)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Господ я спуснал от небето и казал: „Стани боркиня“, смята първият й треньор
Историята на 21-годишната варненка започва тривиално. Баща й Атанас е бивш борец с обещаваща кариера при подрастващите. Той става републикански шампион по класическа борба и му предричат бъдеще в спорта. "Обичах да се боря, но в казармата си извадих коляното. Това означаваше, че трябва да спра със спорта. Времената вече бяха други и държавата не се грижеше толкова за спорта. Нямаше как, трябваше да започна работа и по някакъв начин да си вадя хляба", разказва Атанас Янков, който е електротехник.
Любовта към спорта обаче се предава по наследство. Така малката Елица решава да се занимава с лека атлетика
Треньорите бързо разбират, че от нисичкото момиче атлет няма да стане. Съдбата обаче си знае работата, а връзката на баща й с борбата отново се оказва решаваща. "В шести клас Елица тренираше лека атлетика. Една вечер се върна разплакана у дома, тъй като новата треньорка й казала, че е ниска за лекоатлетка. У дома беше моят бивш съотборник и настоящ треньор по борба Христо Филчев-Кубинеца. Той й каза: „Защо не дойдеш при нас. Имаме две момиченца в борбата, ти ще си третото. Ще влезеш и в спортното училище.” Тя се съгласи и на другия ден майка й я заведе в залата по борба.
Там я посреща споменатият вече Христо Филчев. Запитан кои са най-силните качества на Елица, той отсича: „Бори се с огромно сърце и хъс, технически и физически е силна. И най-важното - гледа само напред. Защото в борбата понякога си пред дилема - да се предадеш или да продължиш. При нея назад няма. Вярвам, че ще спечели всички възможни титли в нашия спорт.”
Оттам с нея се захваща първият й треньор в "Черноморски сокол" Наско Сичанов. След само три месеца в клуба Ели е приета в спортното училище и вече е наясно докъде иска да стигне.
„Веднага забелязах, че е много трудолюбива. Винаги е постигала всичко с много работа. Никога не ми е създавала проблеми. Беше добра и в училище. Извън залата беше много кротко и добро дете, но на тепиха... Там беше като звяр. Тя е родена за нашия спорт. Като я гледам, имам чувство, че Господ я спуснал от небето с думите: „Стани боркиня”. Удоволствие е за мен да видя как кара съперничките си да лазят, след като й поведат", споделя бившият й треньор.
Талантът на Ели бързо е забелязан и извън Варна. Тя става два пъти републиканска шампионка и предложението да се премести в София и да се бори за Левски не закъснява. „Ели премина в Левски, когато бе девети клас, в началото на 2010 г. Месеци по-рано бе на лагер с националния отбор за кадетки, но не я взеха на европейското. Още тогава обаче селекционерът на националите Петър Касабов и помощникът му признаха с половин уста, че я искат в Левски. След като по-късно гледаха изявите й на един международен турнир във Варна, й предложиха официално да премине в клуба. Всичко стана за два дни. Питах я:
Тате, искаш ли да отидеш в Левски?
Тя каза: „да”. Аз знаех, че за да се развие, трябва да е в столицата, и се зарадвах на решението й”, признава гордият баща.
Оттогава за подготовката на Янкова отговаря Петър Касабов. Понастоящем помощник-треньор в националния отбор, той шлифова диаманта, за да превърне Ели в машина за победи и медали.
Въпреки че от доста време е в София, тя не губи връзката си с Варна. Нещо повече - и до днес поддържа отношения с най-добрите си приятели от детството и използва всеки удобен момент да се прибере. Всички те помнят бойната кръв на Янкова, която често се е проявявала и в детските игри. „В началото на моите приятели им беше малко странно, че се занимавам с борба. Но ние си бяхме малко луди. Където се хванем по улиците, винаги се биехме, така че за никого не беше голяма изненада, че започнах да се занимавам с мъжки спорт“, отбеляза преди време самата Елица.
Така от семейството на електротехника Атанас и шивачката Мария излиза най-новата звезда в българската женска борба. Янкова печели много медали при девойките, а преди почти 2 години става твърд титуляр в кат. до 48 кг в националния отбор. През 2015 г. тя взе първото си голямо отличие - сребро на първите Европейски игри в Баку (Азер), а тази година стигна и до бронза на европейското първенство в Рига (Лат), където отново отстъпи на азерката Мария Стадник на полуфинала.
