Сребърната медалистка в скока на височина от Олимпийските игри в Рио де Жанейро Мирела Демирева получи днес златно кюлче от Fibank за силното си представяне в Бразилия. Ето какво сподели талантливата ни атлетка пред медиите след официалната церемония:
- Мирела, притесняват ли те сравненията със Стефка Костадинова?
- Нямам право да се страхувам. Това е голяма чест. Аз съм единствената скачачка в света, която има доверието на световната рекордьорка. Знам какво искам, искам да скачам, да скачам високо. Няма да се страхувам и да се пазя, чаках достатъчно дълго.
- Държат ли те още емоциите от медала?
- Определено. Те се развиват в различни посоки, случват ми се много нови за мен неща. Близките ми продължават да са изключително щастливи, така че еуфорията все още я има.
- Какво ти предстои?
- Предстои ми почивка, да обърна малко внимание на приятелите и семейството си, а през октомври започва новият цикъл.
- Какъв е основният проблем на българската атлетика? Със сигурност с Ивет Лалова не сте избягали от много хубаво тук?
- Не мога да говоря от името на Ивет. Лично аз си тръгнах от условията тук заради треньор, исках да сменя програмата, по която се подготвям. Смятам, че не само българската лека атлетика, но и България има нужда все повече да се отваря, има нужда да се обменя опит, има нужда от иновативност. Светът се развива. България има изключително добри треньори, разбира се, съставките на един успешен състезател са много, има нужда от условия, от повече иновативност, повече деца да се записват да тренират, тъй като като се запишат десет деца да тренират, вероятността едно то тях да стане олимпийски шампион е много по-малка.
- След Европейското в Амстердам имаше дискусия между министър Кралев и част от българските треньори, като той ги обвини именно, че не се развиват. Поддържаш ли тази негова теория и мислиш ли, че това е проблемът на атлетиката?
- Не искам да влизам в крайност, защото в България винаги дискусиите са в двете крайности. Според мен е нещо посредата. Както казах, компонентите са много и смятам, че един от тях е и това. Броят на децата, които се записват да тренират, също е голям проблем.
- Вярваш ли, че успехът ти успя да повиши интереса на българските и холандските деца към атлетиката и по-специално към скока на височина?
- Надявам се, че е така. Това е причината да се показвам малко повече, отколкото съм свикнала и отколкото ми е приятно. Имам различни идеи в главата си, надявам се, че ще успея да ги реалиризирам. Ще говоря за тях, когато започна да работя по тях. Няма как да отделиш професионалния и масовия спорт, защото децата започват да тренират, когато виждат нещо интересно, нещо забавно, нещо красиво. Единственият шанс на България за по-добър спорт е развитието на масовия и професионалния спорт да върви ръка за ръка.
- След Пекин ни обеща медал в Рио, какво ще ни обещаеш сега?
- Още не съм се настроила за цели за новия сезон, но знам, че мога да скоча 2 метра. Виждам потенциал за скокове над 2 метра, ще има много работа, но нещата ми се случват изключително лесно, бързо и леко. Вече съм се настроила за злато в Токио. Така че защо да не обещая? Злато в Токио.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)