставил тези треньори на много по-високо ниво от онези, които си мислят, че са нещо, а всъщност са едно нищо. В йерархията на изграждането на една личност колкото по-нагоре отивате, на върха виждате много скромни хора. Тези, които парадират, са доста далече от върха. А всъщност връх няма, защото винаги може по-нагоре и по-нагоре. Ето двама от най-богатите хора в света – Бил Гейтс и Марк Зукърбърг са изключително скромни, даряват парите си за хуманни каузи. В Австрия един от най-богатите хора идва да играе тенис с колело, въпреки, че може да пристига с най-скъпата кола и с шофьор. Хората от клубовете, които посетихме, са скромни хора и се радвам, че ни потърсиха. Хареса ми, че треньорите комуникират много добре, няма завист, работят като един тим.

- Тук става въпрос за „златния триъгълник”  - в основата е състезателят, а от двете му страни са треньорът и родителите. Трябва всичко да се направи по най-добрия начин за детето, а за тази цел трябва и родителите, и треньорите да са добре информирани. Трябва да работят заедно като един отбор. Един мач започва още от вечерта на предишни ден. Не толкова от това в колко си лягаш. Въпросът е, че започваш да живееш с този мач. Щом си в леглото, този мач вече ти е в главата. Тялото и психиката ти вече са отишли в тази посока. Не ми харесва, когато даден състезател обвинява съдията за загубата си. Съдията може неволно да те ощети с една точка, но тази точка ли е решаващата за мача? След срещата детето трябва да си даде ясна сметка кое е било хубавото и къде трябва още да работи, за да изчисти слабостите си. Само при този честен анализ, може да се върви напред. Далай Лама казва: „Когато губите, не губете и урока!” Томас Мустер, шампион на Ролан Гарос за 1995 г., когато загубеше един мач, след това по свое желание отиваше да тренира един час компонента, в който не се е представил добре – форхенд, бекхенд или сервис. Не е случайно, че стана номер 1 в света. Децата и треньорите им трябва да работят точно върху нещата, които не са станали.

- В България децата имат невероятната възможност да играят по два часа и половина всеки ден. Дори в ТК 15-40 това става и в събота и в неделя. Това нещо в Австрия не може да се случи, тъй като училищната програма е много натоварена. Нашите деца са по-напред от връстниците си от Австрия, Германия и Швейцария например. Не питам състезателите от колко години играят, а по колко часа на ден са на корта. Бащата на Андре Агаси казва, че му е станало ясно, че за да стане синът му номер 1 в света, трябва да удря в годината 1 милион пъти форхенд и бекхенд. Купува една машина и детето, което тогава е на седем години, тренира всеки ден по над 1700 удара на ден и в един момент се превръща в машина.

- Дори без да сте запознати с тениса, виждате, че има деца, които правят нещата с такава лекота, че този спорт изглежда много лесен. Същото е, когато гледаме Роджър Федерер. Истината е, че е много трудно и тази лекота се постига с невероятен труд. Давам пример от изкуството. Пабло Пикасо прави с едно движение гълъб, но за да стигне до това съвършенство, го е правил милион пъти. Децата много се стараеха и се виждаше, че още всичко е много сурово, т.е. предстоят дълги часове на работа с това упражнение. Много ще се радвам, ако след няколко месеца видя отново същите деца, които да оставят в мен впечатлението, че е много лесно да се играе тенис. Трябва да се работи върху детайла до перфекционизъм. Много често може да загубиш един мач, ако дори само един елемент от техниката ти убягва. Спомням си един финал на „Уимбълдън”, в който Пийт Сампрас и Горан Иванишевич играха пет сета. Американецът знаеше, че на Иванишевич не му е силно форхенд-волето и в решаващия момент Сампрас се възползва от това, хърватинът прати топката в мрежата и си счупи ракетата от яд. В големия тенис тези мънички неща играят фатална роля. Затова не трябва да имаш слабо място. Има деца, които имат желание да се развиват в спорта и такива, които играят тенис за удоволствие. Но тези, които са се устремили към върха, трябва всеки ден да играят тенис, да усъвършенстват ударите си и да имат много добра техника. Следващата фаза е да си намерят треньор, който да бъде и добър психолог. Може би в тениса главата има най-решаващо значение, защото се играе с ракета, но се побеждава с глава. Много е важно, когато богатата техника е вътре, да направиш така, че състезателят във всяка една ситуация да отиграе топката по най-добрия начин. Когато губиш един мач, загуби го с мокра фланелка. Бях на „Ролан Гарос” и гледах една тренировка на Рафаел Надал с чичо му Тони. Той се раздаваше 100%, все едно че това е ударът на живота му.