Класирането за олимпийските игри дойде на квалификационния турнир в Зренянин (Сър). Далеч преди игрите - на 11 юли, бившият й треньор Сичанов предрича успеха в Рио. "Радвам се, че прогнозата ми се сбъдна. Ели се бори прекрасно в Рио. Даде максимума от себе си, постигна това, което заслужаваше. Едно голямо браво за нея", радва се треньорът.
Недко Петров
Тодор Христов, "7 дни спорт"
Любовта към спорта обаче се предава по наследство. Така малката Елица решава да се занимава с лека атлетика
Треньорите бързо разбират, че от нисичкото момиче атлет няма да стане. Съдбата обаче си знае работата, а връзката на баща й с борбата отново се оказва решаваща. "В шести клас Елица тренираше лека атлетика. Една вечер се върна разплакана у дома, тъй като новата треньорка й казала, че е ниска за лекоатлетка. У дома беше моят бивш съотборник и настоящ треньор по борба Христо Филчев-Кубинеца. Той й каза: „Защо не дойдеш при нас. Имаме две момиченца в борбата, ти ще си третото. Ще влезеш и в спортното училище.” Тя се съгласи и на другия ден майка й я заведе в залата по борба.
Там я посреща споменатият вече Христо Филчев. Запитан кои са най-силните качества на Елица, той отсича: „Бори се с огромно сърце и хъс, технически и физически е силна. И най-важното - гледа само напред. Защото в борбата понякога си пред дилема - да се предадеш или да продължиш. При нея назад няма. Вярвам, че ще спечели всички възможни титли в нашия спорт.”
Оттам с нея се захваща първият й треньор в "Черноморски сокол" Наско Сичанов. След само три месеца в клуба Ели е приета в спортното училище и вече е наясно докъде иска да стигне.
„Веднага забелязах, че е много трудолюбива. Винаги е постигала всичко с много работа. Никога не ми е създавала проблеми. Беше добра и в училище. Извън залата беше много кротко и добро дете, но на тепиха... Там беше като звяр. Тя е родена за нашия спорт. Като я гледам, имам чувство, че Господ я спуснал от небето с думите: „Стани боркиня”. Удоволствие е за мен да видя как кара съперничките си да лазят, след като й поведат", споделя бившият й треньор.
Талантът на Ели бързо е забелязан и извън Варна. Тя става два пъти републиканска шампионка и предложението да се премести в София и да се бори за Левски не закъснява. „Ели премина в Левски, когато бе девети клас, в началото на 2010 г. Месеци по-рано бе на лагер с националния отбор за кадетки, но не я взеха на европейското. Още тогава обаче селекционерът на националите Петър Касабов и помощникът му признаха с половин уста, че я искат в Левски. След като по-късно гледаха изявите й на един международен турнир във Варна, й предложиха официално да премине в клуба. Всичко стана за два дни. Питах я:
Тате, искаш ли да отидеш в Левски?
Тя каза: „да”. Аз знаех, че за да се развие, трябва да е в столицата, и се зарадвах на решението й”, признава гордият баща.
Оттогава за подготовката на Янкова отговаря Петър Касабов. Понастоящем помощник-треньор в националния отбор, той шлифова диаманта, за да превърне Ели в машина за победи и медали.
Въпреки че от доста време е в София, тя не губи връзката си с Варна. Нещо повече - и до днес поддържа отношения с най-добрите си приятели от детството и използва всеки удобен момент да се прибере. Всички те помнят бойната кръв на Янкова, която често се е проявявала и в детските игри. „В началото на моите приятели им беше малко странно, че се занимавам с борба. Но ние си бяхме малко луди. Където се хванем по улиците, винаги се биехме, така че за никого не беше голяма изненада, че започнах да се занимавам с мъжки спорт“, отбеляза преди време самата Елица.
Така от семейството на електротехника Атанас и шивачката Мария излиза най-новата звезда в българската женска борба. Янкова печели много медали при девойките, а преди почти 2 години става твърд титуляр в кат. до 48 кг в националния отбор. През 2015 г. тя взе първото си голямо отличие - сребро на първите Европейски игри в Баку (Азер), а тази година стигна и до бронза на европейското първенство в Рига (Лат), където отново отстъпи на азерката Мария Стадник на полуфинала.
Класирането за олимпийските игри дойде на квалификационния турнир в Зренянин (Сър). Далеч преди игрите - на 11 юли, бившият й треньор Сичанов предрича успеха в Рио. "Радвам се, че прогнозата ми се сбъдна. Ели се бори прекрасно в Рио. Даде максимума от себе си, постигна това, което заслужаваше. Едно голямо браво за нея", радва се треньорът.
Недко Петров
Тодор Христов, "7 дни спорт"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)