Левият бек на ЦСКА-София Антон Недялков си извоюва титулярно място още в началото на сезона в Първа лига и дотук показва с изявите си, че напълно го заслужава. Бранителят е сред най-добре представящите се играчи в състава на "армейците", което неслучайно провокира стрелец №1 Петър Жеков да отсече - "Петев задължително трябва да го повика в националния!". След една от тренировките на ЦСКА-София в комплекс "Царско село" футболистът даде интервю за „Тема спорт”. Роденият в Ловеч бранител разказа за първите си стъпки във футбола, шанса да работи с имена като Христо Стоичков и Любослав Пенев и обстановката на "Армията" в момента.
- Антоне, как видя отвътре първите три мача на ЦСКА-София в първенството? На "Армията" нямате грешка, но при гостуването ви на Верея (Стара Загора) всичко се обърка...
- Има и такива моменти. Тренираме добре, играем добре, но това са нормални неща, не можеш винаги да печелиш. Това беше един индивидуален, изолиран случай и не мисля, че е станало кой знае какво. С всеки мач ще ставаме по-добри.
- Сега гостувате в Благоевград, какво очакваш от този двубой?
- Тежко ще е. Срещу нас всеки отбор дава максимума от себе си и е нормално и Пирин да се хвърли здраво. Но също така очаквам победа, разбира се.
- Разкажи малко повече как изобщо се захвана с футбола. Началото е известно - явяваш се на кастинг в родния си Ловеч, Стефан Яръмов те харесва... И после?
- От трети клас се занимавам с футбол. Имахме игра на кастинга и бяха нужни хора отзад в защитата. Аз застанах там и оттогава не съм си променял позицията. Харесва ми, доставя ми удоволствие да бъда в тази зона и си останах там.
- Всъщност ставаш ляв бек в Светкавица, където играеш в "А" група през 2011/12 година...
- Да, там ме направиха бек. По принцип съм централен защитник и в Търговище отидох именно като такъв. Но им трябваше краен бранител, пробваха ме един мач и оттогава съм ляв бек. Даже вече ми е по-удобно да играя там, отколкото като централен защитник. В ядрото на отбраната не съм бил отдавна.
- Беше използван и като опорен халф в Литекс...
- Това бяха отделни случаи, когато трябваше да играем по-дефанзивно.
- Кога осъзна, че можеш да си вадиш прехраната с футбол?
- Сигурно някъде в ранните ми години, да кажем - като влязох в спортното училище. Тогава вече приех наистина насериозно футбола, но аз и по принцип се надявах един ден да си сбъдна детската мечта.
- С доста треньори си работил, голяма част от тях са много популярни имена в родния футбол. От кого си научил най-много?
- От Христо Стоичков съм научил, че трябва да си оставяш сърцето на терена, това в пълна степен важи, когато играеш за ЦСКА.
- Свикваш ли вече с повишените очаквания и напрежение на "Армията"?
- Аз съм юноша на Литекс и никога не съм си мислил, че ще играя за друг отбор в България. Но сега, като дойдох в ЦСКА-София, разбира се, много добре осъзнавам къде съм попаднал. Това е велик отбор, със страхотна публика и големи традиции, които уважавам много. И ще дам най-доброто от себе си за това отборът да върви нагоре. При мене напрежение от големите очаквания няма. Падам си малко „перде”. Футболът е за хората и колкото повече идват, толкова по-добре. На мен това ми доставя удоволствие - да гледам повече публика. В Ловеч много ми се искаше да идват повече, но нямаше как да стане. Просто градът е малък. Нормално е постоянно да се искат победи сега. Но не мисля, че се притесняваме, ако загубим, какво ще каже публиката, какво ще напишат медиите... Не бива и да има такъв тип напрежение. Мисля, че колегите ми мислят по същия начин. Окей, случило се е един път да паднем, ама то не може да се бие постоянно. От време на време трябва и загуби да има, че да обърнем внимание на грешките си (смее се). А и Христо Янев обира по-голямата част от напрежението.
- Литекс беше единственият тим с положителен баланс срещу Лудогорец в "А" група. Сега доста момчета от Ловеч отидохте в ЦСКА-София. Дали това ще помогне на новия ви отбор да разбие прокобата срещу Лудогорец, тъй като все още няма успех в елита в мачовете с този съперник?
- Надявам се, ще се радвам много, като победим Лудогорец. Целта е да покажем, че не са нищо повече от нас. Че с футболисти почти изцяло от България можем да направим повече от тях и също да постигаме успехи. Е, разбира се, виждаме какви неща правят в евротурнирите, и то в Шампионската лига. Това не може да им се отрече. Но те почти нямат българи... Аз какво мога да гарантирам - че ние в ЦСКА ще работим тихо и спокойно, за да си изпълним целта. А целта е ясна - купа и титла, както и класиране поне в групите на Лига Европа. Надяваме се и на Шампионската лига, но да не се изхвърляме отсега (смее се). Настроението в отбора го има, жадни сме за победи и спечелване на титлата. С Гриша Ганчев начело се работи перфектно, той е човек на място, каквото каже - се изпълнява. Другото си зависи от нас играчите.
- Петър Жеков заяви, че в момента България няма такъв ляв бек като теб и е задължително Ивайло Петев да те викне в националния отбор. Как гледаш на тази оценка?
- Радвам се, че хората ме харесват и им доставям удоволствие. За мен важното е да се развивам като футболист и да градя име. Естествено, ще се радвам националният селекционер да ме повика, но това си е негово решение.
- А в личен план каква е целта ти? Предполагам, излаз в чужбина?
- Да, хубаво ще е един ден да изляза извън България, да се развивам като футболист, да играя пред още по-голяма публика, с още по-авторитетни отбори. А един ден ще се радвам да си завърша кариерата на "Армията". Засега целта е първо да постигна успехи с ЦСКА-София и после да изляза навън.
- Кои първенства следиш и кои са ти любимите отбори?
- Най-много харесвам испанското. Английското също донякъде, макар там футболът да е по-силов. А аз предпочитам да гледам такъв с повече разиграване на топката. Симпатизирам на Реал Мадрид.
- Като малък един от любимците ти е бил Живко Желев...
- Да, точно така е (смее се). Той беше един от първите играчи, които харесах. Играеше много стабилно за Литекс, още като дете съм го гледал в Ловеч. И съм се стремял да бъда като него, нищо че не разполагам със същата физика. Но други любимци не бих казал, че имам. Гледам да съм себе си, а не да подражавам.
- Какви са ти хобитата извън футбола?
- Много обичам да ходя на кино, много ме разтоварва от проблемите. Често правя разходки. Не съм от типа играчи, които обичат да излизат по заведения, да ходят по кафета... Не е за мен това.
- Замислял ли си се да учиш нещо извън футбола?
- Замислял съм се, но не извън футбола, а по-скоро да следвам в НСА за треньор. Искам след време да се занимавам с деца.