Не всеки ден се случва 19-годишен футболист да получава обаждане от един от великите треньори във футбола, но точно това споходи Габриел Жезус преди няколко седмици. Бразилският суперталант, който бе в епицентъра на трансферна битка между Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Барселона, си гледал собствената работа, когато непознат номер се появил на дисплея на телефона му. От отсрещната страна бил не кой да е, а Джосеп Гуардиола, който казал на тийнейджъра недвусмислено, че за кариерата му би било най-добре да дойде на „Етихад”.
Смята се, че нападателят на Палмейрас, разбираемо разтресен, бил до такава степен смаян, че моментално Сити изскочил на върха на списъка с предпочитанията му. Барса предприела водена от Неймар офанзива като отговор, ала вече било твърде късно: Габриел бил казал на приятелите си, че ще подпише с „гражданите” след Олимпиадата. Е, стори го дори по-рано.
Но кой всъщност е Габриел Жезус? И какво ще донесе на Премиър Лийг?
КОРЕНИ
Габриел израства в северната част на Сао Пауло и, като толкова много свои сънародници, се закалява с уличен футбол. След появи в куп младежки отбори (някои с готини имена като Малчуганите от околността) привлича вниманието на някои от по-големите тимове, след като забива 29 гола за аматьорския клуб Анягуера в местен турнир за деца до 15 години.
Дори на 15, Габриел си има агент, който му организира проби в Палмейрас – един от най-историческите отбори в Бразилия. Останалото, както казват, е история: подписва договор през юли 2013 г. и моментално заблестява за младежките формации.
Само година по-късно вече има настоявания той да бъде повишен при мъжете, които в онзи момент са на ръба от изпадането от елита. Някои фенове дори организират онлайн петиция за негово участие в последния кръг, защото „е голмайстор и се нуждаем от него”. Хаштагът #JogaGabriel става силно популярен в Туитър.
Треньорът Доривал Жуниор игнорира апелите, ала за Габриел няма вече спиране, след като блясва в Копиня 2015 – младежка надпревара, гледана от скаути от целия свят. Дебютът му в първия тим идва през март същата година и оттогава насетне не обръща поглед назад, бързо утвърждавайки се като един от най-важните играчи на Палмейрас.
СТИЛ НА ИГРА
Досущ като офанзивните си съотборници от олимпийския състав на Бразилия (Неймар, Луан, Габриел Барбоза – Габигол), Габриел Жезус е универсален нападател, способен да играе по целия фронт на атаката в широчина и дълбочина. В началото е използван главно отляво. Промяна на пейката обаче носи и промяна на ролята му: след идването на Кука през март 19-годишният момък по-често играе в средата, където движението и работата му с топката помагат да създава празни пространства на съотборниците си и да ги включва в играта.
СИЛНИ СТРАНИ
Жезус е суператлет, способен да бие на скорост повечето защитници, а и става все по-мощен физически. Експлозивен е, без да е рязък, което му позволява да се носи с лекота в пространството, когато разпъва краката си. Също така притежава добър усет за позиция и навик да се промъква в празните пространства, което го прави труден за опазване от бранителите. Завършващите му удари, макар и вероятно не толкова безпощадни като на другия вундеркинд Габигол, също са отлични.
С топката Жезус е уверен и изобретателен дрибльор, способен да преминава съперници от всяка им страна и доволен да действа в тесни пространства. Ключово обаче е умението му да не прекалява, отличаващо го от мнозина млади негови сънародници, които често опитват по един финт горница, когато трябва да подадат. Габриел е до голяма степен отборен играч и използва качествата си за колективното добруване.
Вероятно най-доброто у него обаче е изобретателността му на терена. Той обобщава бразилския идеал за уличен футболист, който винаги търси извънредни решения и е готов да опита нещо различно – качество, спечелило му множество обожатели в родината му.
СЛАБОСТИ
Тук е мястото за обичайното биене в гърдите заради коравостта на Премиър Лийг, ала Жезус едва ли ще бъде използван като таран от Гуардиола, пък и вече изглежда доста по-твърд и издръжлив от някои бързо угаснали по британските брегове бразилци.
Може би най-големите тревоги са около зрелостта му. Понякога изглежда твърде вложил се в играта и дори е близо до плач, когато нещата не му се получават по план (рядко явление все пак). Хубаво е да ти пука, разбира се, но за да играеш в непозната лига в чужда страна, ти трябва дебела кожа.
Плюсът за Сити е, че, макар и суров, той узрява с удивителна скорост, поемайки все повече и повече отговорности с всяка изминала седмица. С напътствията на Гуардиола и другите бразилци в клуба няма причини за големи притеснения.
КАКВО КАЗВАТ ЗА НЕГО?
„Той е млад и много талантлив футболист, но онова, което най-силно го отличава, е неговият фокус: не се тревожи за Реал Мадрид или Барселона, а приоритетът му всеки ден е да подобрява играта си. Тези дни не виждате твърде много младоци с подобна настройка”, съотборникът в Палмейрас и бивш халф на Байерн (Мюнхен) Зе Роберту.
„Поглеждам към Габриел и виждам себе си в миналото. Виждам паралели… толкова млад, а вече постигнал толкова много и носещ толкова големи отговорности. Има фантастично бъдеще пред себе си и вече ни омагьосва с изпълненията си”, Роналдо.
КАКВО СЛЕДВА?
Трансферът му в Сити вече е потвърден. При всяко положение обаче той ще трябва да остане в настоящия си тим до края на 2016 година, за да му помогне с головете си да спечели първата му шампионска титла в Бразилейрао от 1994 г. насам.
Това би било изключителна форма на сбогуване. Но все пак и Габриел Жезус е изключителен футболист.
Джак Ланг, „Мирър”