Ивелина Илиева - красивото цвете на българското джудо

Джудото е силов и труден спорт, но не е запазена територия само за мъже. Това доста умело ни доказва едно смело, красиво и лъчезарно момиче, което тази година спечели сребърен медал при жените на Европейското първенство в Казан в категория до 57 килограма. Нейното име е Ивелина Илиева, а спокойно може да бъде определена като красивото цвете на българското джудо.

Родена е преди 25 години в Хасково. С майка джудистка и баща футболист няма начин и в нейните вени да не тече спортна кръв. В началото родителите й са категорични, че детето ще учи в паралелка с два чужди езика с идеята някой ден да влезе в езикова гимназия. Съдбата обаче си знае работата и изпраща Ивелина в залата по джудо, където започва подготовка под ръководството на Продан Проданов, който навремето е бил наставник и на майка й. Под негово ръководство тя печели международен турнир в Австрия в две поредни години и треньорът е категоричен пред майката и негова бивша възпитаничка: "Това момиче нява да учи в езикова гимназия, а в спортно училище". Майката приема съвета на специалиста и така младото момиче влиза в спортното училище в града. След известни недоразумения и скандали Ивелина заминава за София, където продължава обучението си в СУ "Генерал Владимир Стойчев" и защитава цветовете на ЦСКА. След завършването кариерата й продължава в НСА, а от 2010 г. е част от Шун джудо клуб, където се готви при Свилен Скерлев.

"Със Свилен работим усилено от 2010 г. След като завърших през 2011 г., реших, че искам да се боря за този клуб, поговорихме си с него и оттогава работим само с него."
 
Илиева е сред най-успешните състезателки на България в джудото в последните години - има медал от световно първенство за девойки, многократна медалистка е на еврошампионати за девойки и за жени до 23 години, на родна земя също е безапелационна от няколко години. 

Голямата драма на Ивелина тази година беше неуспехът й да се класира за Олимпиадата в Рио де Жанейро: "Все още ми е болна тема, не мога да кажа, че съм го преживяла напълно, но се опитвам да гледам по-философски на нещата. Много ми е мъчно, бях много разочарована и го приех тежко, но съм сигурна, че това се случи за мое добро. Все още не виждам кое е доброто, освен че ставам по-силна. Всяка трудност в живота се появява, за да те направи по-силен. Мисля, че след време ще разбера, че наистина е било за мое добро - може би дори да ме предпази от контузия."
 
Все още в очите на Ивелина се чете болка от това, че не участва в Рио, но въпреки това тя е убедена, че си е заслужавал рискът да форсира възстановяването си след операцията, за да се завърне на татамито, на което спечели европейско сребро: "Със сигурност си заслужаваше и по-добрият вариант беше да се измъкна без втора операция, защото за няколко месеца да направиш повторна операция не е добре и за самия организъм. Самото преживяваве по време на операцията и след нея е отвратително. Аз не успях да се класирам за Олимпиадата, но успях да взема медал на европейското, който ми осигурява някаква сигурност за догодина за подготовка. Медалът беше най-специалното за мен, бях много щастлива, че успях да го спечеля, защото моята категория (57 кг) е една от най-конкурентните. Този медал се появи в един много тежък за мен момент."

Тя обаче е сигурна, че Олимпиадата в Токио през 2020 г. ще дойде и нейният момент: "В Швейцария имахме запазен ден за операцията, още преди да замина живеех с мисълта, че аз ще участвам на Олимпиадата в Токио."

Голямата цел пред нея си остава олимпийски медал. Но вече е разбрала, че нещата не трябва да се случват на всяка цена и понякога не става така, както й се иска: "Много исках да достигна до медал. След контузията първо исках да стигна до Олимпиадата, а това е недпредсказуемо състезание - стават много изненади. Почти бях сигурна, че ако бях стигнала до Олимпиадата, имах шансове да се класирам добре."
 
Ивелина ежедневно е обградена от мъже, но признава, че до момента никой от тях не се е престрашавал да й покаже по-различно отношение: "Отнасят се с голямо уважение към мен. Може някой от тях да е имал желание да ми покаже или подскаже нещо, но аз не допускам всеки до себе си. Просто никой не е имал смелостта да ми покаже, че има нещо повече към мен от това, което правим в залата."

Признава, че мъжете проявяват интерес към нея, но е категорична, че не обръща внимание на всеки. А дали има мъж до себе си? Пази тази тема за себе си и не обича да разкрива подробности пред медиите.

Обожава децата и иска един ден да се занимава с тях като треньор, но само с най-малките - между 5 и 7 години. "Виждам се като треньор, искам да бъда добър треньор и педагог, искам да общувам с тях. Много ми харесва тази тяхна чистота и искреност, която те показват. За тях няма маски, няма прегради, всичко, което чувстват и мислят, това показват и казват", споделя Ивелина защо обича общуването си именно с деца.
 
Тя следва желанието си да учи за треньор, но след операцията се е наложило да прекъсне за кратко в НСА. От есента обаче ще заляга отново над учебниците.  

В свободното си време предпочита да си бъде вкъщи: "Не обичам много да излизам навън, но понякога ми се случва рязко да ми се дотанцува и излизам. Но това се случва на няколко месеца вeднъж. През свободното си време обичам да съм си вкъщи със семейството, защото с тях се виждаме много рядко. Сега бях почти 2 месеца в Хасково и като си тръгнах всички бяха много тъжни."
 
Със сигурност възнамерява Олимпиадата в Токио да бъде едно от последните състезания в кариерата й на татамито: "Много ми се искаше това да се случи след Рио, но не успях да осъществя мечтата си, така че продължавам да се боря за нея. След Токио мисля да спра да тренирам, ако разбира се не се случи нещо преди това и съм здрава."

Най-ценният урок, който е научила от претърпяната контузия, операцията и дългото възстановяване: "Да бъда по-търпелива, защото аз искам всичко наведнъж. Научих се, че аз си правя едни планове, но съдбата ми поднася изненади. Научих се, че не всичко зависи от мен, аз правя всичко възможно, но нямах късмета, който трябваше да имам. Научих се да се справям с трудностите."