Простият футбол на Алкасер

Имало едно време банда хлапаци, които търчали из терените на спортната база в Патерна и чиито мечти се осъществявали. Иско – футболист на Реал Мадрид. Хуан Бернат – футболист на Байерн (Мюнхен). И сега Пако Алкасер – нов нападател на Барселона. „Много добра вълна”, казва техният треньор в продължение на две години и половина Висенте Мир, който начело им постигна изкачване в Сегунда Б с филиала на Валенсия.

Свикнал от малък да играе с две години по-големи деца, 23-годишният Алкасер се опря на своя футбол, на своите удари и на своите голове, за да изпъкне в юношеските нива на родния си клуб. След като достигна своя връх на „Местайя”, той взе едно от най-трудните решения на живота си след онова да напусне на 12 години дома си в Торент. Сега, когато вече бе сложил капитанската лента на „лос че”, помоли да го пуснат да премине на „Камп Ноу”.

Свенлив и изгубен без топката – и преди, и сега, – Алкасер не можа да се скрие след головете, които не вкара на старта на първенството на Примера срещу Лас Палмас (2:4). И трябваше да направи крачка напред, за да разблокира задръстеното положение около отиването си в Барселона. Ръководителите на Валенсия не искаха да изглежда, че са поставили на сергията един от поставящите стандартите в тима играчи, и го накараха на глас да изрази ясно намерението си да напусне „Местайя”.

„Не ще да е било лесно за него да напусне отбора на своя живот, той обича тази фланелка. Но всички се стремим да израстваме. Това е голяма възможност и съм убеден, че ще допринесе с много неща за Барса”, твърди Висенте Мир, който освен работата си с Алкасер в юношеските и Б-формацията на Валенсия бе и старши треньор на Елче и Еркулес. „Подобри се много по отношение на трудоспособността си на терена. Сега е много по-добър физически. Когато беше малък, кондиционният треньор винаги трябваше да го овиква и да изисква неща от него. Пако беше един от най-кекавите в групата и това се забелязваше. Пък и трябваше да му контролираме теглото. С качествата си обаче изпъкваше и постепенно започна да израства”, припомня Мир.

Новият нападател на Барселона, който прекара една година като преотстъпен в Хетафе и на следващата, през 2013-а, успя да остане във Валенсия и да се бори за игрови минути по изричното настояване на наставника Мирослав Джукич, израсна, защото никога не правеше компромис с допълнителните часове работа. Не бе чудно да го видите на игрището дори след края на тренировките, за да подобрява завършващите си удари.

„Головият нюх е нещо, което имаш още от малък заложено у теб, но после се и подобрява с тренировките”, каза преди Евро 2016 Алкасер. Там голове не му се случиха. „Със сигурност понесе много добре отсъствието си във Франция. Ще да е изпитвал съмнения дали ще е в крайния списък, но е заобиколен от доста добри хора. И е много скромен”, допълва Мир.

Почитател на Роналдо, но по-приличащ на Раул („винаги съм на точното място в точния момент”), Алкасер призна в интервю за нашия вестник без капка срам, че финтът никога не е бил „неговото нещо” във футбола: „Всеки си знае недостатъците и онова, което го отличава. Аз например, ако имам чист удар или свободен съотборник, винаги бих заложил на това, вместо да правя ефектна ножица с риск да ми се получи зле.”

Висенте Мир допълва за своя бивш възпитаник, който от понеделник е на лагерсбора на националния отбор на Испания в Мадрид: „Не е специалист в играта един на един, нито е флангови футболист. Той е повече по движението по целия фронт на атаката и има великолепен завършващ удар, като и влиза отлично в комбинации.”

Алкасер го отличават предугаждането на ситуациите и ударите от движение – те са неговата запазена марка. Мисли светкавично и именно това гарантира неговата ефикасност в наказателното поле, където най-пълноценно оживява.

Надя Трончони, „Ел Паис”

Следвай ни: